О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 10.03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3879/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Т. Ц. и К. Й. Ц. са обжалвали въззивното решение на Т. окръжен съд № 123 от 17.06.2008г. по гр.д. № 130/2008г. .
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответникът Й. Д. Т. е изразил становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК .
С обжалваното решение Т. окръжен съд е оставил в сила решението на Т. районен съд № 18 от 29.01.2008г. по гр.д. № 1686/2007г. с което е отхвърлен предявения от С. Т. Ц. и К. Й. Ц. против Община Т. и Й. Д. Т. установителен иск за собственост на имот с площ ог 1250 кв.м. в м.”А” в землището на гр. Т..
В. съд е приел, че ищците не са могли да придобият собствеността на имота по давност след 1972г., когато са установили владение въз основа на сключен писмен договор, който по същността си представлява предварителен договор за продажба. Съображенията на съда са, че при действието на чл.29 ЗСГ /отм./ от 1973 до 1990г. е съществувала забрана да се придобива имота по давност, чл.12 ЗСГ /отм./ е допускал да се притежават селскостопански имоти в размерите определени в ПМС 25/1975г. /Д.в.бр.20/1975г./ , но само от лица, занимаващи се със селскостопанска дейност. Извън тази хипотеза на основание чл.12 ЗСГ/отм./ селскостопанските имоти са станали държавна собственост, а след отмяната на глава І и ІІ на ЗСГ /отм./ са въведени нови ограничения в чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ /Д.в.бр. 98/1997г./ и чл.5 ал.2 ЗВСОНИ Д.в.бр.107/1997г. При така проследената законодателна уредба съдът е направил извод , че макар да са владяли имота , ищците не са могли да бго придобият по давност поради съществуване на законни забрани в срока на владението.
В изложението по чл.284 ал.3 г.1 ГПК касаторите посочват, че въпросът за собствеността на лозята и овощните градини около гр. Т., за които не са били подадени заявления за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е решаван противоречиво от Т. окръжен съд в резултат на неточно прилагане на закона. Към касационната жалба са приложени три решения на Т. районен съд, с които е признато правото на възстановване на земеделски земи по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд , Първо гражданско отделение разгледа доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 ГПК е необходимо съдът да се е произнесъл по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос и да го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая основният спорен въпрос по делото е бил дали е имало законна забрана ищците да придобият собствеността на оригинерно основание, което е основанието на предявения от тях установителен иск за собственост. В приложените от касатора решения този въпрос не е бил разискван, защото те са със съвсем друг предмет – постановени са по искове по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, с който съдът се произнася само за правото на възстановяване на земеделската земя , когато е пропуснат срока за пряко сезиране на административния орган – ОСЗ. Предпоставките за реституция на земеделските земи се съдържат в ЗСПЗЗ и те установяват различен ред за доказване на собствеността като релевантен е моментът на включване не земите в ТКЗС , а по настоящото дело е предявен положителен установителен иск за собственост към настоящия момент. Ето защо решения № №203/2006г. по гр.д. № 394/2006г., № 191/2006г. по гр.д. № 373/2006г и, решение от 30.05.2006г. по гр.д. № 396/2006г. всички на Т. районен съд , на които се позовава касаторът, не обосновават извод, че същественият материалноправен въпрос, от който зависи решаването на настоящото дело е решаван противоречиво от Т. районен и Т. окръжен съд. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е необходимо по различни дела да е дадено различно тълкуване на една и съща материалноправна или процесуалноправна норма, а в случая тази хипотеза на е налице, защото в приложените решение не е разглеждано приложението на ЗСГ /отм./.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с тълкуването на чл.15 ЗСГ /отм./, което е от значение и за приложението на забраната да тече давност при действието на чл.29 ЗСГ /отм./, защото съществува практика на ВКС , че редът на чл.15 ЗСГ /отм./ се прилага и за земеделските земи – ТР 16/77г. , ОСГК, решение № 2* от 30.11.1984 г. по гр.д. № 143 /84 г., І г. о. , която е съобразена от въззивния съд, а касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона, когато същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос , по който се е произнесъл въззивният съд изисква тълкуване на неясна разпоредба , по която няма съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационната жалба на С. Т. Ц. и К. Й. Ц. против въззивното решение на Т. окръжен съд № 123 от 17.06.2008г. по гр.д. № 130/2008г. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: