О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 20.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 733 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни срещу решение №145 от 03.07.2008 год. по гр.д. №358/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е отменено решение от 09.06.2006 год. по гр.д. №338/2004 год. на Софийския градски съд, ГК, І- во ГО, 4 състав в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от настоящата касаторка- ищца по делото С. М. О. против другия касатор С. ”Национално б. на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм., във вр. с чл.82, ал.3, ЗЗ за сумата над 15 000 лв., до сумата 20 00 лв., застрахователно обезщетение поради виновно причинено от чуждестранно лице на територията на Р. България ПТП, от което е настъпила смъртта на единствената дъщеря на ищцата. По реда на чл.208, ал.1 ГПК Софийският апелативен съд е присъдил в нейна полза още сумата 5 000 лв. за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата част, включително и в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за претендираното от ищцата С обезщетение над присъдената сума до пълния размер от 70 000 лв.
Касаторката С. О. М. с касационна жалба с вх. №6800 от 14.10.2008 год. на Софийския апелативен съд подържа, че въззивно решение в обжалваната част/ частта , с която е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение за сумата от 50 000 лв./ е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и е необосновано. Твърди, че присъденото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на единствената й дъщеря в размер на 20 000 лв., е определено в нарушение на принципа на справедливостта и пълното обезщетяване на вредите, причинени от непозволено увреждане. Като основание за необоснованост сочи липсата на мотиви на съда в подкрепа на изводите си за приетия размер на дължимото обезщетение.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК като основания за допускане касационно обжалване на обжалваното въззивно решение сочи наличието на съществен материалноправен интерес, както и противоречивото определяне от съдилищата на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди при настъпила смърт от ПТП, като в подкрепа на доводите си по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК е представил Решение №447/21.05.2007 год. по н.о.х.д. №1091/2006 год. на І Н. О. и решение от 11.10.2006 год. по гр.д. №791/2006 год. на Софийския апелативен съд, І ви състав, ГК.
Ответното сдружение не взема становище по касационната жалба на ищцата С.
Касаторът С. ”Национално б. на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. с касационна жалба вх. №5861/18.08.2008 год. на Софийския апелативен съд подържа, че въззивното решение, в частта, с която е уважен предявения против него иск за сумата 20 000 лв., е неправилно, като постановено в нарушение на закона и действащата към момента на спорното правоотношение Наредба за задължителното застраховане, отм., с която е въведена лимитирана отговорност на застрахователя в размер на 150 000 лв., като твърди,че присъденото по делото обезщетение е извън този размер, защото чуждестранния застраховател е изплатил на пострадалите обезщетение в размер на 150 000 лв. Като съществен материалноправен въпрос сочи неправилно приетото в мотивите на съда, че Наредбата за задължителното застраховане, въвела лимитираната отговорност, противоречи на закона, като по-висш по степен нормативен акт.
Като основания за допускане касационно обжалване подържа портиворечива практика на ВКС и като такава посочва решение №1191 от 26.07.2002 год. по гр.д. №2076/2001 год. на ВКС, V Г. О., както и решение №10268 от 18.11.2002 год. по адм.д. №7402/2002 год. на ВАС относно законността на делегацията на МС за издаване на Наредбата за задължително застраховане.
Ответницата оспорва основателността на касационната жалба, както и въведените основания за допускането й.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол в обжалваната му част/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими. Касационните жалби не са постъпили в едномесечния срок по чл.274, ал.1 ГПК, поради което те не представляват насрещни жалби по смисъла на чл.287, ал.4 ГПК и разглеждането на насрещната касационна жалба да е обосновано от разглеждането на първата касационна жалба.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
І. По касационната жалба на ищцата С, постъпила с вх. №6800/14.10.2008 год.
Подържаното от касаторката основание за допускането му до касационно обжалване не представлява нито посочване на съществения материалноправен въпрос, нито противоречивото му разрешаване от съдилищата/чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК/. С въведения от законодателя в действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в основната си част в сила от 01.03.2008 год./, принцип на факултативно касационно обжалване, Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Основното водещо основание за това е с обжалваното въззивно решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1 ГПК/. Неправилно касаторката С. О. като такъв въпрос е посочила значителния си материален интерес от касационното обжалване. Имущественият интерес по касационната жалба колкото и да е значим, не обуславя съществения характер на материалноправния въпрос, по който се е поизнесъл съдът. Материалноправният въпрос е включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос. Размерът, в който е уважен предявеният иск за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е относимо към правилното приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, чието нарушение е основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3, предложение първо ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Докато за определяне размера на причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди има обективен критерии, то за размера на претърпените неимуществени вреди няма такъв. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност за това. Тези вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което тя се определят от съда по афектационната им стойност. Поради нуждата от конкретна преценка за всеки отделен случай на размера на причинените субективни вреди, не може да съществува противоречива практика на съдилищата по определяне размера на заместващата им облага включително и на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на последвала смърт от настъпилото ПТП. Не посочването на съществения материалноправен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, поради което сочената противоречива съдебна практика не следва да се разглежда, още повече, че няма данни решение от 11. 10.2006 год. по гр.д. №791/2006 год. на Софийския апелативен съд, І-ви състав на ГК да е влязло в сила.
ІІ. По касационната жалба на С. ”Национално б. на българските автомобилни застрахователи”, гр. С., постъпила с вх. №5861/18.08.2008 год., чиято нередовност е отстранена с молба с вх. №6762/13.10.2008 год.
Жалбоподателят не е посочил точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съществения материалноправен въпрос, чието разрешаване представлява основното посочено от законодателя основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Позовава се на неправилно не прилагане от апелативния съд на Наредбата за задължително застраховане, а на приетото от съда директно приложение на закона, като по-висш по степен нормативен акт. Така мотивираното от касатора основание може да се квалифицира като такова за неправилност на решението/чл.281, т.3, предл.първо ГПК/, но не и за допускането му до касационно обжалване.
Не е налице и подържаният допълнителен критерии за допускане до касационно обжалване- по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позоваването на практика на административните съдилища въобще не представлява разрешаване на гражданско правен спор, поради което тя не следва да се обсъжда. Допълнителното основание за допускане до касационно обжалване е наличие на противоречива съдебна практика по гражданскоправни спорове. При това съдилищата са изключили приложението на лимитираната отговорност, поради прилагане на по-висш по степен нормативен акт, без да оспорват нормативния характер на издадената от МС на основание законова делегация Наредба за задължителното застраховане, който въпрос е обсъждан в посоченото административно дело на ВАС.
Не се доказва и противоречивото разрешаване на въпроса за прилагането на лимитираната отговорност с посоченото и представено решение №1191 от 26.07.2002 год. по гр.д. №2076/2001 год. на ВКС, V Г. О. В него ВКС е приел, че застрахователното обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума по застрахователния договор, а не обсъжда приложимостта на лимитираната отговорност на застрахователя. Нещо повече, изрично е отбелязано, че изчерпавеното на застрахователната сума, поради изплащане от застрахователя на други увредени лица, р.п. на техни наследници, не е основание да се отхвърля иска на ищеца, който не е доказано да е от кръга на лицата, на които е изплатено обезщетение.
С оглед недопускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване и по двете касационни жалби, внесената държавна такса от С. ”Национално б. на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. в размер на 30 лв. не следва да се присъжда, а извършването на други разноски от страните за настоящата инстанция не е доказано.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №145 от 03.07.2008 год. по гр.д. №358/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: