О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 01.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 5060 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на Б. Б. Д. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че присъденото на противната страна възнаграждение в размер на 1 800 лв. за един адвокат е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, поради което желае то да бъде намалено до минималния размер от 622,50 лв.
Ответникът по молбата М. Н. Н. я счита за неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Молителят е поискал допускане на касационно обжалване на въззивното решение по делото по три въпроса, прилагайки към изложението съдебна практика, съдържаща две решения на ВКС и две на Софийския градски съд. За да обоснове становището си, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, в отговора на касационната жалба пълномощникът на ответника е обсъдил всеки един от въпросите и е анализирал представената съдебна практика. Тази дейност е наложила усилия, надвишаващи минималните изисквания за защита на ответника. Необходимо е било да се съпоставят въпросите в изложението на касационната жалба, връзката им с цитираната съдебна практика и относимостта им с установената по делото фактическа обстановка. Затова не може да се приеме, че защитата на ответника, съдържаща се в отговора на касационната жалба, е с незначителна правна сложност. Ето защо възнаграждението не следва да се намалява до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения съдът приема, че молбата на Б. Б. Д. за изменение на определението в частта, с която е осъден да заплати на М. Н. Н. разноски над 622,50 лв. до 1800 лв., трябва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Б. Д. за изменение на определение № 283 от 23.04.2018 г. по настоящото дело в частта, с която е осъден да заплати на М. Н. Н. разноски над 622,50 лв. до 1800 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: