1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 10.04. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4194/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
732-16
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
М. К. Ц., И. К. М., М. Г. М., С. Т. К. и М. К. М. са обжалвали с касационна жалба вх. № 7021 от 26.07.2017г. въззивното решение на Софийския окръжен съд № 235 от 08.06.2017г. по въззивно гражданско дело № 732/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – иск за собственост с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, поради което е процесуално допустима.
Ответниците В. С. В., М. Б. А., И. Б. А., Т. Б. И., В. В. Б. , М. В. Б., П. Б. П. са подали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – не са поставени обуславящи за делото правни въпроси, а и представената съдебна практика не е относима към изводите на въззивния съд. Останалите ответници не са подали отговор на касационната жалба.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението на Районния съд С. № 80 от 08.08.2016г. по гр.д. № 315/2015г. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска, предявен от М. К. М., М. К. Ц., И. К. М., М. Г. М., С. Т. К. и останалите ищци по делото, по отношение на които въззивното решение като необжалвано е влязло в сила, за признаване за установено на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на М. Б. А., И. Б. А., Т. Б. И., П. Б. П. , М. В. Б., В. В. Б., В. С. В. , Й. К. И., А. А. А., М. С. П., А. И. П., и В. И. П. , че наследодателят на ищците М. И. Г., починал на 05.10.1968 г. е бил собственик на следните имоти в землището на [населено място], [община]: нива от 1500 кв.м. в местност „Кутело”, представляваща част от имот № 056014 по картата на възстановената собственост, към момента част от имот № 056023, отразена с буква „А” и заключена между точките 2-14-15-16-17-18-19-2 на скицата на вещото лице на лист 170 от първоинстанционното дело; нива от 2000 кв.м. в местност „Разпъке.”, представляваща част от имот № 056014 по картата на възстановената собственост, към момента част от имот № 056023, отразена с буква „Б” и заключена между точките 9-13-12-11-7-8-9 на скицата на вещото лице на лист л. 170 от първоинстанционното дело.
Въззивният съд е приел, че по иска с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ в тежест на ищеца е да докаже, че той или неговият наследодател е бил собственик на земеделски земи към момента на обобществяването, които са идентични със заявените за възстановяване от ответниците. След анализ на събраните доказателства, въззивният съд е направил извод, че те не установяват по безспорен начин идентичност на имотите на наследодателите на ищците и ответниците. Писмените доказателства – извлечения от емлячни регистри от 1940 и 1947г. , решения за възстановяване на земите на Поземлена комисия С. от 1992 и 1996г., схеми за застъпване и заключението на вещото лице създават само вероятностно, но не и сигурно убеждение за съществуване на претендираните от ищците права именно върху процесните имоти. Отделно от това съдът е обосновал и извод, че не е доказано заявеното от ищците придобивно основание на наследодателя им. По тези съображения въззивният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ са неоснователни и ги е отхвърлил.
В изложението за допускане на касационното обжалване, касаторите поставят процесуалноправният въпрос дали при обективиран във въззивното решение извод на съда, че събраните пред първоинстанционния съд доказателства са противоречиви и че преценени тяхната съвкупност и поотделно не водят до категоричен извод нито в насока че потвърждават, нито в насока че отричат правото на собственост на наследодателя на ищците, длъжен ли е въззивният съд да допусне повторно събиране на доказателства – разпит на свидетели и съдебнотехническа експертиза, при условие че във въззивната жалба е оспорена допуснатата от районния съд съдебно техническа експертиза. Така поставеният въпрос не е разрешен както поддържат касаторите в противоречие с ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТК и с представените решения на ВКС по чл.290 ГПК, които са съобразени с тълкувателното решение, по следните съображения:
В тълкувателното решение е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до непълнота на доказателствата или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. С оглед на това тълкуване няма основание да се приеме, че когато събраните пред първата инстанция доказателства са противоречиви и непълни, въззивният съд е длъжен да допусне повторното им събиране. По настоящото дело не са били налице и останалите хипотези, разгледани в тълкувателното решение за служебно събиране на нови доказателства от въззивния съд. В подадените от ответниците по делото въззивни жалби са оспорени фактическите изводи на първоинстанционния съд , без да е правен довод за непълнота на доказателствата, дължаща се на нарушения на процесуалните правила от районния съд, нито е правено искане за събиране на нови доказателства от въззиваемите – ищци в отговор на доводите във въззивната жалба. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за невъзможност да се установят границите на притежаваните от наследодателя на ищците имоти дори и при изслушване на нова експертиза поради липса на достатъчно изходни данни, които да доведат до промяна на извода на вещото лице за вероятна идентичност на имотите – техните граници не са посочени в емлячните регистри и решението на поземлената комисия за възстановяването им в реални граници, имотите, които ищците твърдят че са притежавани от наследодателя им, не са заснемани по стар план и на място не съществуват трайни естествени граници, чрез които да бъдат индивидуализирани. От изложеното следва, че не са нарушени процесуалните правила във връзка с разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК за служебно събиране на доказателства от въззивния съд и не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По тези съображения касационната жалба на М. К. Ц., И. К. М., М. Г. М., С. Т. К. и М. К. М. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
На ответниците не следва да се присъждат разноски, защото не са представени доказателства, че такива са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 235 от 08.06.2017г. по въззивно гражданско дело № 732/2016г. по касационната жалба на М. К. Ц., И. К. М., М. Г. М., С. Т. К. и М. К. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: