О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София 11.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. №611/2017г. приема следното
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр. Бургас срещу определение № 54 от 6.02.2017 г., постановено по в.ч.т.д. № 42/ 2017 г. на Апелативен съд –Бургас, с което е потвърдено определение № 4 от 4.01.2017 г., постановено по т.д. №549/2016 г. на Окръжен съд –Бургас. С последното е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 628, ал. 1, т. 2- т. 4 и ал. 3 ТЗ, поради непоправени недостатъци на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, подадена от управителя му.
В жалбата са изложени твърдения, че управителят на дружеството А. А. не притежава документацията на дружеството, същата се намира в бившата му счетоводителка, която не я е предала в дружеството след прекратяване на договора й. Поддържа, че с оглед на принципа на служебното начало в процеса и правомощието си по чл. 621а, ал. 1 т. 2 ТЗ, съдът трябва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва и да установи фактическото състояние на длъжника, като анализира финансовите резултати от дейността на предприятието му към края на изследваните години до датата на изготвяне на заключението и в частност да установи и обяви неплатежоспособността на дружеството. Счита, че е изпълнил изискванията на закона да поиска в срок откриване на производство по несъстоятелност на представляваното от него търговско дружество. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните два правни въпроса като значими за точното прилагане на закона, обусловили изхода на делото и решени в противоречие с практиката на ВКС: „1/ Длъжен ли е съдът, във връзка със засиленото служебно начало съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ по свой почин да установи фактите от значение за финансовото състояние на длъжника, в това число да назначи вещо лице, което да установи констатираната от дружеството – длъжник неплатежоспособност и/ или свръхзадълженост?; 2/ Длъжен ли е длъжникът да представи доказателства с подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, предвид отговорността му, ако не подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност в срок, съгласно чл. 626, ал. 2 ТЗ?”. Намира, че атакуваното определение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в: решение № 153/23.12.2010 г. по т.д. № 255/2010 г. на І т.о. на ВКС, решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на І т.о. на ВКС, решение № 241/21.06.2013 г. по т.д. № 158/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 199/8.11.2013 г. по т.д. № 1819/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС. Излага съображения за приложение на разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК при липсата на разпоредби в гл.ІV „Несъстоятелност” относно необходимото съдържание на молбата по чл.625 ТЗ, извън въведените с чл.628, ал.2 и ал.3 задължителни изисквания, вкл. с оглед на предвидените в специалната норма на чл.621а ТЗ. Според жалбоподателя молбата за откриване на производство по несъстоятелонст отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, което я прави редовна и годна за разглеждане, респ. за откриване на производство по несъстоятелност. Касаторът поддържа противоречиво тълкуване на закона, поради което за да се формира ”точно прилагане на закона” следва да бъде отстранена непоследователната и противоречива съдебна практика.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е приел, че жалбоподателят в дадените му от окръжният съд срокове не е привел молбата си за откриване на производство по несъстоятелност, съобразно изискванията на чл.628, ал.1 ТЗ. Посочване на данните в молбата и прилагане на доказателствата са задължение на търговеца. Съдът служебно не може нито да ги събира, нито може да ги изследва без да са посочени. Когато с молбата не са приложени посочените в чл.628, ал.1 и ал.3 ТЗ доказателства, се прилагат разпоредбите на ГПК, съгласно чл.621, ал.1 ТЗ. Посочените в чл.628 ТЗ документи са относими към редовността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а не към доказване на материалните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – длъжник. В случая молителят не е изпълнил указанията на съда, поради което правилно производството е било прекратено.
Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че вторият от поставените два въпроса осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, след като обуславя решаващия извод на въззивния съд за прекратяване на производството по делото, поради нередовност на молбата по чл.628 ТЗ. По двата въпроса касаторът не обосновава допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване с представената съдебна практика. Представените от касатора съдебни актове на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК, не съдържат произнасяне по поставените въпроси, в хипотезата на подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговец-длъжник, когато не отговаря по съдържание на чл.628 ТЗ. С цитираните съдебни актове съставите на ВКС, ТК са се произнесли за правомощията на съда по несъстоятелността, респ. на въззивния съд, за събиране на доказателства и установяване на факти, които ги установяват, вкл. чрез назначаване на експертизи при даден ход на редовна молба по чл.625 ТЗ от кредитор на длъжника – търговец.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал значението на сочените за съществени процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага мотивиране на необходимост от тълкуване на неясни правни норми или липса на съдебна практика по въпроса или неправилна такава. В случая разпоредбите на чл.628 и чл.629, ал.1 и ал.3 са ясни и не се нуждаят от тълкуване. В чл.628 , ал.1 и ал.3 ТЗ законодателят е посочил документите, които длъжникът, респ. ликвидаторът са задължени да приложат. Прилагането на посочените документи е изискване за редовност на молбата на длъжник, респ. ликвидатор с оглед на установения в чл.629, ал.1ТЗ ред за разглеждане на молбата. Молбата се разглежда в закрито заседание и незабавно, което не би могло да се постигне, ако съдът по несъстоятелността не разполага с документи, които да съдържат данни са финансовото и икономическо състояние на длъжника, за активите и размера на пасива, т.е. документи от които съдът би могъл да направи извод дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност. Изискването за редовност на молбата по чл.628, ал.1 и ал.3 ТЗ, като предпоставка за нейното разглеждане от съда по несъстоятелността, е изрично установено с разпоредбата на чл. 629, ал.5 ТЗ. В случая намират приложение специалните разпоредби за редовност на молбата по чл.628 ТЗ, а не тези на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, с оглед на разпоредбата на чл.621 ТЗ. За последиците от неизпълнение на дадените от съда указания във връзка с отстраняването на нередовностите на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и приложението на чл.129, ал.3 ГПК има непротиворечива съдебна практика.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 54 от 6.02.2017 г., постановено по в.ч.т.д. № 42 / 2017 г. на Апелативен съд –Бургас
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: