О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 19.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1492/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Г. по б. техника, гр. П. и М. на о. и н. срещу решение №961/28.05.2009 год. , постановено по гр.д. №760/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира, че касационните жалби срещу постановеното въззивно решение са изпратени за разглеждане от ВКС, без да отговарят на всички изисквания за редовност, визирани в разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Съгласно чл.284,ал.3, т.4 ГПК към касационната жалба следва да се представи документ за внесена държавна такса, в размер на 30 лв. съобразно чл.18,ал.2,т.1 от Тарифата за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК . Това изискване в случая не е изпълнено. Касаторите не са освободени от заплащане на държавна такса в това число и от такава по допускане на касационното обжалване:
Касаторът – П. г. по б. техника, макар и държавно училище не представлява държавно учреждение и с оглед на това не попада в приложното поле на чл. 84 ,ал.1,т.1 ГПК. Дори да се приеме ,че училището е държавно учреждение по смисъла на цитираната разпоредба, то дължи посочената държавна такса, доколкото спорът не касае вземане от публичен характер или вещно право върху имот публична държавна собственост. Последното съображение обуславя изискването за заплащане на държавна такса и от страна на втория жалбоподател – М. на о. и науката.
Първоначалната редакция на чл. 84, ал.1, т.1 ГПК предвижда , че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса , освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. С изменението внесено със ЗИДГПК / Д.в. бр.50/2008 год. /, изключението / „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост/ е заличено и то с обратно сила , считано от 01.03.2008 год. съгл. пар.61 ПЗР на ЗИДГПК. С решение № 3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ , постановено по к.д. № 3/2008 год., разпоредбата на пар.1 ЗИДГПК, с която е внесено посоченото изменение, е обявена за противоконституционна. При това положение, разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК действа в първоначалната и редакция. Последното налага при извършване на преценка дали се дължи държавна такса, когато иска е предявен от държавата или държавно учреждение, да се изхожда от характера на спорното право, чиято защита се търси. В случая спорното право няма публичен характер и жалбоподателите дължат държавна такса.
Доколкото за редовността на жалбата съгл. чл.285 ГПК във вр. чл. 278,ал.4 ГПК следи въззивната инстанция, производството следва да се прекрати и делото върне на Пловдивския окръжен съд за отстраняване на визираната нередовност като на всеки от касаторите бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв., по сметката на ВКС.
При неизпълнение на указанията, проверяващия редовността на частната жалба въззивен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.286,ал.1,т.2 ГПК и да върне нередовните жалби.
ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира, че с касационната жалба на П. г. за б. техника – гр. П. е постъпило искане по чл. 282,ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение , предмет на касационното обжалване, което не е конкретизирано. С решението съдът се е произнесъл по три иска, като само този за присъждане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ подлежи на предварително изпълнение. Касаторът следва да посочи искането му за спиране на изпълнението коя част от въззивното решение касае. В случай, че това е частта, с която училището е осъдено да заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ , заедно с уточнението, страната следва да представи обезпечение в размер на присъдената сума от 4 439,70 лв. съгл. изискването на чл. 282,ал.2, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1492/2009 год. на ВКС, трето гражданско отделение и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пловдивския окръжен съд за отстраняване на посочената в мотивите на определението нередовност на касационните жалби на П. г. по б. техника , гр. П. и М. на о. и науката.
УКАЗВА на П. г. по б. техника, гр. П. да уточни искането си за спиране изпълнението на обжалваното решение като с оглед уточнението внесе по сметката на ВКС и обезпечението по чл. 282,ал.2,т.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на двамата касатори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: