6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 20.03.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1382 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Фанти“ ЕООД /н/, [населено място] срещу решение №3051 от 31.12.2018г. по т.д.№3547/2018г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №21 от 24.04.2018г., постановено по т.д. №146/2017г. по описа на Окръжен съд – Монтана. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, предявени от „Фанти“ ЕООД /н/ срещу „Токуда Банк“ АД за установяване несъществуването на приетите в производството по несъстоятелност ищцовото дружество вземания на ответника в общ размер 5 112 902.75 евро / 9 999 968.60 лева/, от които: 4 678 105.19 евро / 9 149 578.48 лева/, произтичащи от договор за банков кредит №000-236-001 от 20.03.2007г. и договор за встъпване в дълг от 20.03.2007г. и анекси № №1/5.09.2008г., №2/30.09.2008г., №3/ 18.06.2010г., №4/27.12.2010г., №5/18.11.2011г. и №6/29.12.2011г. към него; 434 797.56 евро /850 390.12 лева/, произтичащи от договор за банков кредит №000-253-001 от 13.04.2007г. и договор за встъпване в дълг от 13.04.2007г. и анекси №№1/5.09.2008г., №2/17.06.2010г., №3/18.11.2011г. и №4/29.12.2011г. към него, които вземания са включени в списъка на приетите вземания с определение №44 от 13.07.2016 г. пo т.д. №51 /2015г. на Окръжен съд – Видин; за установяване на несъществуването на обезпечение на приетото вземане по договор за кредит № 000-236-001 от 20.03.2007г. – ипотечно право в полза на „Токуда Банк“ АД върху недвижим имот с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 3 067.42 кв.м., за който е отреден УПИ XIV-483 в кв. 263, ведно с построената в него масивна четириетажна сграда, предназначена за клиника по коремна хирургия със застроена площ от 942 кв.м., сега поземлен имот с идентификатор 10971.505.638 по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената в него масивна четириетажна сграда с идентификатор 10971.505.638.1, с предназначение „здравно заведение“, учредено с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 2, т.ІІ, рег. № 18926, н.д. № 202/ 2007 г. на нотариус Ц. Д..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени изцяло. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел доказателствата, представени от ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: „Преклудира ли се правото на ответника в производството по глава тридесет и втора /търговски спорове/ от ГПК да подаде отговор и приложи към него писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба и ако тези писмени доказателства са представени след срока по чл.367, ал.1 ГПК следва ли да се обсъждат от съда при постановяване на решението, ако в откритото съдебно заседание по чл.375 ГПК след доклада по делото страната не е направила доказателствено искане?“. Твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а също така е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Токуда Банк“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт.
Синдикът на „Фанти“ ЕООД /н/ не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, с което са отхвърлени отрицателните установителни искове, предявени от несъстоятелния длъжник на основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за установяване недължимост на описаните вземания на банката-ответник, като препраща към мотивите на окръжния съд по реда на чл.272 ГПК. За неоснователно е счетено възражението на въззивника за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като решаващият съдебен състав приема, че отговорът на исковата молба е подаден от ответника след изтичането на срока по чл.367, ал.1 ГПК, но с обсъждането на възраженията на ответника и преценката на представените от него писмени доказателства първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да се отразява на правилността на обжалвания акт. Изложено е становище, че преклузивният срок, в който страните трябва да направят доказателствените си искания, е определен в разпоредбата на чл.146 ГПК – първото съдебно заседание, в което съдът е направил доклад по делото, а към този момент ответникът е бил представил процесните писмени доказателства. Решаващият съдебен състав приема за установено по категоричен начин както съществуването, така и включването в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ на процесните вземания: за сумата 6 870 353.33 лева – главница по договор за банков кредит №000-236-001/ 20.03.2007г. и договор за встъпване в дълг от същата дата, по силата на който „Фанти-Г“ ООД встъпва като солидарен длъжник в дълга на ищеца- кредитополучател; за сумата 818 582.68 лева – лихви и комисионни върху главницата; за сумата 682 981.45 лева – главница по договор за банков кредит №000-253-001/ 13.04.2007г. и договор за встъпване в дълг от същата дата, по силата на който „Фанти-Г“ ООД встъпва като солидарен длъжник в дълга на ищеца- кредитополучател; за сумата 61 073.28 лева – лихви върху главницата, като вземанията по първия договор- с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ /обезпечени с първа по ред договорна ипотека върху описания имот/, а по втория- като необезпечени. С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема за доказано, че след извършени погашения задълженията по първия договор за кредит към деня на откриване на производството по несъстоятелност – 23.03.2016 г. са в общ размер 9 163 338.01 лева, а по втория- в общ размер 850 390.08 лева.
С оглед липсата на доказателства ответната банка да е събрала вземанията си от встъпилия в дълга съдлъжник, като неоснователни са отхвърлени възраженията на ищеца за нарушение на чл.122, ал.1 ЗЗД. Съдът е изложил мотиви, че законът регламентира правото на кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, като предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Въззивният съд е застъпил тезата, че погашенията на задълженията, извършени след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, следва да бъдат съобразявани в производството по осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността.
Като неоснователно е отхвърлено и възражението за нищожност на договора за ипотека на основание чл.167, ал.3 ЗЗД, като след анализ на доказателствата съдът приема, че към деня на учредяването на ипотеката ищцовото дружество е било собственик на ипотекирания имот, който е бил апортиран в капитала му по силата на решение на ОС от 18.04.2001г., вписано в регистъра на търговските дружества с решение №158 от 27.04.2001г. по ф.д. №115/ 2000г. на Окръжен съд – Видин. Счита, че последващото увеличение на капитала, вписано с решение №915 от 08.11.2005г. по същото дело, чиято нищожност е била прогласена с решение №12 от 05.05.2010г. по гр.д. №569/2009г. на Окръжен съд – Видин, е ирелевантно по отношение на собствеността на ипотекираните имоти, тъй като предмет на втората непарична вноска са подобрения на сградата съгласно договор за строителна дейност, подробно описани в дружествения договор, както и на машини, съоръжения и оборудване по приложени описи.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. В хода на производството е установено, че исковата молба е подписана от юриск.Н., който е в трудово правоотношение с ищцовото дружество и е надлежно упълномощен от законния му представител. Автентичността на пълномощното е доказана с приетата съдебно-графологична експертиза, като са изцяло неоснователни доводите за настъпила преклузия за събиране на доказателства за установяване истинността на оспореното пълномощно. Исковата молба и пълномощното на процесуалния представител на ищеца не са доказателства по делото и по отношение на тях не са приложими преклузиите по чл.193 ГПК. Няма доказателства за оттегляне на пълномощията на представляващия ищцовото дружество процесуален представител, поради което не се изисква потвърждаване на извършени процесуални действия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното
дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че формулираният процесуалноправен въпрос- относно преклузията за депозиране на отговор на исковата молба и за представяне на доказателства в производството по търговски спорове, не отговаря на критериите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Касаторът поставя въпроса във връзка с оплакването си за допуснато съществено процесуално нарушение- приемане на писмени доказателства въпреки настъпилата с изтичане на срока за отговор на исковата молба преклузия. Не излага обаче твърдения кои са правнорелеватните факти, приети за установени от съда въз основа на тези доказателства, респ. по какъв начин твърдяното нарушение е обусловило крайния извод за неоснователност на исковете.
Тезата на касатора, че поставеният процесуален въпрос е от съществено значение за изхода на спора, не е обоснована. С отговора на исковата молба са представени доказателства за правото на собственост на ищеца върху ипотекирания имот, но решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска за несъществуване на обезпечението на приетите от синдика вземания по първия договор за банков кредит /договорна ипотека върху описания недвижим имот/, не са формирани само и единствено въз основа на тях. Съдът се е обосновал и с представените с исковата молба доказателства- нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №2, т.ІІ, рег. № 1826, н.д. №202/ 2007г. на нотариус Ц. Д. рег.№025 в НК; решение №915 от 08.11.2005г. по ф.д. №115/2000г. на ОС-Видин и решение №12 от 05.05.2010г. по гр.д. №569/2009г. на Окръжен съд–Видин, като е приел, че твърдението на ищеца за нищожност на ипотеката не е доказано. Изложил е мотиви, че с горепосоченото решение по гр.д.№569/2009г. е прогласено несъществуването на вписано обстоятелство- апорт на подобрения на сграда съгласно договор за строителна дейност, подробно описани в дружествения договор, както и на машини, съоръжения и оборудване по приложени описи, но не и несъществуване на вписано обстоятелство- апорт на процесния недвижим имот.
Предвид горното не може да се приеме, че поставеният от касатора процесуален въпрос е значим за изхода на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3051 от 31.12.2018г. по т.д.№3547/2018г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.