О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 21.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Н. ХИТРОВ
ч. т. д. № 550/2014 година:
Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение от 22.01.2014 г. по т. д. № 1140/2013 г., в частта с която е отменено решение № 243 от 14.06.2013 г. по т. д. № 190/2012 г. на Смолянски окръжен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от [фирма] иск против [фирма] за присъждане на сумата от 757 000 лева с ДДС и е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 676 847.85 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2012 г. до нейното окончателно изплащане, както и в частта с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] направените по делото разноски в размер на 54 614.87 лева пред двете инстанции.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение като съобрази данните по делото намира, че при така представените доказателства молбата за спиране следва да бъде уважена освен в частта за разноските.
От молителя е подадена касационна жалба с вх. № 826/06.02.2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд срещу постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение от 22.01.2014 г. по т. д. № 1140/2013 г., която е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и касае съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.
Спиране изпълнението на въззивното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото касационна жалба, и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивно разпореденото от чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е равно на присъдената парична сума. По сметка на Върховен касационен съд е внесено обезпечение в размер на 731 463 лв. (седемстотин тридесет и една хиляди и четиристотин шестдесет и три лева), постъпило по сметка на ВКС за обезпечения на 04.02.2014 г. /приложена е служебна бележка от главен счетоводител/. Тази сума обаче включва не само присъдената главница ведно със законната лихва, но и направените разноски от ответника [фирма] пред предните две инстанции. Размерът на обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК обхваща само присъдената сума, в която влизат главницата и лихвите, но не и разноските, тъй като въззивното решение в частта му относно разноските има характер на определение и не подлежи на изпълнение. Това обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона да бъде уважено исканото от касатора за спиране на изпълнението на въззивното решение само в частта относно присъдената сума в размер на 676 847.85 лева /шестстотин седемдесет и шест хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ и законната лихва върху нея.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК – първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на невлязло в сила въззивно решение от 22.01.2014 г. по т. д. № 1140/2013 г., в частта с която е отменено решение № 243 от 14.06.2013 г. по т. д. № 190/2012 г. на Смолянски окръжен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от [фирма] иск против [фирма] за присъждане на сумата от 757 000 лева с ДДС и е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 676 847.85 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2012 г. до нейното окончателно изплащане.
Препис от определението да се връчи на молителя [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: