5
определение по гр.д.№ 886 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 21.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 886 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. А. Ц. против решение № 973 от 07.05.2015 г. и решение № 1896 от 23.09.2015 г. по гр.д.№ 1074 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав.
С първото обжалвано решение от 07.05.2015 г. съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил решение № 4877 от 24.08.2011 г. по гр.д.№ 71 от 2005 г. на Софийския градски съд, ГК, I ГО, 3 състав в частта, с която спрямо ответниците Ц. А. Ц. и Т. С. Ц. е установено на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, че В. И. К. е собственик на 2/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.16, ап.60.
С второто обжалвано решение от 23.09.2015 г. същият състав на Софийския апелативен съд е поправил допуснати очевидни фактически грешки в решението от 07.05.2015 г., чрез заличаване на записания на стр.1, абзац 1, изр.предпоследно от мотивите на решението израз: „в останалата част на решението, която не е обжалвана и решението е влязло в сила“ и чрез допълване на диспозитива на решението със следното: „Потвърждава решение № 4877 от 24.08.2011 г. , постановено от СГС по гр.д.№71/05 г. в частта, с която съдът е уважил иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от В. И. К. срещу Ю. Г. С., М. Атанасова С. и Л. А. И. за прогласяване като нищожен поради липса на съгласие на продавача по договор за покупко-продажба на апартамент, материализиран в н.а.№ 36, том V, н.д. № 838/02 г. по описа на нотариус А. Ч.“.
К. счита, че горепосочените решения са недопустими и неправилни- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на решението от 07.05.2015 г. сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за собственост на недвижим имот, след като между страните е безспорно, че този имот се владее от ответника по установителния иск ?
2. Запазва ли вещните си права върху недвижим имот добросъвестен приобретател, който е придобил имота от страна по привидна на основание чл.17, ал.2 ЗЗД сделка, ако придобиването е от преди вписване на искова молба за прогласяване на нищожността на тази сделка ?
3. При наличие на съдоговоряне между собственика на имота, приносителя на фалшификата на неговия документ за самоличност, участвал като продавач по сделката, и подставените лица, участвали като купувачи, може ли с успех да се поддържа становище за нищожност на сделката поради липса на съгласие ?
4. След като по делото се разкрият престъпни обстоятелства /за имотна измама/, но с определение на въззивния съд е отменено определението на първоинстанционния съд за спиране на делото до приключване на наказателния спор, може ли първоинстанционният съд отново да спре делото или е длъжен да изпълни задължителните указания на въззивния съд ?
Относно допускането на касационно обжалване на решението от 23.09.2015 г. касаторът поставя следните правни въпроси:
1. При липса на мотиви, от които да е видно формирана воля на съда, и при липса на диспозитив в тази насока, може ли да се приеме, че се касае за явна фактическа грешка в съдебното решение или съдът дължи произнасяне с мотиви и диспозитив по иска, по който е пропуснал да се произнесе в основното решение ?
2. При наличие на съдоговоряне между собственика на имота, приносителя на фалшификата на неговия документ за самоличност, участвал като продавач по сделката, и подставените лица, участвали като купувачи, може ли с успех да се поддържа становище за нищожност на сделката поради липса на съгласие ?
В писмени отговори от 29.10.2015 г. и от 27.01.2016 г. ответникът по касационните жалби В. И. К. оспорва жалбите. Моли същите да не бъдат допускани до касационно разглеждане и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Т. С. Ц. заявява, че не оспорва касационните жалби.
Ответниците Ю. Г. С., М. Атанасова С. и Л. А. И. не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
I. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението от 07.05.2015 г. на Софийския апелативен съд по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице само в случаите, когато приложимата към конкретния правен спор правна норма е непълна, неясна или противоречива, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на тази норма, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде коригирано едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма. В настоящия случай:
1. По първия поставен от касатора правен въпрос /налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за собственост на недвижим имот, след като между страните е безспорно, че този имот се владее от ответника по установителния иск/ има постановена задължителна практика на ВКС- т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която е допустим установителен иск за собственост, дори когато ответникът по иска е във владение на имота. Обжалваното решение напълно съответства на тази практика- в него съдът също е приел, че предявеният установителен иск за собственост е допустим, дори и към настоящия момент ответникът да владее имота. От постановяването на тази задължителна практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна.
2. Вторият поставен правен въпрос /запазва ли вещните си права върху недвижим имот добросъвестен приобретател, който е придобил имота от страна по привидна на основание чл.17, ал.2 ЗЗД сделка, ако придобиването е от преди вписване на искова молба за прогласяване на нищожността на тази сделка/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е бил включен в предмет на спора и тъй като въззивният съд не е основал решението си на този въпрос. По делото е бил предявен и съдът се е произнесъл по установителен иск за собственост, съединен с иск за нищожност на сделка на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, а не за нищожност на сделка на основание чл.17, ал.2 ЗЗД поради нейната привидност. За да уважи установителния иск за собственост, предявен срещу последващите приобретатели на имота от купувачите по договора от 08.11.2002 г., съдът е приел, че този договор е нищожен поради липса на съгласие: че продавачът по този договор и ищец по делото В. К. въобще не се е подписвал под договора, тоест въобще не е изразил съгласие за сделката, а не че е било постигнато съгласие за сключването на този договор и това съгласие е било привидно. Поради това и тъй като нищожната сделка няма вещно-прехвърлително действие, съдът е приел, че касаторът Ц. А. Ц. и съпругата му Т. С. Ц. на 28.12.2002 г. са договаряли с несобственици на имота и поради това не са придобили право на собственост върху този имот по силата на договора за продажба от 28.12.2002 г. Съдът не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася по въпроса дали приобретателят по привидно съглашение запазва правата си върху имота- предмет на това съглашение, ако е придобил имота преди вписването на искова молба за нищожност на договора /чл.17, ал.2 ЗЗД/, тъй като този въпрос е бил извън предмета на спора по настоящото дело.
3. Третият поставен въпрос /при наличие на съдоговоряне между собственика на имота, приносителя на фалшификата на неговия документ за самоличност, участвал като продавач по сделката, и подставените лица, участвали като купувачи, може ли с успех да се поддържа становище за нищожност на сделката поради липса на съгласие/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел за доказано наличие на съдоговаряне между собственика на имота и продавач по атакуваната сделка от една страна и купувачите по сделката от друга за извършване на тази сделка с фалшив документ за самоличност на продавача и не е основал решението си на това. Дори и горното да бе прието за доказано, пак не би било налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като той касае ясната, пълна и непротиворечива норма на чл.26, ал.2 ЗЗД, според която формален договор /какъвто съгласно чл.18 ЗЗД е договорът за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот/, който не е подписан от една от страните по него или от надлежно упълномощено от страна по договора лице /упълномощаване във формата, предвидена в чл.37 ЗЗД/, е нищожен поради липса на съгласие.
4. Четвъртият поставен въпрос /след като по делото се разкрият престъпни обстоятелства /за имотна измама/, но с определение на въззивния съд е отменено определението на първоинстанционния съд за спиране на делото до приключване на наказателния спор, може ли първоинстанционният съд отново да спре делото или е длъжен да изпълни задължителните указания на въззивния съд/ касае приложението и тълкуването на разпоредбата на чл.217, ал.3 ГПК /отм./, аналогична чл.278, ал.3 ГПК от 2008 г., която ясно и непротиворечиво постановява, че определенията на съда по частни жалби са задължителни за долустоящия съд.
Независимо от горното, касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска и тъй като не съществува никакво съмнение относно допустимостта на въззивното решение. Такова съмнение би било налице, ако е имало основание за спиране на делото, но въпреки това въззивният съд не го е спрял, а е постановил решение по съществото на спора. В настоящия случай, обаче, няма основание за спиране на делото. Както правилно е приел САС в определение № 1899 от 22.12.2006 г. по ч.гр.д.№ 2401 от 2006 г., няма зависимост между настоящото дело и висящото следствено дело № 3 от 2005 г., тъй като престъпните обстоятелства, които евентуално ще се установят по следственото дело /използването на фалшива лична карта на ищеца В. К. пред нотариуса, изповядал сделката от 08.11.2002 г., с цел получаване без правно основание на чуждо имущество с намерение да го присвои/ не се намират в каквато и да е връзка с релевантния за спора по настоящото гражданско дело въпрос: дали положеният в нотариален акт за покупко-продажба № 36 от 08.11.2002 г. подпис за продавач е на ищеца В. К..
II. Не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и на решението от 23.09.2015 г. на Софийския апелативен съд по поставените от касатора Ц. Ц. в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси поради следното:
1. Първият поставен от касатора въпрос /при липса на мотиви, от които да е видно формирана воля на съда, и при липса на диспозитив в тази насока, може ли да се приеме, че се касае за явна фактическа грешка в съдебното решение или съдът дължи произнасяне с мотиви и диспозитив по иска, по който е пропуснал да се произнесе в основното решение/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В решението от 23.09.2015 г. въззивният съд е приел /и то напълно правилно/, че в основното решение от 07.05.2015 г. има допуснати очевидни фактически грешки, тъй като в мотивите на това решение съдът се е произнесъл по основателността на предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД и по доводите във въззивната жалба, касаещи този иск, но в диспозитива на решението е пропуснал да посочи, че потвърждава първоинстанционното решение и по този иск.
2. Вторият поставен правен въпрос /при наличие на съдоговоряне между собственика на имота, приносителя на фалшификата на неговия документ за самоличност, участвал като продавач по сделката, и подставените лица, участвали като купувачи, може ли с успех да се поддържа становище за нищожност на сделката поради липса на съгласие/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в решението от 23.09.2015 г. В него въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, а и не е бил длъжен да се произнася, тъй като въпросът касае правилността на основното решение от 07.05.2015 г., но е напълно неотносим към решението от 23.09.2015 г. за поправка на очевидни фактически грешки в основното решение.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решенията на Софийския апелативен съд от 07.05.2015 г. и от 23.09.2015 г. не следва да се допуска.
Ответникът по жалбата В. И. К. не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 973 от 07.05.2015 г. и решение № 1896 от 23.09.2015 г. по гр.д.№ 1074 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.