О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
С., 23.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 3540 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. К. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. Д., срещу определение № 954/11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 456/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 30.03.2017 г., постановено по гр. д. № 368/2015 г. на Русенския районен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – И. А. К., в който изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 30.03.2017 г., постановено по гр. д. № 368/2015 г. на Русенския районен съд, с което е върната частна жалба на същия жалбоподател като просрочена. Въззивният съд е приел, че съгласно приложено по делото на л. 141 съобщение препис от подлежащия на обжалване с частна жалба съдебен акт е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя на 21.03.2017 г. като седемдневния срок за обжалване е изтекъл на 28.03.2017 г./вторник/- присъствен ден, а жалбата е изготвена и депозирана в канцеларията на съда на 29.03.2017 г., т. е. един ден след изтичане на преклузивния срок и се явява просрочена.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на спора въпрос, решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: Може ли съдът да постановява седмичен срок, в случай извън изрично посочените в ГПК хипотези, нарушават ли се целите на закона и справедливостта като се ограничава конституционно гарантирания достъп до справедлив съд, при такова заменяне на смисъла на срока, относно правилата на неговото прилагане и допуска ли се неравнопоставеност и ограничаване на правата на участниците в процеса.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираният от касатора правен въпрос не е в състояние да обуслови исканото допускане на касационното обжалване. Същият не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт, както и не кореспондират с установеното по делото. Съгласно изричната разпоредба на чл. 275, ал. 1 ГПК, частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на подлежащия на обжалване съдебен акт. Изводът на съда, че жалбата се явява просрочена, е направен след преценка на конкретните факти по делото и изцяло съобразно установените правила и съдебната практика за броене на процесуалните срокове – чл.60, ал.4 ГПК.
Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателят не е обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 954/11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 456/2017 г. на Русенския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 954 от 11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 456/2017 г. на Русенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: