О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 25.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 67 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. „Ц” /в ликвидация/, гр. М. с ликвидатор Л. А. И. чрез процесуалния пълномощник адв. В срещу определение от 06.10.2008г. по в. ч. гр. д. № 238/2008г. на Окръжен съд Монтана, с което е обезсилено определението от 29.05.2008г. по гр. д. № 555/1991г. на Районен съд Монтана, оставена е без разглеждане като недопустима молбата на С. „Ц” /в ликвидация/, гр. М. за определяне равностойността на движимите вещи, присъдени с решението от 11.06.1992г. по същото дело, а именно: 2 500 кг пчелен мед и 100 броя декапирани тенекии, ведно със законната лихва от деня на възникване на задължението, и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа становище, че определението е неправилно – постановено е в противоречие със закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са съображения, че окръжният съд не е преценил доказателствата и фактическите и правни твърдения, не е изпълнил задължителните указания на ВКС в отменителните определения. Съобразно изискването на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение са посочени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Частният жалбоподател моли да бъде допуснато касационно обжалване, определението на Окръжен съд Монтана да бъде отменено и да бъде определена левова равностойност на движимите вещи в размер 11 750 лв. със законната лихва от 04.01.1991г. до окончателното изплащане и направените разноски в размер 1 231 лв. и разноските за настоящото производство.
Ответникът „Б” Е. , гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че определението е правилно, законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Обсъждайки събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, Окръжен съд Монтана е констатирал, че през 1983г. е вписано в регистъра М. обединено предприятие „Н” към ЦКС, гр. С.. По-късно с решение от 14.03.1996г. по ф. дело № 9571/1990г. са вписани промени в регистрацията на ЦКС относно ВТО „Б” като няколко кооперативни предприятия на ЦКС, включително М. обединено предприятие „Н” са се влели в кооперативно предприятие „Б”, вписано като юридическо лице в регистъра с определение № 96 от 28.05.1970г.становено е, че през 2001г. с решение на СГС от 27.02.2001г. е вписано преобразуване на ВТО „Б” в „Б” Е. със седалище гр. С.. Въззивният съд е направил извод, че от представените доказателства не може да се установи връзката на П. предприятие гр. М. с „Б” Е. и правоприемството между тях по смисъла на чл. 120 от ГПК /отм./, нито връзката между П предприятие гр. М. и МОП „Н”. За да обезсили определението на Районен съд Мездра и прекрати производството по делото като недопустимо, въззивният съд е приел, че липсват доказателства за пасивната процесуална легитимация на П. предприятие Михайловград към момента на започване на исковото производство, не е доказана пасивната легитимация и в производството по чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./, както и че П. предприятие Монтана не е юридическо лице, поради което е направен извод, че с влязлото в сила решение е осъден ответник, който не е съществувал в правния мир, не е юридическо лице и не е правен субект. Изложени са съображения, че след като П. предприятие Монтана /преди Михайловград/ не е било персонифицирано, няма доказателства за неговата регистрация, прекратяване и евентуално правоприемство, няма данни да е вписано в структурата на МОП „Н”, чийто правоприемник е „Б” Е. , то няма надлежен ответник в исковото производство и в производството по чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./. Поради това е направен извод, че производството по делото следва да се прекрати.
Частният жалбоподател не е изложил същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. С оглед данните по делото и обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав счита, че същественият въпрос е процесуален и се отнася до наличието на процесуална легитимация на „Б” Е. , гр. С. в производството по чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./, процесуална правосубектност на „П” – Михайловград към момента на започване на исковото производство и в производството по чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./, дали същото е правен субект и кой е неговият правоприемник.
Посоченият съществен правен въпрос е решен в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС. Многократно ВКС е поддържал становище, че за да бъде допустимо исковото производство, е необходимо страните да са процесуално правосубектни /за юридическите лица/, съответно процесуално правоспособни и дееспособни /за физическите лица/ и процесуално легитимирани /за физическите и юридическите лица.становяването на процесуалната правосубектност се извършва с представяне на съответните документи за съществуването на юридическото лице в правния мир, а при правоприемство ищецът следва да посочи правоприемника и представи съответните документи, удостоверяващи правоприемството. Процесуалната легитимация е обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с иска /в случая с молбата за определяне на левовата равностойност на 2 500 кг пчелен нектарен мед и 100 бр. тенекии/ и в този смисъл от твърдяната принадлежност на материалното право, засегнато от правния спор. Поради това, че процесуалната легитимация, както и процесуалната правосубектност са абсолютни процесуални предпоставки, за наличието на които съдът е длъжен да следи във всяко положение на делото, и в изпълнение на задължителните указания в отменителното определение № 196 от 17.07.2006г. по ч. гр. д. № 18/2006г. на ВКС, ТК, Първо отделение, въззивният съд е изследвал този въпрос и въз основа на събраните и обсъдени доказателства е направил извод за недопустимост на молбата за определяне левовата равностойност на присъдените вещи и съответно на производството по чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./. Липсата на правосубектност на „П” – Монтана и доказателства за правоприемство с „Б” Е. , гр. С. е пречка за извършване на процесуални действия по отношение на „П” – Монтана и „Б” Е. , гр. С.. Изводът, че „Б” Е. , гр. С. не е процесуално легитимиран и че в производството по чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./ няма надлежен ответник, е постановен в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Приложимите норми относно процесуалната легитимация и правосубектност на ответника не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание и не се налага изменение на формираната по този въпрос съдебна практика.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.10.2008г. по в. ч. гр. д. № 238/2008г. на Окръжен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: