О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 161 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д., частен съдебен изпълнител рег. № 865 с район на действие ОС-Стара Загора против определение № 86 от 08.03.2011г. по гр.д.№ 56/2011г. на ВКС ІІ гр.о., с което е обезсилено определение № VІ-2040/06.12.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 1874/2010 г. от Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частна жалба, подадена от същата против отказ на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър, като процесуално недопустимо и е прекратено производството по частна жалба вх.№ 9092/04.11.2010 г на частен съдебен изпълнител М. Д. против определение №167 от 27.10.2010 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър. С последното е отказано вписване на молба от ЧСИ М. Д., рег.№ 865 на К., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на [фирма], с вх.№8490/27.10.2010 г.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като след налагане на възбраната, дори преди вписването й длъжникът не може да се разпорежда с имота, съгласно чл. 451 и 452 от ГПК. Позовава се и на нормата на чл. 18 от ЗЧСИ, който дава правомощието на съдия изпълнител ако му е възложено изпълнение да избира изпълнителния способ и да налага възбрана.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е приел, че частния съдебен изпълнител не е правно легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписване, тъй като не е страна в производството по вписване, а такова качество имат само лицата, изброени в чл. 572 от ГПК. Правомощието на частния съдебен изпълнител да иска вписване на възбрана произтича от това, че му е възложено изпълнението и е посочен от взискателя способ за изпълнение, но това правомощие не го прави страна в производството по вписавнето й и не му дава правомощие да обжалва отказа.
Определението е правилно.
Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване са вид нотариални удостоверявания, съгласно чл.569, т.5 от ГПК. Отказа да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване, съгласно чл. 577 от ГПК. Тази норма не определя кои са оправомощени лица да обжалват. Обща предпоставка за допустимост на жалба против съдебен акт обаче е подалия жалбата да има качеството на страна, освен в изрично предвидените в закона случаи, когато и на други лица е предоставено право да обжалват. Следователно процесуално легитимирани да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване имат лицата, които имат качеството страни в него. Съгласно чл. 572 от ГПК страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие за разлика от участниците в нотариалното производство, определени в текста като лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.
Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притежания /чл.2, ал.1 от ЗЧСИ//. Правомощията му във връзка с това, предвидени в Раздел II от същия закон и тези, предвидени в ГПК не включват възможност да обжалва актове, с които е отказано извършването на действия от други органи във връзка със защитата правата на страните в изпълнителното производство. Те са легитимирани да обжалват откази и действия на административни и съдебни органи, включително и отказа на съдията по вписванията. Диспозитивното начало е основен принцип в изпълнителния процес Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, а в същата взискателят посочва начина на изпълнението /чл. 19 от ЗЧСИ и чл.426, ал.2 от ГПК/ Правомощието на съдебния изпълнител да иска вписване на обезпечителни мерки, включително и възбрана върху недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението, предвидено в чл. 431, ал.4 от ГПК и чл. 26, ал. 1 ПВп/ е с оглед възлагане от взискателя на действия по проучването на имущественото състояние на длъжника и запазване на това имущество, с оглед насочване на изпълнението върху него. Действията на частния съдебен изпълнител във връзка с това възлагане, посочени в чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ не включват и възможност за обжалване отказа на съдията по вписванията да впише възбрана върху имуществото на длъжника. Подобно правомощие не е включено нито в изричното съдържание на нормата, нито е част от съдържанието на изброените действия.
По изложените съображения, обжалваното определение, с което е прието, че определението, с което съдът се е произнесъл по частната жалба на съдебния изпълнител против отказа за вписване на възбрана е недопустимо и е прекратено производството по тази частна жалба е съобразено с процесуалния закон и е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 86 от 08.03.2011г. по гр.д.№ 56/2011г. на Върховен касационен съд ІІ гр.о.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: