О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр.София, 06 април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 651 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. М., К. М. М. и Я. М. М., трите чрез адвокат Н. Д. от АК Б. срещу определение № VІ-180 от 21.01.2016 г. по ч.гр.д. № 1781/2015 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 530/17.08.2015 г. по гр.д. № 357/2015 г. на Районен съд Несебър, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
В частната касационна жалба се твърди, че предявените искове са за защита правото на собственост върху недвижими имоти, срещу които е било насочено принудително изпълнение за чужд дълг. Излагат се съображения за наличие на правен интерес от иск по чл.440 ГПК на третите лица, върху чието имущество е насочено принудително изпълнение, за да бъде отречено правото на длъжника върху това имущество и възможността на взискателя да се удовлетвори от него. Поддържа се също, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК се свеждат до това, при насочване на изпълнение върху чужда вещ от ипотекарен кредитор, искът по чл.440 ГПК дава ли защита на трети лица, чието право е засегнато от изпълнението или третото лице трябва да предяви иск за това право. Изложени са съображения, че поставеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като е представена незадължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна в производството, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че В. М. М., К. М. М. и Я. М. М. са предявили иск срещу С. Ж. У., К. Н. У. и П. Г. К., на основание чл.440, ал.1 ГПК, да се установи, че поземлен имот с идентификатор 51500.506.196 по КК и КР на [населено място], с площ от 700 кв.м., в [населено място], к.к.„Слънчев бряг“ – запад, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен обект, при съседи: 51500.506.195, 51500.506.194, 51500.506.187 и 51500.506.125, върху който е насочено изпълнение за парично вземане, не принадлежи на длъжниците С. Ж. У. и К. Н. У.. Окръжният съд е потвърдил определението на районния съдия за прекратяване на производството по делото като е приел, че не е налице същински спор относно собствеността на процесния имот и липсва правен интерес за ищците от иск по чл.440, ал.1 ГПК, тъй като търсената защита е била дадена с влязлото в сила решение на съда по предявения от наследодателя на ищците иск с правно основание чл.108 ЗС срещу длъжниците в изпълнителното производство – С. Ж. У. и К. Н. У., които са осъдени да предадат владението на процесния имот. По отношение на взискателя П. Г. К. е прието, че липсва спор за собственост, доколкото принудителното изпълнение е било насочено върху имота на ищците, поради учредената договорна ипотека за обезпечаване на чуждо парично задължение. Въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че след като не е предявен иск за установяване нищожност (недействителност) на ипотеката, нито инцидентен установителен иск за несъществуване на ипотечно право в полза на взискателя, предявеният иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес на ищците. Съдът е приел също, че дори да бъде уважен иск по чл.440, ал.1 ГПК, изпълнителното производство не може да бъде прекратено докато не се установи, че в полза на взискателя не съществува ипотечно право, т.е. няма да бъде постигната защитата да се преустанови изпълнението върху собствения на ищците имот.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставеният от жалбоподателя и уточнен при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но се решава противоречиво от съдилищата – в представеното решение № 208/15.08.2011 г. по в. гр.д. № 331/2011 г. на Окръжен съд Ловеч, влязло в сила на 02.02.2012 г. се приема, че признатото със сила на пресъдено нещо право на собственост, засегнато от принудително изпълнение, следва да се зачете и по отношение на страните в изпълнението, поради което правният интерес на ищеца се изчерпва с уважаване на иска по чл.440, ал.1 ГПК, а постановеното решение по него ще обоснове прекратяване на изпълнителното производство относно спорния имот /чл.433, ал.1, т.7 ГПК/.
Обратното разрешение е дадено в обжалваното въззивно определение, в което се посочва, че търсената с иска по чл.440, ал.1 ГПК защита, а именно, отричане правото на собственост на длъжниците по изпълнителното дело, образувано по молба на ипотекарния кредитор (трети ответник по предявения иск) вече е постигната предвид силата на пресъдено нещо на съдебното решение, формирана по уважения иск с правно основание чл.108 ЗС и докато не се установи, че в полза на взискателя не съществува ипотечно право /какъвто иск не е предявен/, изпълнителното производство не би могло да бъде прекратено, поради което за ищците не е налице правен интерес от предявения иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилно разрешението, което е дадено с решение № 208/15.08.2011 г. по в. гр.д. № 331/2011 г. на Окръжен съд Ловеч поради следните съображения: Защитата на трето лице срещу насочено принудително изпълнение за парично вземане върху негов имот, който той не владее, се осъществява по исков ред, според чл.440, ал.1 ГПК. Процесуално легитимирано да предяви отрицателен установителен иск срещу взискателя и длъжника в изпълнителния процес е това трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение, а с уважаването на иска се цели прекратяване на започналото изпълнение върху чужда вещ – чл.433, ал.1, т.7 ГПК. В този смисъл, трето лице има правен интерес от защитата по реда на чл.440 ГПК, когато неговият имот се държи от длъжника и по отношение на него са предприети изпълнителни действия, които според ищеца следва да се бъдат преустановени, тъй като имущественото право не принадлежи на длъжника. Когато изпълнителното производство е приключило с възлагане на имота, ищецът няма правен интерес от иск срещу страните в изпълнителния процес по реда на чл.440 ГПК, тъй като в този случай не може да се прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, а ищецът следва да се защити по общия исков ред.
Правният интерес от иска е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно и преценява въз основа на въведените от с исковата молба твърдения. Когато принудителното изпълнение не е приключило и с оглед на това може да бъде прекратено, а ищецът твърди, че е насочено изпълнение срещу собствения му имот, който не принадлежи към имуществото на длъжника, искът по чл.440, ал.1 ГПК е допустим. В този случай, за ищеца е налице правен интерес да препятства изпълнението на парично притезание, независимо от основанието, поради което вещта е станала обект на изпълнение. Предмет на иска е отричаното парично притезание на взискателя в изпълнителния процес да придобие имот, който ищецът като трето лице твърди, че е несъвместимо с притежаваното от него право върху този имот. В производството по чл.440 ГПК ищецът може да установява и притежаваното от него право, ако е бил предявен иск за това, т.е. да търси защита на своето право върху вещта, а не само да прекрати изпълнението при уважаване на иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.
Извън хипотезата на чл.440 ГПК е дали ищците са предявили иск за защита на своето право върху вещта, както и дали този правен спор е бил разрешен в друго производство, тъй като правният интерес от отрицателния установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК не зависи от това дали правото е съдебно предявено, а дали ищците като трети лица заявяват права, които ги легитимират като ищци и тези права са противопоставими на притезанието на взискателя. Ако се уважи предявения иск и се отрече правото на длъжниците върху процесните имоти, поради несъвместимост с правото на третите лица, изпълнението следва да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
Предвид изложените съображения, частната жалба е основателна. В случая, ищецът отрича правото на длъжниците върху обекта на принудително изпълнение с довода, че още при сключване на договора за ипотека имотът не принадлежи на ответниците, които са я учредили като обезпечение за чужд дълг. Правният интерес на ищците от иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК се преценява от съда въз основа на въведените твърдения, че срещу техни недвижими имоти е насочено принудително изпълнение, което искат да бъде прекратено, тъй като не принадлежат към имуществото на длъжниците. Предмет на иска е притезанието на взискателя да придобие имотите в изпълнителния процес, което се оспорва от ищците, които имат интерес да установят, че имущественото право не принадлежи на длъжниците. Когато трети лица претендират права върху обекта на принудително изпълнение с доводи, че са противопоставими на паричното притезание на взискателя, предявеният иск по чл.440 ГПК е процесуално допустим, тъй като с уважаването му се преустановява изпълнението срещу спорната вещ на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VІ-180 от 21.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1781/2015 г. на Окръжен съд Бургас.
ОТМЕНЯ определение № VІ-180/21.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1781/2015 г. на Окръжен съд Бургас за прекратяване на производството и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.