О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр.София, 07.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 942 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.05.2012г. по гр.д.№ 273 / 2012г. на ОС Благоевград, с което са уважени предявените от П. И. К. искове срещу Н. прг “Д. Т.” с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.
Жалбоподателят – Н. пр г “Д. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решени,в частта, с която са отхвърлени исковете на П. И. срещу Н. пр г “Д. Т.” – [населено място] за признаване уволнението на ищеца за незаконно, отмяне на Заповед №85/27.09.2011г. на Директора на гимназията, за възстановяване на предишната работа на длъжност „старши учител по теория на специалността“ и осъждане на гимназията да заплати на ищеца сумата до размера на 3461.06 лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, е признал за незаконнно уволнението, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и му е пприсъдил сумата от 3461.06.лв., представляваща обезщетение за оставане без работа по чл.225 ал.1 КТ.
Прието е за установено, че към момента на прекратяване на трудовия договор, ищецът- ответник по жалба, е заемал длъжността „старши учител по теория на специалността“. Със заповед № 85 от 27.09.2011г. на Директора трудовото правоотношение между двете страни е прекратено на основание чл.325, т.9 КТ.В заповедта като мотиви са изтъкнати здравни противопоказания и отказ на лицето да заеме длъъжност, подходяща за здравословното му състояние.
Установено е по делото, че в резултат на заболяване компетентния медицински орган -ТЕЛК е приел, че ищецът е с намалена трудоспособност 58% и на 16.05.2011г. и е било издадено експертно решение №1285 на ТЕЛК, в което са посочени кои условия на труд са противопоказни, с оглед заболяването, а така също е дадено становище за това, че не е подходяща работата, която учителя изпълнява. Прието е, че работодателят не е представил доказателства по делото , че за училището е изготвен списък по чл.315 КТ за длъжности, които могат да се заемат от трудоустроени лица, съставен по реда на чл.2 от Наредба за трудоустрояване. Взето е становище на медицинското лице, ръководител на службата по трудова медицина [фирма], в което управителят на фирмата по трудова медицина подробно е обяснил на работодателя, начина на приложение на чл.315 КТ, съответно на чл.325, т.9 КТ и накрая е посочено, че длъжността портиер е подходяща, ако комисия за изготвяне на списък по чл.315 КТ я одобри. Установено е, че без решение на такава комисия, без да е изготвен списък по критериите на чл.315 КТ, работодателят е предложил тази длъжност на ищеца, който не я е приел.
При тези данни съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.325, т.9 КТ за прекратяване на трудовия договор. Изложени са съображения, за това, че в КТ е предвидено изготвянето на списък на длъжностите, които могат да се заемат от лица с намалена трудоспособност по чл.315 КТ, за да има общодостъпна информация за видовете длъжности,които могат да се заемат от такива лица и липсата му, дава възможност на работодателя да заобиколи закона и по собствено усмотрение да предложи една длъжност на такова лице, която както е в случая да не съответства на образованието и квалификацията на лицето, а да съществуват други длъжности,които биха били съответни, но да не са му предложени,/скрити/ от работодателя. Посочено е, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т.9 КТ включва съществуването на две предпоставки, които трябва да са се осъществили кумулативно – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, която е породена от две конкретно определени в цитираната разпоредба причини: болест, довела до трайна нетрудоспособност (инвалидност), или здравни противопоказания. Прието е, че правилата за разпределението на доказателствената тежест в процеса изискват работодателят да установи осъществяването на фактите, съставляващи елементи от състава на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая, е установена първата предпоставка – представено е решение на компетентния орган за това, че има здравни противопоказания ищецът да изпълнява длъжността „учител“. Прието е, че втората, кумулативно установена предпоставка от състава на основанието, на което е извършено процесното уволнение, е работодателят да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентния здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. Уволнението е незаконосъобразно,
При тези данни въззивният съд е счел, че заповедта, с която е прекратен трудовия договор е незаконосъобразна и следва да се отмение че са онователни са и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, тъй като служителят не е полагал труд по трудовоправоотношение за определения в закона период от 6 месеца.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че в решението е даден отговор на материално правни въпроси от значение за изхода по спора – относно значението на списък на длъжностите за трудоустроени лица по чл.315 КТ за законосъобразността на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 КТ и за това дали следва да се приспадне от обезщетението по чл.225 КТ получено от работника такова за временна нетрудоспособност. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 е 2 ГПК е неоснователно, тъй като с въззивното решение са били разрешени материално правните въпроси от значение за делото, но в съответствие с практиката на ВКС. Същата е намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 24.03.2010г. по гр.д.№814/2009г. ІІІ г.о на ВКС, решение от 01.04.2010г. по гр.д.№1002/2009г.ІІІ г.о. на ВКС и решение от 18.10.2010г. по гр.д.N 1716/ 2009г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, ал 1, т.9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315 ал.1 КТ, непредложена от последния на конкретния работник , имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по чл. чл. 325, ал 1, т.9 от КТ. ВКС счита, че неизпълнението от работодателя на задължението му по чл. 315 КТ да определи работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, не го освобождава от задължението му по чл. 325, т. 9 КТ. В съответствие със задължителната съдебна практика е разбирането, че при основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, в който смисъл е тълкуването дадено в решение № 944 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5022/2008 г., IV г. о., ВКС. Предпоставка за основателност на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е установяването на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от закона шестмесечен срок. Изключението, въведено в чл. 225, ал. 2 КТ е само за случаите, когато работникът е реализирал в същия период осигурителен доход от друго трудово правоотношение.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2 КТ, тъй като на поставените от жалбоподателя въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, а жалбоподателят и не сочи решения на състави на ВКС и други съдилища, които да дават противоречиво разрешение на същите.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2012г. по гр.д.№ 273 / 2012г. на ОС Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: