O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 07.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1697 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1452 / 16. 01. 2015 год. на С. Н. Д., Г. К. Г., Н. К. Г., Н. К. Н., всички от [населено място] чрез адв. Д. Г. – АК В. срещу въззивно Решение No 1818 от 04. 12.2014 год. по гр. възз. д. Nо 2353/2014 год. на ОС- Варна по чл. 341 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил/ в обжалваната част/ решението на първата инстанция по допускане делбата на недвижим имот – УПИ II-316, находящ се в [населено място] , обл. В. , с площ от 1100 кв.м., ведно с построените в дворното място двуетажна тухлена постройка, две стопански сгради,едноетажна полумасивна сграда , гараж и външна тоалетна и е постановил ново решение , с което е отхвърлил иска за делба на С. Н. Д., Г. К. Г., Н. К. Г., Н. К. Н. срещу Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З. на описания недвижим имот.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила досежно разпределение на доказателствената тежест за установяване на правно релевантните факти , касаещи правното основание на собственост на всяка една от спорящите по делото страни, както и нарушение на материалния закон- чл. 69 ЗС, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС , касаещо приложение на чл. 69 ЗС.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че по идентичен казус ОС-Варна се е произнесъл по гр.д. 6619/2013 год. , по гр.д. 1163/2013 год. и др. в различен смисъл, приемайки, че презумпцията на чл. 69 ЗС не намира.
Поддържа се искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : при липса на данни за отблъскване на владението на действителния собственик , един от синовете му да се позове на давност,изтекла още приживе на наследодателя си и налице ли е било намерение за своене в случай, че парцелът , за който се твърди , че е придобит по давност има построени отделни жилищни обекти, в които са живели собствениците на имота и лицето- негов син, претендиращ собственост на основание придобивна давност , текла приживе на родителите му, може ли да се приеме , че е налице намерение за своене / като субективен елемент на придобивната давност/ в хипотеза , че лицето снабдило се с констативен нотариален акт за собственост на основание давност е приел , завещание от собственика на имота/ негова майка/ , отнасящо се и за процесния имот, с довод . че отговорите на тези въпроси биха били от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З., чрез адв.Т. П.- АК В. , оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване , поддържа довод ,че разясненията на ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС са приложени точно, а доколкото се приеме ,че касационното обжалване може да бъде допуснато, то касационната жалба следва да се остави без уважение по подборно мотивирано изложени съображения в подкрепа и законосъобразността на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед характера на заявения и разгледан иск за съдебна делба същата е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
За да измени обжалваното решение на първата инстанция , въззивният съд е приел за основателно и доказано правоизключващото възражение на наследниците на В. Н. Й., починал 2007 година , син на общия наследодател Н. В. , че имотът е придобит на основание придобивна давност от техния пряк наследодател и е загубил качеството на общо наследство .
Основен мотив на съда е , че констативният нотариален акт на В. Й. е от 1965 година , по време когато общия наследодател е бил жив , че делбения имот е част от недвижим имот , целият с площ от 1500 кв.м. включващ съответно имот 316 и имот 317 , че имот 316 е отделен именно от имота на този наследодател и в която част , въз основа на Декларация от 05.05.1989 година е извършен ремонт на стара къща със съгласието на останалите съсобственици, като подписът на единият от тях е установен по несъмнен начин.
Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК може да бъде уважено, само ако – съгласно разясненията на т.2 на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , решаващите мотиви на съда постановил обжалваното решение касаят приложението на правна норма от материално-правен или процесуално-правен характер в насока и смисъл, които противоречат на задължителна практика, постановена от ВКС. С посоченото ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС се дават разяснения по приложение на чл. 69 ЗС, в хипотезите на съсобственост, възникнала както на основание наследяване , така и на други юридически факти. При конкретните данни по делото, че делбения недвижим имот като обособената част от имота на наследодателя е предадена във владение на един от синовете- В. Й. , приживе на наследодателя , и същият е демонстрирал намерението си за своене чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост още към 1965 година – близо 20 години преди да се открие наследството, то не може да се поддържа теза за приложимост на норми, касаещи отношенията между съсобственици, когато делбения имот не е част от наследството на наследодателя към момента на неговата смърт.
Не може да бъде допуснато касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че по идентичен казус ОС-Варна се е произнесъл по гр.д. 6619/2013 год. , по гр.д. 1163/2013 год. и др. в различен смисъл, след като презумпцията на чл. 69 ЗС не може да намери приложение , доколкото не е налице съсобственост на основание наследяване или дръго правно основание.
В този аспект на преценката по селекция , настоящият състав намира, че въпросите: „ при липса на данни за отблъскване на владението на действителния собственик , един от синовете му да се позове на давност,изтекла още приживе на наследодателя си и налице ли е било намерение за своене в случай, че парцелът , за който се твърди , че е придобит по давност има построени отделни жилищни обекти, в които са живели собствениците на имота и лицето- негов син, претендиращ собственост на основание придобивна давност , текла приживе на родителите му, може ли да се приеме , че е налице намерение за своене / като субективен елемент на придобивната давност/ в хипотеза , че лицето снабдило се с констативен нотариален акт за собственост на основание давност е приел , завещание от собственика на имота/ негова майка/ , отнасящо се и за процесния имот “ , касаят фактическите твърдения на страна по делото и искане за пряко произнасяне, което би обхванало както предмета на спора , така и е предмет на доводи по касационната жалба ,поради което не може да бъде едновременно и довод –основание на базата на който да се извърши селекцията по чл. 288 ГПК.
По искането за разноски: Искането е основателно на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, но не може да бъде уважено поради липсата на представен Списък на разноските и надлежни доказателства- Договор за правна защита и съдействие ,при наличието на които искането може да бъде уважено, съгласно разясненията на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1452 / 16. 01. 2015 год. , заявена от С. Н. Д., Г. К. Г., Н. К. Г., Н. К. Н., всички от [населено място] чрез адв. Д. Г. – АК В. срещу въззивно Решение No 1818 от 04. 12.2014 год. по гр. възз.д.Nо 2353 / 2014 год. на ОС- Варна по чл. 341 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :