О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 08.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.03 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело № 112/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Диагностично-консултативен център 1-В./Д. 1- В./ ”Е., чрез адвокат И. М., с вх.№259 от 11.01.2012 год. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.01. 2012 год., срещу Определение №18922 от 21.12.2011 год. по ч.гр.д.№10696/2010 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ-ри въззивен бр. състав, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение №6673193 от 02.07.2010 год. по гр.д.№44936/2009 год. на Софийския районен съд, ГК, 70 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по повод предявен от настоящия частен жалбоподател Д. 1-В.”Е. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения по между им договор за охрана от 08.01.2007 год. Съдът е приел като абсолютна отрицателна предпоставка за допустимостта на така предявения иск наличието на висящ спор между същите страни с предмет последици от неизпълнение на същия договор, който включва и въпросът за действителността на договора. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.130 и чл.146 ГПК, защото въззивният съд не е констатирал допуснатите от районния съд нарушения- след като е приел, че искът е недопустим, не е върнал исковата молба. Прекратяване на производството е постановено след заседанието, в което е направен доклад по делото. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като значимостта на правния въпрос извежда от предмета на предявения иск- установяване на основание чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД нищожността на сключен между страните договор за охрана, поради противоречието му със ЗОбП.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./, към която препраща чл.274, ал.3 ГПК, е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол: основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, разрешен с обжалваното определение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Касаторът [фирма] въобще не е посочил такива въпроси, поради което не е налице общото основание за селектиране на касационната жалба. Значимостта на правните въпроси се определя от правните изводи на съда по спорното право, а не от самия предмет на делото. Вместо да формулира значимите за изхода на конкретния спор правни въпроси, жалбоподателят се опитва да ги замести с доводи за значимостта на правния спор- обявяване на нищожност на договор, сключен без процедура за възлагане на обществена поръчка. Чрез сочените доводите за неправилност допуска смесване на основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Касаторът дори не е направил и опит да го мотивира, а се позовава само на значимостта на правния спор. То е налице тогава, когато законите са непълни, неясни или противоречиви по смисъла на т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, поради което се налага формиране на съдебна практика по тяхното приложение. Нормата на чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Жалбоподатлят не се позовава и на наличие на противоречива съдебна практика, която следва да бъде изоставена или променена, поради което и по тази причина не е налице допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №18922 от 21.12.2011 год. по ч.гр.д.№10696/2010 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ-ри въззивен бр. състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: