3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
С., 09,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10313/1.ХІІ.2010 г. на [фирма]-Б., подадена против въззивното определение № 1752 на Б. ОС, ГК, 5-и с-в, от 29.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 1814/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу определение № 15444 от 2.ІХ.2010 г. на Б. РС по гр. дело № 2110/2010 г., с което е било прекратено първоинстанционното исково пр-во „за половината размер” на претендираното срещу Ю. В. Н. от[населено място], община[населено място], Б. област по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като съществуващо вземане на търговското д-во срещу нея, в качеството й на длъжница по издадена в негова полза заповед за изпълнение.
Оплакванията на търговеца частен касатор са както за нарушаване на материалния закон, така и за допуснати от Б. ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила при постановяване на атакуваното прекратително определение. С оглед това се претендира касирането му ведно с присъждане на разноски, вкл. изплатеният адвокатски хонорар.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата, [фирма] – Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на определението си въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото свеждащи се до следното: 1/ За възможността да се кумулира установителен иск – по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с осъдителен иск, като предмет на втория е вземане, което не е било предявено в заповедното пр-во, но се дължало от същия ответник „и на същото основание”; 2/ За допустимостта да бъде изменен иска по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, при което да се премине от установителен към осъдителен „относно тази част от задължението, за което не е била издадена заповед за изпълнение” и доколко следва да съществува идентичност „в предмета, обстоятелствената част и петитума на този иск и на заявлението по чл. 410 и чл.п 417 ГПК”.
Ответницата по частната касационна жалба Ю. В. Н. от[населено място], община[населено място], Б. област, не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на Б. ОС.
Върховния касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Б. ОС, частната касационна жалба на [фирма] – Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Според правилото на чл. 29, ал. 1 от действащия и понастоящем Указ № 883 за прилагане на ЗНА (Обн. ДВ, бр. 29 от 21.V.1974 г.), всеки член от кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание. А заглавието на текста на чл. 422 ГПК – след неговото изменение със ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 20 от 30.V.2008 г.), не оставя съмнение, че това е „иск за съществуване на вземането”, т.е. установителен иск с предмет вземане, за което вече има издадена заповед за изпълнение. Следователно отстранена е била по законодателен път съществувалата първоначално неяснота относно правната природа на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 415 ГПК/. Що се отнася до възможността с първоначално предявен установителен иск да бъде съединяван впоследствие осъдителен, разпоредбата на чл. 214 ГПК, озаглавена „изменение на иска”, дава ясен отрицателен отговор, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и то алтернативно може да бъде изменен единствено размера на предявения иск „или”, в общата хипотеза, да се премине от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да се кумулират двете изменения. В заключение, текстът на чл. 210 ГПК ясно разпорежда, че съединяването на искове може да е само „първоначално”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1752 на Б. окръжен съд, ГК, V-ти с-в, от 29.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 1814/2010 г.
В Р Ъ Щ А делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 3 по описа за 2011 г.