О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 10.03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3827/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
М. К. С. и Г. К. И. са обжалвали въззивното решение на Д. окръжен съд № 255 т.3 от 19.06.2008г. по гр.д. № 156/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за основанията за допускане на касационното обжалване.
Добричкят окръжен съд е обезсилил решение № 246 от 04.01.2008г. по гр.д. № 203/2007г. на Б. районен съд в частта, в която е отхвърлен иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на нива от 10 дка в землището на с. Б., Община Б.. В останалата част, с която са отхвърлени исковете на М. К. С. и Г. К. И. по отношение на нива от 30 дка в м. „Д” в същото землище първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касационното обжалване не е задъжително по действащия ГПК. То е допустимо само когато съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос в отклонение от практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите по настоящото дело са посочили, че в нарушение на съдебната практика въззивният съд не е уважил искането им за назначаване на вещо лице. Приложено е решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 920/2000г., с което е прието, че въззивният съд е инстанция по същество и е длъжен да допусне доказателства по искане на жалбоподателя. При това изложение следва да се приме, че като съществен по смисъла на чл.280 ГПК се поставя въпроса за допустимостта да се отстрани непълнота на доказателствата пред въззивния съд.
Върховният касационен съд като прецени доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Производството е по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Този иск има за предмет признаване от съда правото на възстановяване на земеделски земи, за които е пропуснат срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ. В това производство ищецът трябва да установи, че е притежавал земята преди образуването на ТКЗС и не е подал заявление за възстановяване на собствеността по административен ред. Правото на собственост се установява в реституционното производство, включващо и иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ с документите, изброени в чл.12 ЗСПЗЗ . Заключението на вещото лице не е писмено доказателство и не е от кръга на изброените в чл.12 ЗСПЗЗ, с които може да се установява собственост. Следователно отказът на съда да допусне изслушване на вещо лице не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и отклонение от практиката на ВКС, изразена както в посоченото от касатора решение, така и в задължителното за съдилищата ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК. Разрешението в него се отнася за допустимите и относими към спора доказателства, защото само те биха имали значение за решаването на делото. За да бъде уважен иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ не е достатъчно страната да установи, че тя или нейният наследодател е притежавал земи преди образуването на ТКЗС е необходимо е да докаже включването им в ТКЗС, защото само тогава възниква право на реституция. В случая съдът е приел, че наследодателят на ищците е декларирал при влизането си в ТКЗС, че притежава 38 дка , от които са му възстановени 25 дка, а за останалите има постановен отказ и оттук е направил извод, че няма внесена и незаявена земя. При това съдържание на решаващите мотиви на съда, установяването на факта, че на името на дядото на ищците са записани земи през 1928г. не е от значения за крайният изход на делото, съответно въпросът, който е формулиран в изложението по чл.284 ал.3 ГПК за правомощията на втората инстанция не е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска.
В останалата част изложението за допускане на касационно обжалване има характер на писмена защита, тъй като съдържа анализ на фактите и развитието на процеса, без да са формулирани съществени материланоправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. Ето защо на тях не може да бъде даден отговор в настоящото производство, което има за предмет проверка за допустимост на касационното обжалване от гледна точка на основанията по чл.280 ГПК.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на М. К. С. и Г. К. И. против въззивното решение на Д. окръжен съд № 255 т.3 от 19.06.2008г. по гр.д. № 156/2008г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: