О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 20.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06. март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №749 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “В”ООД, гр. С., с вх. №3533/20.08.2008 год. на Пловдивския апелативен съд против решение №204 от 30.06.2008 год. по в.гр.д. №56/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №137 от 14.11.2007 год. по т.д. №140/2007 год. на С. окръжен съд, с което е уважен предявеният от “Г” Е. гр. Н. против касатора отрицателeн установителен иск с правно основание чл.254ГПК и е прието за установено спрямо касатора “В” ООД, че ищецът “Г”Е. гр. Н. не му дължи сумата 20 000 лв. по запис на заповед издаден на 10.01.2006 год. за сумата 36 240 лв. Въззивният съд е възприел изводите на С. окръжен съд, че липсва задължение, произтичащо от каузалната сделка, материализирана в сключения на 09.01.2006 год. в гр. С. договор, с който касаторът в настоящето производство “В” ООД продава на изплащане на ищеца “Г” Е. верижен трактор на цена 36 240 лв., за каквато сума купувачът по стоковия договор е издал в полза на продавач на следващия ден процесния запис на заповед.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Като допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила сочи не обсъждане на представените от него писмени доказателства, които установяват действително съществуващите между страните каузални отношения и които не се изчерпват само с посочения договор за продажба на трактора, поради което от тях е останало непогасено задължението на издателя на записа на заповед “Г” Е. към бенефициера-“В” ООД за сумата 20 000 лв., в чиято полза с определение №2948 от 12.12.2006 год. по ч.гр.д. №2630/2006 год. е издаден на основание чл.242 във вр. с чл.237 б.”е” ГПК изпълнителен лист за тази сума.
В изложението по чл.284, ал.2, т.1 ГПК като основания за допускане до касационно обжалване подържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, като го е решил в противоречие с практиката на ВКС. Подържа, че настоящият спор е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът “Г” Е. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол /чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба на “В”ООД, гр. С. не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в сила в основната си част от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване, съобразно който Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускането й до касационно обжалване. Тази селекция се извършва от Върховния касационен съд съобразно въведените от законодателя критерии, основният от който е в обжалваното решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Касаторът “В” ООД гр. С. не е посочил точно и мотивирано същественият материалноправен въпрос, както го задължава нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Не е достатъчно само позоваването на наличието на такъв въпрос, а той трябва да бъде конкретно посочен в касационната жалба, както и неговата същественост да бъде мотивирана ч. предмета на спора и направените правни изводи на съда. Същественият правен въпрос е винаги конкретен и се включва в предмета на спора, очертан ч. основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца ч. обстоятелствената частна исковата молба, представлява произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправенвъпрос. При това неговата същественост не зависи нито от размера и естеството на спорното право, нито от неговата значимост. Само липсата на изрично посочен съществен материалноправен въпрос е достатъчно основание за недопускане обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Съобразно нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК разрешаването на същественият правен въпрос трябва да е направено при наличие на допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, изчерпателно посочени от законодателя. В случая не са посочени и тези допълнителни критерии. Подържаното основание за разрешаването на съществения правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС нито изрично е посочено като такова, нито може да се изведе, нито е доказано. Сочените от касатора допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на представените по делото доказателства, не представляват основания за допускане до касационно обжалване, а основания за неговата неправилност по смисъла на чл.281,т.3, предложение второ ГПК. Основанията за неправилност на обжалваното решение, съдържащи се в тази норма, не представляват едновременно и основания за допускане до касационно обжалване. Посочената от касатора и приложена практика на ВКС във връзка със задължението на съда за обсъждане на представените по делото доказателства, е относима към твърдяната евентуална неправилност на въззивното решение, но не и към основанията за неговото допускане до касационно обжалване.
Не е налице и допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
При него водещо е разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за развитие на правото. Такова би било налице, когато поради непълнота или противоречие в правната норма да се извърши каузално корективно тълкуване от ВКС. Касаторът нито се позовава на такава нужда, нито процесуалната норма за задължителността на обсъждането на представените доказателства изисква на установената по нея трайна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №204 от 30.06.2008 год. по в.гр.д. №56/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №137 от 14.11.2007 год. по т.д. №140/2007 год. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: