О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 10.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1719 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №8022 от 03.12.12г. по гр.д.№3164/12г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 23.12.11г. по гр.д.№25869/09г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. Х. Н. и Х. И. Т. срещу Р. В. И., И. Ц. Х., В. М. К., К. М. М., Н. Д. К., Т. В. К.-И. и Е. Б. К. иск за установяване правото на собственост на ищците върху празно място от 500 кв.м., съставляващо имот пл.№732 от кв.12 по плана на [населено място], местн. М. ливади.
По делото е установено, че с предварителен договор от 06.05.1962г. наследодателката на ищците Неделя И. И. е закупила от С. К. П. празно място от 500 кв.м. в землището на Д., местността „Б. поле“, което продавачката е имала по замяна от Т. комисия. Владението върху имота е предадено с подписването на предварителния договор. Окончателен договор не е бил сключен. С нотариален акт №1/1992г. Неделя И. е призната за собственик по давност на дворно място от 500кв.м., съставляващо спорния по делото имот №732 по действащия план на землището на Д., местността „М. ливади“. Установено е от свидетелските показания, че Неделя И. И. е владяла спорния имот през периода 1968г. – 1973-1974г., а през 1992г. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Същевременно, с решение №2368/26.10.98г. на ПК Д., е възстановена собствеността на ответниците, в качеството им на наследници на В. Б. К., върху нива от 1042 кв.м. по регулационния план на „М. ливади“, местност „Б. поле“. Според вещото лице по делото спорният имот пл.№732 и възстановеният с решението на ПК Д. са част от имот пл.№4266, но няма данни за идентичност между тях, тъй като ПК не е издала скица и не е означила границите на възстановения имот. През 2005г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на целия имот пл.№4266, а по действащия план – имот пл. №1319, като са се позовали на решението на поземлената комисия и на влязло в сила съдебно решение.
При тези данни въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от иска за собственост, тъй като не е установена идентичност между спорния имот и този, който е възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ.
Същевременно е прието, че ищците не са собственици на спорния имот въз основа на изтекла придобивна давност. Не е доказано, че началото на давностното владение е от 1962г., тъй като няма данни за идентичност между процесния имот пл.№732 и имота по предварителния договор. Упражняваното от Неделя И. владение през периода 1968г. – 1974г. не е достатъчно за придобиване на собствеността с десетгодишната давност по чл.79, ал.1 ЗС, а през 2009г., когато свидетелите са били в имота, той вече е запустял. Освен това – имотът е земеделски и не са налице условията на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ за придобиването му по давност от купувачката по предварителния договор, тъй като не е доказано началният момент на владението да предшества включването на имота в ТКЗС. Не са налице пречките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на имота в полза на ответниците. Той подлежи на реституция с оглед чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, дори да е бил прехвърлен от ТКЗС на трети лица. И на последно място – разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е пречка за придобиване на собствеността по давност, ако се приеме, че началото на давностното владение е през 1992г., когато наследодателката на ищците се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Няма и данни за идентичност между спорния имот и имота, който е възстановен на ответниците, а освен това няма данни ищците да са владели имота на ответниците след възстановяването на собствеността за период от 10 години преди подаване на исковата молба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците В. Н. и Х. Т.. Те поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. От момента на сключване на предварителния договор на 06.05.1962г. тяхната наследодателка е установила владение върху спорния имот, като десетгодишната придобивна давност е изтекла още на 06.05.1972г. Имотът не е бил включен в ТКЗС и за него е неприложима разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. Имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и решението на ПК Д. не може да породи правно действие. Но дори да не се зачете придобивната давност преди 1992г., следва да се отчете, че наследодателката Неделя И. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1992г. и от този момент, до 1997г., тя е станала собственик с изтичане на кратката придобивна давност, още преди влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и преди постановяване на решението на ПК за възстановяване на собствеността на ответниците. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. От кога се възстановява собствеността на имота – от решението на ПК или от решението на съда.
Въпросът се поставя във връзка с развития в касационната жалба довод, че ответниците не се легитимират като собственици на целия имот пл.№4266, сега имот пл.№1319, тъй като с решение на ПК Д. е възстановена само част от този имот, а цитираното в последващия констативен нотариален акт съдебно решение, с което евентуално е признато правото на възстановяване на другата част, не е последвано от конститутивно решение на ПК, сега ОСЗ.
2. Попада ли под хипотезата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ придобивна давност, чийто фактически състав е завършен към момента на влизане на разпоредбата в законна сила;
3. Има ли интерес от воденето на иск по чл.108 ЗС лице по отношение на имот, който влиза в границите на друг имот.
Ответниците Р. В. И., И. Ц. Х., В. М. К., К. М. М., Н. Д. К., Т. В. К. и Е. Б. К. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Излагат и съображения за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Доколкото процесният имот е бил предмет на замяна по ЗТПС, за него е приложима разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Имотът е незастроен, с него не е извършвана разпоредителна сделка, затова и един от решаващите изводи на въззивният съд за отхвърляне на иска за собственост е този, че имотът подлежи на реституция, предвид разпоредбите на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Във връзка с прилагането на тези текстове, жалбоподателите не са поставили правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Другият решаващ извод на въззивния съд е този, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът не е бил придобит по давност от ищците, при съобразяване на текста на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Във връзка с тълкуването и прилагането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е вторият въпрос на жалбоподателите. С оглед особеностите на конкретния казус, въпросът се свежда до това при какви условия може да бъде придобит по давност имот, който попада под режима на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и как се прилага в този случай разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Въпросът е определящ за изхода на делото, но по него има задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено и това изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В решение №296 от 29.11.12г. по гр.д.№320/11г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че нормите на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не изключват по принцип придобивната давност като способ за придобиване от трети лица на право на собственост върху земеделски земи, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, а само като последица от осъществяваното от тях владение за периода от образуване на ТКЗС до 22.11.1997г., респ. до окончателното приключване на реституцията, когато тя следва влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. В същия смисъл е и решение №12 от 11.03.10г. по гр.д.№311/09г. на ВКС, ІІ ГО, също по чл.290 ГПК, в което изрично е прието, че придобивната давност за тези имоти тече само занапред – след 22.11.1997г. Отделно от това, в множество решения по чл.290 ГПК, различни състави на ВКС приемат, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ придобивната давност започва да тече от 22.11.1997г., а когато възстановяването на собствеността следва тази дата – от момента на възстановяването. В този смисъл са например решение №627/05.10.10г. по гр.д.№1623/09г. на ВКС, І ГО; решение №547/12.01.11г. по гр.д.№660/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №906 от 29.06.11г. по гр.д.№60/10г. на І ГО и др. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази задължителна практика на ВКС. В случая решението на ПК за възстановяване на собствеността на ответниците е от 26.10.98г. и преди тази дата осъществяването от ищците и от техните праводатели владение на имота е без правно значение.
Първият и третият въпрос, които жалбоподателите са поставили в изложението към жалбата, не са определящи за изхода на делото и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Дори за ответниците да не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността върху процесния имот /ако той не съвпада с възстановения с решението на ПК, а е само признат за възстановяване със съдебно решение/, това по никакъв начин не влияе върху правата на ищците и няма да доведе до друг изход на делото. Третият въпрос не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, затова по него също не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8022 от 03.12.12г. по гр.д.№3164/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: