О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
ГР. София, 11.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.02.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6321/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №793/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Окръжна прокуратура П. /ОП/ по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „призовкар”, извършено с предизвестие от 21.07.14 г. и заповед от 25.08.14 г. на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната задължителна и трайна практика на ВКС са решени въпросите от предмета на спора: 1.След отмяна на положително решение по чл.344, ал.3 КТ дължи ли въззивният съд разглеждане на трудовия спор по същество? 2. При преценка за законността на уволнението дължи ли решаващият съд произнасяне, следва ли да изясни съществувало ли е задължение за работодателя да извърши подбор? 3.Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства от предмета на спора и конкретно – първият болничен лист с установена хипертонична болест на сърцето от 14.05.12 г., във връзка със закрилата по чл.333, ал.1 КТ, на която се позовава ищецът? 4.Фиктивно ли е съкращаването / на щата/ при премахване на щатна бройка от щатното разписание, когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност?
Соченото противоречие не се установява:
По въпроси 1,2 и 4:В практиката на ВКС, обобщена в опр. по гр. д. № 258/15 г. на четвърто г. о. непротиворечиво се приема, че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в т. см. решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК). След предявяването на иска, ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочва нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи / или не е могъл да знае/ някои от фактите, на които то се основава.
В исковата молба ищецът се позовава на неспазена закрила по чл.333, ал.1,т.3 и 4 КТ при уволнението по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, защото към момента на връчване на предизвестието е страдал от заболяване по Наредба №5/87 г. – исхемична болест на сърцето и е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Въззивният съд е приел, че ищецът не се ползва със закрилата по чл.333, ал.1 КТ, но е разгледал по същество и предпоставките за законност на уволнението – посочил е, че е налице реално съкращаване на щата за длъжността на ищеца, като единствената щатна бройка за нея е премахната с решение на В. от 26.06.14 г. Запазена е една и са открити още три бройки за длъжността „Шофьор- призовкар” – като съкратената тр. функция се изпълнява заедно с други функции – за заемането на която се изискват и други специални умения и квалификация. ОС не се е произнесъл за задължението на ответника по иска да извърши подбор по чл.329 КТ, тъй като такова основание за незаконност на уволнението не се съдържа в исковата молба, а и установеното обстоятелство, че съкратената длъжност е единствена изключва задължение за подбор / р. по гр.д. №1152/10 г. и по гр.д. №2260/08 г. на трето г.о., р. по гр.д. №183/09 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./.
По въпрос №3 – въззивният съд подробно е преценил доказателствата по делото и е обсъдил доводите на ищеца за наличие на предпоставките за закрила по чл.333, ал.1,т.3 и 4 КТ. Не се установява противоречие с цитираното от касатора р. по гр.д. №417/09 г. на четвърто г.о. на ВКС – там ищцата е установила предпоставките на сочената закрила по чл.333, ал.1,т.3 КТ с експертно решение, в мотивите на което е записано, че хипертоничната сърдечна болест е проява на И. и касае И.. В настоящия случая въззивният съд с помощта на назначената медицинска експертиза е приел, че за първи път заболяване И. на ищеца е диагностицирано на 1.08.14 г. / след предизвестието/, съгл. издадената епикриза, но тази диагноза е практически отхвърлена с последващи епикризи от м.10.14 г., като след направено в болница изследване не са установени признаците на това заболяване. Вещото лице е посочило, че заболяване И. при ищеца е недоказано.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №793/15 г. от 8.10.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: