О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
София, 11.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 98 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. В. чрез пълномощника му адвокат Н. Д. против решение № 370 от 10.10.2018 г., постановено по гр.д. № 408 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 474 от 5.04.2018 г. по гр.д. № 3668/2017 г. на Районен съд-Плевен за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** заедно с 300 кв.м. ид.ч. от УПИ *.-*, цялото с площ от 393 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 56722.659.200, като получената при продажбата сума се разпредели, както следва: 1/6 за В. П. П., 3/6 за И. М. В., 1/6 за М. П. Т. и 1/6 за Х. Х. Г..
В. П. П., М. П. Т. и Х. Х. Г. не са подали писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че единственият възможен способ за извършване на делбата е чрез публична продан, като искането на И. В. за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като не е живял в имота към момента на откриване на наследството на наследодателя М. В., починал на 14.03.2000 г.
За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства на свидетелите Г. В., С. Г., Р. П., А. Ч., М. К. и Д. Н.. Кредитирал е показанията на първите трима свидетели като детайлни и съдържащи данни за конкретни факти и събития, в които лично са участвали. Счел е показанията на М. К. и А. Ч. за декларативни и без детайли за периода 1999-2000 г., а противоречието в показанията на свидетелите Г. В. и Д. Н. се обяснява с възрастта им към този период /14-15 години и съответно 11-12 години/ и че като деца е нормално вниманието им да не е било съсредоточено към случващото се в съседни имоти и е възможно единия от тях да е възприел едни осъществили се факти в зависимост от ситуациите, в които е бил поставен, а другия да не ги е възприел. Изложил е съображения, че няма данни по делото, които да поставят под съмнение показанията на наемателката в имота през периода 1999 г. – 2000 г. С. Г., че съделителката В. П. е живяла по това време в делбения имот, където е гледала дядо си, а И. В. не е живял в имота не само защото удостоверението за постоянен адрес на [улица] от 2002 г., а и защото и тримата свидетели на ищцата не са го виждали по това време в имота. Същевременно показанията на св. А. Ч., че не е живял в общинското й жилище по това време, а при баща си, се обясняват с близостта й с И. В..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК И. М. В. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК по въпроса: приложимо ли е постановяване извършването на съдебна делба по чл.348 ГПК чрез изнасяне на публична продан на неподеляем имот, предмет на иска за делба, при наличие на своевременно и валидно направено искане от съделител на основание и по реда на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на същия имот в него дял и при наличие на метирално-правните предпоставки на закона за такова възлагане. Поддържаното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по т.9 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и с посочените решения на ВКС не е налице, тъй като в съответствие с даденото тълкуване съдът е приел, че делбеният имот има наследствен характер и може да бъде предмет на претенция по чл.349, ал.2 ГПК, както и че касаторът следва да установи, че е живял в имота към смъртта на прекия му наследодател М. В., починал на 14.03.2000 г.
При наличие на практика на ВКС, с която въззивния съд се е съобразил, то не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 или ал.2, предл.трето ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 10.10.2018 г., постановено по гр.д. № 408 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: