4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179
С., 15.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1261/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] против въззивно решение на П. апелативен съд № 496 от 07.06.2010 год. по гр. дело № 347/2010 год., с което е потвърдено решение № 74 от 25.01.2010 год. по гр. дело № 139/2009 год. на Смолянски окръжен съд, с което [фирма][населено място] и Й. Д. М. са осъдени да заплатят солидарно на Н. Ф. М. сумата 34 200 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяно на 02.04.2008 год. ПТП със законна лихва от 02.04.2008 год. до изплащане на задължението и отхвърлил иска за разликата до предявения размер 38 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за сумата 1000 лв. със законните лихви от 02.04.2008 год. до изплащането им.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с постоянната съдебна практика на Върховния касационен съд с обжалваното решение въззивният съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси за съпричиняване на вредите от пострадалата и по въпроса за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което жалбоподателят намира, че е завишено, а съпричиняването занижено. Поддържа още, че въззивният съд не е изложил собствени съображения по тези два въпроса препращайки към мотивите на първоинстанционния окръжен съд, с което не бил отговорил на оплакванията му, позовавайки се на чл. 272 ГПК. Представена е съдебна практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД – съдебни решения по н.д. № 77/84 г. ОСНК на ВС; по гр. дело № 1278/79г. на ВС; по н.д. №527/86 г. на ВС; по н.д. № 377/88 г. на ВС и н.д. № 216/83г. на ВС, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците Н. Ф. М. и Й. Д. М. не са представили писмен отговор на касационна жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането, а в ал. 2 е постановено, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От разпоредбата е видно, че вреди, които са причинени от пострадалия не са пряка и непосредствена последица от увреждането и да тях деликвента не отговоря. Дали пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените вреди е въпрос на конкретна фактическа обстановка, която за всеки отделен случай е различна. В този смисъл представената съдебна практика не може да бъде критерии за противоречие с обжалваното решение по въпроса има ли съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице и в каква степен. Разрешаването на поставения материалноправен въпрос е обусловен от конкретните факти по делото, а тяхната преценка е въпрос по съществото на спора, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 1 ГПК.
В настоящия случай съдът е отчел принос на пострадалата за причинените и вреди и е намалил размера на обезщетението съответно на съпричиняването. Дали съпричиняването ще бъде определено в дробно съотношение или в проценти е без значение за точното прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия справедливост дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По справедливост се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволеното увреждане, както и естеството и характера на страданията, за които се присъжда обезщетението. Когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреждането морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост, изискващ в най-пълна степен компенсиране на понесените вреди.
С обжалваното решение размерът на обезщетението е определен еквивалентно на действително претърпените от пострадалото лице болки страдания, след приспадане от размера на обезщетението съпричинените от пострадалото лице вреди. Размерът е съобразен с многобройните травматични увреждания, вследствие на които са били засегнати важни вътрешни органи на пострадалата, която е била с опасност за живота. Съобразен е интензитета на понесените от нея болки и страдания, тяхната продължителност и неудобствата за нормален живот.
С обжалваното решение въззивният съд е възприел изцяло съображенията в мотивите на първонстанционния съд по размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалото лице и определения процент на съпричиненното от пострадалата за настъпилия вредоносен резултат и е препратил в тази част към мотивите на окръжния съд. Такава възможност предоставя разпоредбата на чл. 272 ГПК в случаите, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение. Тогава, след като отговори на оплакванията във въззивната жалба срещу правилността на обжалваното решение, въззивният съд няма нужда да възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд, достатъчно е да препрати към тази част от тях, когато ги споделя напълно. Така е процедирал въззивният съд, с което не е нарушил разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Предвид изложеното, поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касационно обжалване на решението не следва да се допусне.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 496 от 07.06.2010 год. по гр. дело № 347/2010 год. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ