О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
[населено място], 18.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 27/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С oпределение №2953/20.09.2017 г. по ч.гр.д. № 4313/17 г. Софийски апелативен съд е потвърдил oпределение №3167 от 15.05.2017 г., постановено по т.д.№514/17 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, като е върната на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на [фирма] срещу [фирма] .
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от [фирма], в която са изложени оплаквания срещу правилността му.Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщането му за произнасяне по същество.
В писмен отговор ответникът [фирма] е възразил срещу наличието на обосновани от частния касатор предпоставки по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалването пред касационната инстанция. Претендира направените от него разноски за производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията по чл. 284 ал.1 и ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускането на въззивното определение до касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Частният касатор е сезирал СГС с установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – за прогласяване нищожност на решенията,взети от едноличния собственик на капитала на [фирма] – [фирма],обективирани в протокол от 30.09.16г.В обосноваване правния интерес от воденето на иска и основателността на заявения петитум, ищецът е изложил обстоятелства,че до 22.07.16г. /вписването в ТР на прекратяването на участието му/ е дружеството е било пълноправен съдружник с дялово участие в размер на 50% от капитала на дружеството –ответник; с решение на ОСС от 30.06.16г. е бил незаконосъобразно отстранен от участие в дружеството,което решение е вписано в ТР по партидата на [фирма]; решенията от 30.06.16г. били атакувани от ищеца пред СГС с иск по чл.74 ТЗ,евентуално съединен с иск по чл.29 ЗТР,по които е налице висящо производство по т.д.№6658/16г.Доколкото вписаното решение по прекратяване участието му в ответното дружество е оспорено от него по съдебен ред,а с последващите решения от 30.09.16г. на едноличния собственик на капитала на [фирма] – [фирма] е увеличен капиталът на дружеството-ответник,чрез промяна в броя на дяловете и номиналната им стойност,както и чрез записване на нови дялове,които се поемат от нов съдружник , ищецът счита,че с вписването на тези решения ще бъде осуетено осъществяването на правата му по евентуално положително за него решение по т.д.№6658/16г. на СГС.С това е обосновал и правния си интерес от искането да бъде установена нищожността на тези последващо взети на 30.09.16г. от едноличния собственик решения.
С определението,предмет на въззивното обжалване, СГС е приел, че след като прекратяването на участието на ищеца в [фирма] е било вписано на 22.07.16г.,последният няма качество на съдружник; не е легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за оспорване решенията от 30.09.16г. /какъвто и не е предявен/, а доколкото решенията, подлежащи на вписване, обвързват предварително само съдружниците, същите нямат действие по отношение на ищеца,което го лишава от правен интерес да оспорва валидността им по реда на установителното производство. В подкрепа на този извод е цитирана задължителна съдебна практика , в т.ч. ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС и решения,постановени по реда на чл.290 ГПК.
За да потвърди така постановеното определение,въззивният съд е споделил изложените от СГС мотиви, като е препратил към тях , с оглед предоставената му процесуална възможност по чл.272 ГПК. Констатирана е липса на конкретни доводи и оплаквания,изложени в частната жалба на [фирма], с оглед приложението на ограничението на чл.269 ГПК. Не е споделено твърдението на ищеца,направено с уточнителната молба /депозирана пред СГС/,за наличие на „негативен интерес“ от установяването на нищожността на решенията на едноличния собственик,обоснован с необходимостта да се препятства вписването по партидата на ответника увеличението на капитала му,като е посочено,че правният интерес от атакуването на невписани решения на ОСС произтича единствено от членственото правоотношение на съдружника /по отношение на който те имат действие от вземането им/ и,доколкото такова качество не се твърди да е налице към момента на завеждането на исковата молба,правният интерес на ищеца от воденето на иска е отречен.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по разрешени,според частния касатор, в противоречие със задължителната практика на ВКС,въпроси: 1.Притежава ли активна легитимация и правен интерес да атакува решенията на ОСС,съответно тяхното вписване в Търговския регистър, лице,което е имало качеството на съдружник към датата на ОСС,но което е било заличено като съдружник вследствие вписването на атакуваните решения?; 2. В случай,че вписано в Търговския регистър решение,въз основа на което съдружник е бил заличен, е нищожно и нищожността му е предмет на висящ исков спор и такъв по чл.29 ЗТР за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, вписването на това решение запълва ли самостоятелно фактическия състав на прекратяване на членственото правоотношение?; 3.Прекратява ли членственото правоотношение в О. констатирането от страна на ОСС,че съдружникът е напуснал дружеството чрез волеизявление по чл.125 ал.2 ТЗ,без съдружникът реално да е отправил такова волеизявление за напускане? и 4.Прекратява ли членственото правоотношение констатирането от страна на ОСС,че съдружникът е напуснал дружеството чрез волеизявление по чл.125 ал.2 ТЗ,без съдружникът реално да е отправил такова волеизявление за напускане,а вторият елемент е вписване в ТР на друго обстоятелство – „прехвърляне на дружествен дял“?“ По последния от въпросите частният касатор счита,че следва да бъде приложен критерият на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като той е „от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона“ и „по същия липсва задължителна съдебна практика“.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на САС до касационно обжалване.
Първият от въпросите е изцяло неотносим към спора,доколкото,така поставен, касае атакуваните пред съда решения на ОСС от 30.06.16г.,които са предмет на разглеждане по висящото пред СГС друго производство – по т.д.№6658/16г. Релевантно към този спор именно е и цитираното в подкрепа на довода за наличие на задължителна съдебна практика по въпроса решение №128/09г. по т.д.№269/09г. на първо т.о. на ВКС,според което правният интерес по начало не подлежи на преценка при предявен конститутивен иск по чл.74 ТЗ,в което производство за допустимостта му съдът преценява единствено спазването на преклузивния срок за завеждането на исковата молба и наличието на качество „съдружник/акционер“ у ищеца към момента на вземане на оспорваните решения от ОСС. Тълкуването на тези мотиви на ВКС неправилно разширително частният касатор е отнесъл и спрямо исковете за установяване нищожност на решения на ОСС, които нямат конститутивен характер /където правният интерес е признат от законодателя/. С посоченото решение ВКС признава продължаващо поддържано качество на съдружник у ищеца,оспорил решението за прекратяване на членственото му правоотношение с иска по чл.74 ГПК /обосноваващо активната му легитимация/,независимо,че в отношенията му с дружеството решението би следвало да е породило действие от момента на вземането му, единствено и само с оглед наличието на оспорване загубата на това качество в конкретното висящо производство по този иск. В конкретния случай ищецът е оспорил решения,взети от едноличния собственик на капитала на ответното търговско дружество след вписването на напускането му като съдружник,който факт с вписването е породил действие спрямо всички трети лица.
Останалите три въпроса не са били въведени в предмета на спора с частната жалба на ищеца срещу първоинстанционното определение и поради това не са били предмет на разглеждане и произнасяне от въззивния съд.Това отнема качеството им на обуславящи.Още повече,че висящността на спора по установяване нищожността на решение на ОСС,въз основа на което е заличено съдружието на ищеца,е пречка този факт да се приеме за установен,каквото твърдение се съдържа във втория от въпросите.Последните два въпроса отново са относими към оспорването на решението на ОСС от 30.06.16г.,а не към последващото такова , взето от едноличния собственик на капитала на ответното дружество на 30.09.16г. По отношение на тези въпроси също не се обосновава приложимост на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Решение №46/10г. по т.д.№500/09г. на второ т.о. на ВКС,с което е дадено разрешение относно настъпването на момента на прекратяване членственото правоотношение със съдружник при дадено от него предизвестие и за липсата на поставено от законодателя като условие за настъпването на правните последици на прекратяването на взето решение от ОСС, е относимо към иск по чл.29 ЗТР,предявен за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство /по отношение вписването на решението от 30.06.16г./,какъвто не е предмет на настоящото дело.Не се съдържа и в мотивите на постановеното от второ т.о. на ВКС решение №171/12г. по т.д.№860/10г. разрешение,на което да противоречат изводите на САС в обжалваното определение.Обвързващата сила на това задължително съдебно решение е свързана с разрешения в него правен въпрос за предпоставките за изключване на ограничено отговорен съдружник в хипотеза на неизпълнено решение на ОСС.С отговора на този въпрос е прието,че когато решението на ОСС излиза извън правомощията на върховния орган на дружеството и с него се въвежда изключена от закона възможност за ангажиране отговорността на съдружник с личното му имущество за задължения към дружествените кредитори,такова нищожно решение,което и не подлежи на вписване, не може да бъде основание за търсенето на отговорност от съдружника и последващото му изключване поради неизпълнението му. Очевидна е липсата на връзка между това разрешение и мотивите,по които производството по предявения от ищеца – настоящ частен касатор, установителен иск е прекратено.
По отношение на последния от въпросите е цитиран само формално текстът на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е посочена съответната правна норма,нуждаеща се от тълкуване,нито са обосновани причините и целите,заради които такова тълкуване се налага, с оглед указанията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не се констатират основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол,поради което такъв следва да бъде отказан.В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2953/20.09.2017 г. по ч.гр.д. № 4313/17 г. по описа на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] район Л.
[улица] ет. . да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.. ап.. сумата 500 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.