6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 21.04.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4879 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№103691/18.08.2019г., подадена от С. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния ? представител адв.Д. Х. от САК, срещу решение №4996/04.07.2019г., постановено от II-Б въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№16057/2018г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.34, ал.1 ЗС е допусната съдебна делба между съсобствениците Ф. В. Б. и С. Д. К. на апартамент с идентификатор …., находящ се в [населено място], район „И.“,[жк], [жилищен адрес] при квоти ? идеална част за Ф. В. Б. и ? идеална част за С. Д. К..
Със същото решение въззивният съд на основание чл.344, ал.2 ГПК е осъдил С. Д. К. да заплаща ежемесечно на Ф. В. Б. сумата от 200лв. срещу ползването на ? ид.част от апартамента, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1, и т.3 ГПК.
Според касатора в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е основал решението си в частта по чл.344, ал.2 ГПК на доказателства, доводи и искания, чието представяне и приемане на този етап от съдебното производство е недопустимо като преклудирано с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК. Поддържа, че в частта по чл.344, ал.2 ГПК решението на въззивния съд е и недопустимо, тъй като по такова искане първоинстанцонният съд се е произнесъл, като го е отхвърлил, и подадената срещу този акт на първоинстанционния съд жалба от Ф. В. Б. е оставена без уважение. Според касатора наличието на влязло в сила решение по спора, предмет на допускане на привременни мерки, е процесуална пречка от категорията на абсолютните, водеща до недопустимост заявеното искане за привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК да бъде разгледано отново от въззивния съд.
Поддържа също така, че при постановяване на привременната мярка съдът не е взел предвид, че процесният имот е неподеляем, като според касатора привремената мярка по чл.344, ал.2 ГПК се прилага само когато делбените имоти са няколко, а не един, както в процесния случай, и само когато всички съделители не ги ползват според правата си, а не както се твърди в случая, само един съделител.
По отношение на решението, в частта, с която имотът е допуснат до делба, касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на съдилищата въззивният съд не е взел предвид факта, че ищецът по настоящето дело се е разпоредил еднолично с друг недвижим имот, който също е попадал в общата наследствена маса, останала в наследство от наследодателя В. Б. С., както и че по делото не е представено удостоверение за имотите, останали след смъртта на наследодателя. Поддържа също така, че ищецът не е установил по безспорен начин правото си на делба, като не е доказал съществуването на това твърдяно от него право, нито неговото съдържание, а е навел единствено доводи, че е син на В. В. Б., която от своя страна е роднина на С. К.. Счита, че по делото не е доказано защо В. В. Б. в период от 10 години, т.е. след смъртта на своя баща В. Б. С., не се е позовала на правото си на собственост върху процесния имот по какъвто и да било начин, както и че ищецът не е доказал защо още 10 години след смъртта на своята майка не проявява интерес към процесния имот. Поддържа, че ищецът не е доказал също така по безспорен начин и наличието на преюдициалните факти относно наличието на съсобствеността върху процесния имот, като не е установил дали предмет на наследяване е единствено процесния имот и то при наведени доводи, че В. Б. С. е оставил в наследство два апартамента, находящи се в [населено място], като върху втория С. К. и нейната майка Е. К. не са имали претенции, доколкото и двете дъщери на наследодателя са получили всяка една от тях по един апартамент и не са имали претенции една към друга за уравняване стойността на имотите.
Ответникът по касационна жалба Ф. В. Б. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Ф. В. Б. е предявил срещу С. Д. К. иск за делба на апартамент №15, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с твърдението, че съделителите са съсобственици при равни права на процесния апартамент – правото на собственост върху апартамента е принадлежало на В. Б. С., който е починал на 12.04.1997г. и наследен от дъщерите си В. В. Б. и Е. В. К., като В. В. Б., майка на Ф. В. Б., е починала на 26.12.2007г., а Е. В. К. е дарила своята идеална част на дъщеря си С. Д. К. през 2008г.
В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК С. Д. К. е оспорила така предявения иск за делба с твърдението, че до 2015г., когато ? изпратил нотариална покана, Ф. В. Б. не е имал каквито и да било претенции към процесния имот, като наследодателят е оставил в наследство още един апартамент, находящ се в[жк], който приживе е отредил да остане в собственост на В. В. Б., а процесния апартамент да бъде наследен от втората му дъщеря Е. К.. Поддържа, че през 2007г. В. В. Б. се е разпоредила с апартамента в[жк], накърнявайки по този начин наследствените права на Е. К.. Предявила е иск за прогласяване нищожността на извършеното през 2007г. от В. В. Б. разпореждане с находящия се в[жк]недвижим имот, което обаче не е прието за съвместно разглеждане с предявения от Ф. В. Б. иск за делба.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието, че на 10.01.1978г. В. Б. С. и К. С. С. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, за което е съставен нотариален акт №….г. за собственост върху жилище, построено върху държавна земя от ЖСК, като на 15.10.1986г. между В. Б. С., Е. В. К. и В. В. Б. е постигната спогодба по делбено дело, одобрена от съда, по силата на която апартаментът е поставен в дял на В. Б. С., за което последният е изплатил на съделителите Е. В. К. и В. В. Б. суми за уравнение на дяловете.
Прието е за установено, че В. Б. С. е починал на 12.04.1997г. и оставил за свои наследници по закон дъщерите си В. В. Б. и Е. В. К.. Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че на основание чл.5, ал.1 ЗН след смъртта на В. Б. С. наследниците му В. В. Б. и Е. В. К. са наследили всяка по ? идеална част от процесния апартамент.
Прието е, че В. В. Б. е починала на 26.12.2007г. и оставила като свой наследник сина си Ф. В. Б., което налага извод, че след смъртта на В. В. Б. законният ? наследник Ф. В. Б. е наследил притежаваната от починалата ? ид.част от апартамента.
Прието е за установено, че на 01.10.2008г. /н.а.№….г./ Е. В. К. е дарила на дъщеря си С. Д. К. собствената си ? ид.част от процесния недвижим имот, което налага извод, че в резултат на извършеното дарение С. Д. К. е придобила собствеността върху ? ид.част от имота. С оглед на това въззивният съд е приел, че искът за делба е основателен и доказан при посочените в решението квоти /по ? ид.част за всеки от съделителите/.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло както на посочените в обжалваното решение разпоредби на ЗН /чл.5, ал.1/, така и на правилата на ЗЗД, касаещи разпореждането с право на собственост върху недвижим имот и трайно установената съдебна практика по тяхното приложение, според която правата при наследяване се определят от установените в ЗН правила, като всеки собственик може да прехвърли другиму правото на собственост, което притежава.
При наличието на представени по делото доказателства, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал правото на собственост върху имота, както и при представени удостоверения за наследници, които не са оспорени, не може да бъде споделена тезата на касатора, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по причина непредставяне на удостоверение за притежаваните от наследодателя недвижими имоти, както и недоказаност на правата на наследник само по причина, че не е предявил претенции към имота до отправянето на нотариална покана, респ. до предявяването на иск за делба.
Според трайно установената практика на ВКС непредставянето на удостоверение за притежаваните от наследодателя имоти не представлява пречка за разглеждането на иск за делба, респ. за допускането на делбата. Категорична е и разпоредбата на чл.34 ЗС, според която всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ. С иска за делба всеки съсобственик упражнява потестативното си право да иска ликвидиране по съдебен ред на съсобствеността и преобразуването и в индивидуална собственост /решение № 10 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2016 г., II г. о., ГК/.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че съделителят Ф. В. Б. се е разпоредил еднолично с друг недвижими имот /имота в[жк]/, който е попадал в наследствената маса, оставена от наследодателя В. Б. С., на първо място по причина, че при наличието на данни, че този имот е бил продаден през 2007г. от В. В. Б., следва да де приеме за недоказано твърдението, че и този апартамент е бил еднолична собственост на В. Б. С.. Изложени са съображения, че дори това да е било установено, то след смъртта на В. Б. С. би възникнала съсобственост между неговите дъщери В. В. Б. и Е. В. К. и имотът не би могло да бъде включен в делбената маса по настоящето дело, по което Е. В. К. няма качеството „съделител“.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, според която само имот, който е съсобствен между съделителите, може да бъде включен в делбената маса, вкл. да бъдат разглеждани спорове, свързани с действителността на извършени с този имот разпоредителни сделки.
За основателно е прието искането на Ф. В. Б. въззивният съд да постанови по реда на чл.344, ал.2 ГПК заплащане на обезщетение в негова полза до приключване на делбеното производство.
Изложени са съображения, че привременната мярка по чл.344, ал.2 ГПК може да се приложи и когато делбеният имот е само един и не всички съделители го ползват съобразно правата си, като в този случай на неползващия съделител се присъжда обезщетение до приключване на делбеното производство.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на съдилищата по приложението на чл.344, ал.2 ГПК, според която чрез привременните мерки в делбеното производство може да бъде разпределено ползването на делбеното имущество, но ако това не е възможно, е допустимо и да се определят сумите, които ползващите съделители да плащат на неползващите до приключване на производството /решение №182/26.01.2017г. по гр.д.№2067/2016г., Второ ГО на ВКС; определение №308/24.04.2014г. по ч.гр.д.№1773/2014г., ІV ГО на ВКС/.
Обстоятелството, че първоначално първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Ф. В. Б. за заплащане на обезщетение срещу ползването по реда на чл.344, ал.2 ГПК и подадената от Ф. В. Б. жалба срещу този съдебен акт е оставена без уважение, не обосновава извод за недопустимост на произнасянето на въззивния съд по предявената пред него претенция. Искането за определяне на привременни мерки по реда на чл.344, ал.2 ГПК може да бъде предявено както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, при което не съществува пречка при неговото отхвърляне подобно искане да бъде предявено отново до приключване на делбеното производство. Разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК изрично допуска възможността съдът, който е постановил привременната мярка, сам да отмени или измени своя акт, като не съществува пречка такова искане да бъде направено и пред въззивния съд. В този смисъл практиката на съдилищата е непротиворечива с оглед указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.6 на ТР №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №4996/04.07.2019г., постановено от II-Б въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№16057/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: