О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 23.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2563 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. К. срещу решение № 1222/14.06.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 4713/2014 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 724656 евро – остатък от дължимо възнаграждение по чл.3 ал.5 вр. ал.3 от споразумение от 20.12.2007 г. за втора дължима вноска за 2009 г., както и сумата 2898624 евро – възнаграждение по чл.3 ал.5 вр. ал.3 от същото споразумение – трета вноска, дължима за 2010 г., на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата 72465.60 евро – мораторна неустойка за забава по чл.16 от споразумението и сумата 289862.40 евро – неустойка по чл.16 от споразумението за забава при изпълнение на задължението за плащане на главницата от 2898624 евро за посочен период, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното плащане на всички суми, както и на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата 2000000 евро – компенсаторна неустойка по чл.15 от споразумението за неизпълнение на задължение по чл.8 от него със законната лихва при посочени периоди и направени разноски.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез адвокат С. Д. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявените искове на ответника срещу касатора по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, САС е приел, че между страните по делото са съществували отношения по сключено на 20.12.2007 г. споразумение, с което [фирма] в качеството на риселър за корпоративни клиенти- „L. A. R.“ на „М.“, се е задължило да предостави на [фирма] лиценз за ползване от страна на М., с правоприемник Министерския съвет, на лицензирани софтуерни продукти на „М.“, съвпадащи по вид с тези, предмет на сключеното между [фирма] и министерството-възложител след проведена процедура за обществената поръчка, рамково споразумение и договор за доставка № МС-140/28.12.2007 г. при определено възнаграждение и начин на плащане. Обсъждайки сключеното между страните споразумение, анекс към него, поетите по него задължения, сключените въз основа на него споразумения между риселъра и трети лица при изложени много подробни мотиви САС е приел, че дължимата от [фирма] престация по споразумението от 20.12.2007 г. е такава на еднократно изпълнение, доколкото се погасява чрез предаването на лицензиите за ползване на съответните софтуерни продукти с валидност за целия срок на договора, което [фирма] е изпълнил изцяло към 02.06.2009 г. Според САС уговорката за заплащане на дължимото възнаграждение на три равни годишни вноски, всяка от които по 10852200 евро без ДДС, съответно 13022640 евро с ДДС, не дава основание за квалифициране на договора като такъв на продължително или периодично изпълнение. Според САС касаторът дължи пълния размер на уговореното възнаграждение, съответно в размер на 724656 евро – незаплатен остатък от възнаграждението, дължимо за 2009 година, както и сумата от 2898624 евро – възнаграждение за 2010 година. Изложени са съображения за неоснователност на оплакването и доводите на настоящия касатор, че след замяната му като риселър [фирма] е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по споразумението, поради което не му се дължи възнаграждение. Изложени са и съображения за основателност на претендираната неустойка, договорена между страните в сключеното от тях споразумение /по чл.16 и по чл.15/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. „Кога един договор е за периодично изпълнение и може ли да се възприеме договора за предоставяне на лиценз за софтуерен продукт, като такъв за периодично изпълнение, при условие, че лицензът е за 3г, но се подновява всяка година след заплащане на договорената цена от ползователя и че правата се предоставят за 12-месечен период. Не е ли белег за периодичност на изпълнението фактът, че се правят заявки до производителя всяка година, както и че след изтичане на 3 г период крайният клиент може да продължи безплатно да ползва продуктите с последните актуализации, а не в първоначално предоставения им вид.“ 2. „Може ли да се запази облигационна връзка между търговци, при условие, че единия е изпаднал в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, поради отпадане на правата му, по обуславящ договор с трети лица, който не е предмет на делото.“ 3. „Когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължение, следва ли изправната страна да изплаща суми по договора, при условие, че няма как да получи насрещна престация.“
Съгласно указанията в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. В случая формулираните от касатора въпроси са поставени общо-теоретично, без установената по делото конкретика, без оглед на приетото в подробно изложените съображения на съда във връзка с характера на сключеното между страните споразумение, поетите задължения по същото и тяхното изпълнение. Въпросите не съответстват на фактологичните и правни изводи на САС, нито на изложените съображения за тези изводи. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че така формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1222/14.06.2016 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 4713/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.