6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
гр. София,24.03. 2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1635 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Емона-2011“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу решение №89 от 12.04.2019г. по в.т.д. №102/2019г. на Апелативен съд- Варна. С въззивното решение е отменено решение №221 от 10.12.2018г. по т.д. №223/18г. на ОС- Добрич и е постановена по иск на С. К. К. с правно основание чл.74 ТЗ отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците на „Емона–2011“ ООД от 26.07.2018г. за разпределяне на печалба в размер на 112 268.82 лева поравно между съдружниците П. и И..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът излага доводи, че въззивният съд е възприел неправилната теза, че съдружникът-прехвърлител не разполага с правната възможност да запази за себе си имуществените си права върху неразпределената печалба, формирана от дружеството в периода преди прехвърлянето на дяловете, посредством обективирането в договора по чл.129, ал.2 ТЗ на изрична уговорка в този смисъл. Счита, че с клаузите на чл.1, ал.2 от двата договора от 04.07.2014г. между страните е постигната изрична уговорка, съгласно която в обема на прехвърлените права не се включват имуществените права, възникнали до датата на сключване на договорите, които остават собственост ан прехвърлителите, поради което и атакуваното решение на ОС на съдружниците е законосъобразно. Претендира разноски за всички инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„Съществува ли в патримониума на съдружника-прехвърлител имуществено право върху неразпределената печалба, формирана в периода преди прехвърлянето на дяловете и допуска ли законът валидно обективиране в договора за прехвърляне на дружествени дялове по чл.129, ал.2 ТЗ на уговорка за запазване на това право в негова полза при отсъствие на изрична регламентация в дружествения договор, която да й противоречи?“. Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №226/19.02.2014г. по т.д.№727/2012г. на ВКС, І т.о.
Ответникът С. К. К. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд излага мотиви за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС на съдружниците в ответното дружество- нарушение на разпоредбата на чл.133, ал.1, предл.второ ТЗ, регламентираща правото на съдружниците на част от печалбата, съразмерна на дяловете им, ако не е уговорено друго. При безспорно установени факти- приемане на ищеца за съдружник с решение ОС на „Емона-2011“ ООД от 04.07.2014г. /след придобиване по 50 дружествени дяла от капитала от всеки от двамата досегашни съдружници по силата на договори за прехвърляне на дружествен дял от 04.07.2014г./; равни дялове от капитала на ответното дружество за всеки от тримата съдружници /ищецът, П. П. и И. И./ към 26.07.2018г. и взето решение от ОС на същата дата за разпределение на дивидент от неразпределена печалба към 31.12.2013г. в размер на 112 268.82 лева поравно само между двамата съдружници П. и И., съдът приема, че е нарушено правото на ищеца на част от печалбата. Решаващият съдебен състав излага тезата, че правото на съдружника на част от печалбата се поражда при следните предпоставки: изтичане на финансовата година, приемане на годишния финансов отчет, решение на съдружниците за начина на ползване на получената печалба и решение на съдружниците за разпределение на балансовата печалба и нейното изплащане, поради което към 14.07.2014г., когато ищецът е приет за съдружник, за съдружници П. и И. все още не е възникнало имуществено право за част от печалбата за 2013г., поради което и такова право не би могло да бъде запазено от тях в качеството им на прехвърлители посредством уговорката в чл.1, ал.2 от договорите за продажба на дружествени дялове. При липсата на изрична договорна клауза относно правата върху неразпределената печалба за 2013г. и при липсата на разпоредба в дружествения договор на „Емона–2011“ ООД, даваща на определени съдружници право на предимство в разпределение на печалбата, въззивният съд стига до крайния извод, че с процесното решение е нарушена нормата на чл.133, ал.1 ТЗ за разпределение на печалбата между всички съдружници съразмерно на дяловете им.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените материалноправни въпроси- относно правото на съдружника-прехвърлител върху неразпределената печалба, формирана в периода преди прехвърляне на дяловете му и относно възможността с договора за прехвърляне на дружествени дялове по чл.129, ал.2 ТЗ да се запази това право в негова полза, са част от предмета на спора и са обусловящи за решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. С цитираното от касатора решение №226/19.02.2014г. по т.д.№727/2012г. на ВКС, І т.о. е прието, че облигационното право на съдружника да получи дял от печалбата не произтича пряко от закона, тъй като с дружествения договор може да бъде предвидено друго, а от обективна страна, тази възможност се реализира само ако след края на финансовата година и приемането на годишния отчет и баланс се установи, че дружеството е формирало печалба от дейността си и част от нея подлежи на разпределяне. В този случай, органът, който е оправомощен да вземе решение за разпределянето й между съдружниците и способа по който да стане това е общото събрание, като наличието на решение по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ е елемент от правопораждащия състав за получаването на дивидент, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго. Общият принцип, че право да получат част от печалбата имат тези съдружници, които са имали качеството на такива към периода на формиране на печалбата и момента на решението по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ, може да има изключения- по волята на съдружниците право на получаване на дивидент може да има съдружник, който не е бил такъв през предходен период или бивш съдружник, който макар и прекратил участието си е спомогнал за формиране на печалбата през периода на членството си. Съдебният състав приема, че ако имуществените права на напускащия по реда на чл.129 ТЗ съдружник не са регламентирани с дружествения договор и в случай, че някой от елементите (приключила финансовата година, приет годишен отчет и баланс, формирана печалба, решение за разпределянето й) не е налице, и ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, правата върху нея принадлежат на приобретателя.
Въззивният съд е постановил своето решение в пълно съответствие с дадените в цитираното решение на ВКС разрешения по поставените въпроси. АС-Варна е разграничил наличието на формирана печалба от възникване на правото на съдружниците да я получат като дивидент. Първото е обективен факт, чието съществуване се констатира след приключване на финансовата година. Второто възниква по волята на орган на дружеството /ОС/, който единствен е оправомощен да реши дали печалбата да бъде разпределена като дивидент или да се разпореди с нея по друг начин. В този смисъл правото на дивидент възниква в по-късен момент от формирането на печалбата. Няма пречка при прехвърляне на дружествени дялове съдружникът да запази това бъдещо право, но преценката дали е сторил това е с оглед съдържанието на всеки конкретен договор.
С процесните договори за прехвърляне на дружествени дялове прехвърлителите не са запазили права върху неразпределената печалба за 2013г., тъй като липсва обективирано съгласие по този въпрос. Съдружниците-прехвърлители са запазили правото си на дивидент за 2012г., както и всички други съществуващи имуществени права, възникнали до датата на договорите, като липсва изрична уговорка относно бъдещите права върху неразпределената печалба за 2013г.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №89 от 12.04.2019г. по в.т.д. №102/2019г. на Апелативен съд- Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.