О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
[населено място], 28.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1098/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 137 от 20.03.2012г., постановено по гр.дело № 425/2010г. на Софийския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решения №87 от 17.02.2011г. и решение №300 от 26.05.2011г. по гр.дело № 425/2010г. относно номера на делото по което са постановени. Жалбоподателят [фирма] иска обезсилване на решението, както и на решение №87 от 17.02.2011г. и решение №300 от 26.05.2011г. като недопустими и да се прекрати производството по делото поради липсата на пасивна легитимация на дружеството касатор. Алтернативното искане на жалбоподателя е за отмяната на решенията като неправилни на основанията по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Застрахователна компания [фирма] излага доводи, че е процесуално недопустимо преразглеждане на съдебен акт на въззивен съд, по който се е произнесъл ВКС, ТК с определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато разглеждането на посочените от касатора съдебни актове до касационно обжалване. Поддържа становището, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решение № 137 от 20.03.2012г. Направено е искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация [фирма] – София счита касационната жалба за допустима, а по същество за основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение №137 от 20.03.2012г., постановено по гр.дело №425/2010г. Софийският окръжен съд се е произнесъл по молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка относно погрешно посочен номер на делото , по което са постановени решение № 87 от 17.02.2011г. и №300 от 26.05.2011г. Последното е постановено в производство по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 87 от 17.02.2011г. С определение № 204 от 13.03.2012г. по т.д. № 911/2011г. постановено по реда на чл.288 ГПК ВКС, ТК не е допуснал до касационно обжалване решение № 87 от 17.02.2011г. и решение №300 от 26.05.2011г. по гр.дело № 425/2010г. на Софийски окръжен съд. С определението са дадени указания за провеждане на производство по чл.247 ГПК за отстраняване на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №300/26.05.2011г. по гр.дело № 425/2010г. относно номера на делото.
Съгласно чл. 247, ал.3 ГПК решението за поправка подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че няма данни за евентуална недопустимост на обжалваното решение №137 от 20.03.2012г. Изложените от касатора доводи нямат отношение към производството за отстраняване на очевидна фактическа грешка. В това производство съдът се произнася дали е налице несъответствие между формираната истинска вола на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, в конкретния случай това несъответствие касае само номера на делото, по което са постановени решения №87 и №300 на Софийския окръжен съд. Процесуално недопустимо е искането за произнасяне по допустимостта на решение №87 и №300, тъй като с постановяването на определението по чл.288 ГПК от ВКС, ТК те са влезли в сила съгласно чл.296, т.3 ГПК и силата на пресъдено нещо е произвела действие между страните по спорното право.
Няма основание обжалваното решение №137 от 20.03.2012г. да бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по който се е произнесъл въззивния съд и който да е обусловил решаващите му изводи от изхода на производството за поправка на очевидна фактическа грешка. Поставените от касатора правни въпроси касаят съществото на спора по предявения от ЗК [фирма] иск, които обаче не са предмет на разглеждане в обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание да не се допусне въззивното решение до касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 на цитираното ТР – непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
С оглед на изхода на спора, на ответника по касация Застрахователна компания [фирма] – София, ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно на обжалване решение №137 от 20.03.2012г., постановено по гр.дело № 425/2010г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Застрахователна компания [фирма] – София юрисконсултско възнаграждение 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: