ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179
гр. София, 28.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 180 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С частна жалба [фирма] обжалва разпореждане за прилагане по делото на частна жалба вх. № 3746/15 г. по т.д. 476/14 г. на ВКС. Твърди, че с определение № 72 от 13.3.2015 г. по т.д. 476/14 г. ВКС е оставил без уважение искането му за допълване на определение № 761 от 23.12.2014 г. в частта за разноските. Искането е отхвърлено с мотива, че не се съдържат описаните в молбата по чл. 248 от ГПК отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК и списък по чл. 80 от ГПК. Твърди, че с оглед неправилността на определение № 72 е подал частна жалба. С определение № 149 от 18.6.2015 г. по дело 476/14 г. ВКС е оставил без уважение молбата му по чл. 253 от ГПК, защото счита, че определението слага край на делото и е неоттегляемо. Това налагало извода, че определение № 72 от 13.3.2015 г. по т.д. 476 /14 г., ВКС подлежало на обжалване.
На 26.06.2015 г. получили съобщение от 22.06.2015 г., с което [фирма] е уведомено, че с разпореждане на председателя на ІІ ТО на ВКС подадената частна жалба вх. № 3746/27.3.2015 г. е приложена по делото и няма произнасяне по съществото на жалбата, поради изчерпване на процесуални ред на защита. С оглед горното счита, че обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане противоречи на определение № 149/18.6.2015 г. по дело 476/14 г. на ВКС. Моли да се отмени разпореждане за прилагане по делото на частна жалба вх. № 3746/15 г. по т.д. 476/14 г по описа на ВКС и да се разгледа частната жалба вх. № 3746/15 г. срещу определение № 72 от 13.3.2015 г.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Твърди, че е недопустима. Разпореждането, което се обжалва не му е изпращано. Позовава се на чл. 274, ал. 4 от ГПК съгласно, който не подлежат на обжалване определенията, респ. разпорежданията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно е налице необжалваемост на акта. Крайният съдебен акт е определение по чл. 288 от ГПК.
Ако съдът приеме, че частната жалба е допустима, то тогава трябвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че определение № 72 от 23.03.2015 г. е неоттегляемо. Сочи, че разпореждането е правилно. Твърди, че процесуалният ред е изчерпан.
Ответникът [фирма] не е подал отговор.
Върховния касационен съд в посочения състав намира следното:
Частната жалба е в срок като подадена преди връчване на съобщение за обжалваното разпореждане.
С това разпореждане от 19.06.2015 г. председателят на ІІ ТО на ВКС е разпоредил да се върне на страната [фирма] частна жалба вх. № 3746 от 27.03.2015 г. поради изчерпване на процесуалния ред за защита.
С определение № 761 от 23.12.2014 г., постановено от ВКС, ТК по т.д. 476/14 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1750 от 09.08.2013 г. по т. д. № 272/10 г. на Софийски апелативен съд.
С определение № 72 от 13.03.2015 г. е оставено без уважение искането на [фирма] [населено място], за допълване на определение № 761 от 22.12.2014 г., постановено от ВКС, ТК по т.д. 476/14 г. в частта му относно деловодните разноски, на основание чл. 248 от ГПК. Прието е, че в кориците на делото не се съдържат описаните в молбата по чл. 248 от ГПК отговор по чл. 278 , ал. 1 ГПК и списък по чл. 80 ГПК. Поради това и в постановеното по чл. 288 ГПК определение е посочено, че от ответниците по касационната жалба в срока по чл. 278, ал. 1 от ГПК отговор е подаден единствено от [фирма].
С частната жалба № 3746/27.03.2015 г. на [фирма], която е разпоредено с процесното разпореждане да бъде върната на страната, се обжалва определение № 72 от 13.03.2015 г., постановено по т.д. 476/14 г. ВКС, ТК, 2 отделение.
Едновременно с частната жалба , видно от клеймата с поставени входящи номера и дати с молба № 3747/27.03.2015 г. по чл. 253 от ГПК от [фирма] чрез пълномощника си адв. Г. М. е поискал изменение на определение № 761 от 23.12.2014 г. и да се присъдят направените по делото разноски.
С определение № 149 от 18.06.2015 г. по делото е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение/отмяна по чл. 253 от ГПК на определение № 72 от 23.03.2015 г., постановено от ВКС по реда на чл. 248 от ГПК като е прието, че определение № 72 от 23.03.2015 г. е от категорията на необжалваемите актове, защото може да се обжалва по реда на обжалване на решението, чието допълване или изменение се иска на основание чл. 248 от ГПК. Съдът е направил извод, че поради това е и неоттегляем акт, на основание чл. 246 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане, само констатира изчерпване на средствата за защита на твърдените от частния жалбоподател права. Нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК предвижда обжалваемост на актовете, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и актовете, за които изрично предвидена в закона обжалваемост.
Искането за допълване на определението по чл. 288 от ГПК в частта за разноските е оставено без уважение, на основание чл. 248 от ГПК. Този акт, а именно посоченото определение № 72 от 13.03.2015 г. е необжалваем, тъй като съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК определението може да се обжалва както се обжалва самото решение. При окончателен съдебен акт, определението, с което се отказва изменение относно присъдените разноски, също не подлежи на обжалване.
Обжалваното от частния жалбоподател в настоящето производство разпореждане за прилагане на частната жалба по делото, не е преграждащо съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и не е изрично предвидено като обжалваемо съгласно чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК. С него само се констатира изчерпване на правните средства за защита за твърдените от жалбоподателя права. А това е така, защото както бе посочено определение № 72 от 13.3.2015 г. по настоящето дело не подлежи на обжалване, тъй като актът, чието допълване се иска (определението по чл. 288 от ГПК) не подлежи на обжалване. Това е постановено и в обжалваното разпореждане. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда частната жалба поради необжалваемост на обжалвания акт.
Предвид обстоятелството, че с настоящето определение само се констатира, че процесният акт не подлежи на обжалване и същият не прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 , изр. 2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане за 19.06.2015 г. на председателя на ІІ ТО на ВКС по т.д. 476/14 г., ВКС, ІІ ТО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………..ЧЛЕНОВЕ: 1. …………..2. …………..