гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 06.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 31 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3639 / 2018 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2366/06.03.2018 г., уточнена с молба вх. № 4196 от 23.04.2018 г., подадени от Ж. Д. Г. и Н. С. Г. против разпореждане № 203 от 19.02.2018 г. по в. гр. д. № 135/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната подадената от тях касационна жалба № 5519//03.07.2017 г. срещу решение № 94 от 22.05.2017 г. по гр.д.№ 337/2018 г. на Пловдивски апелативен съд поради това, че не са изправили в определения им срок нередовностите на касационната жалба.
В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането.
Ответникът по частната жалба [община] счита обжалваното разпореждане за правилно и моли да се остави в сила. Претендира деловодни разноски.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, във вр. ал.1 т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Срещу въззивно решение № 470 от 22.05.2017 г. е подадена в срок от Ж. Д. Г. и Н. С. Г., чрез адвокат Д. Р. като пълномощник, касационна жалба вх. № 5519/03.07.2017 г. Тя е оставена без движение с разпореждане № 1138 от 04.07.2017 г. с указания в едноседмичен срок жалбоподателите да представят документ за внесена държавна такса от 30 лв., както и валидно за касационната инстанция пълномощно за процесуалния им представител. Разпореждането е връчено чрез пълномощника адвокат Д. Р. на 12.07.2017 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 19.07.2017 г. /сряда/. С молба вх. № 6110 от 24.07.2017 г. жалбоподателите са поискали възстановяване на срока за изпълнение на указанията поради това, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, както и на обстоятелството, че не са били уведомени за нередовностите лично на своя адрес. Към молбата са приложени квитанция за внесена държавна такса в размер 30 лв. на 21.07.2017 г. /петък/ и пълномощно за изготвяне на касационна жалба от същата дата, С определение № 470 от 03.10.2017 г. по в. гр. д. № 135/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за възстановяване на срок за изправяне на нередовности по подадената от тях касационна жалба. Това определение е потвърдено с определение № 40 от 12.02.2018 г. по ч. гр.д.№ 337/2018 г. на ВКС І гр.о.
Тези обстоятелства са съобразени от Пловдивски апелативен съд при постановяване на обжалваното определение.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 64, ал.1 ГПК, процесуалните действия, извършени след изтичане на определения срок не се вземат предвид. В конкретния случай подадената касационна жалба е била нередовна поради това, че не е била внесена държавна такса по чл. 18, ал.2 т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. и правилно е оставена без движение. Второто указание е дадено неправилно, тъй като представеното пълномощно пред първата и въззивна инстанция е включвало представителство пред всички инстанции и няма данни съдът да е уведомен за оттеглянето му, но това е без значение предвид другата нередовност – не внасяне на дължимата държавна такса. Неоснователен е доводът, че съобщението следвало да се връчи на страните, а не на пълномощникът им адвокат Д.Р.. Съгласно чл. 39, ал.1 ГПК, когато страната посочи съдебен адрес, съобщенията се изпращат на този адрес. Във въззивната жалба е посочен съдебен адрес. Същият адрес е посочен и в касационната жалба. Съобщението за оставяне на касационата жалба без движение е изпратено на този адрес. Нормата на чл. 39, ал.1 ГПК е спазена.
Предвид изложеното, касационната жалба правилно е върната поради неизправяне в срок на нередовностите й, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Ответникът по частната жалба претендира разноски за настоящото производство и доказва такива с договор за правна помощ в минималния размер 300 лв., вписани в представения списък по чл. 80 ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал.2 ГПК следва да се присъдят.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 203 от 19.02.2018 г. по в. гр. д. № 135/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Осъжда Ж. Д. Г. и Н. С. Г. да заплатят на [община] деловодни разноски в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: