О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 06.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№490 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. К. срещу определение №54 от 30.01.2019 г. по в.ч.т.д.№708/2018 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №586 от 07.11.2018 г. по т.д.№323/2018 г. на ОС Добрич, с което е прекратено производството по делото по предявения от И. К. К. срещу „Дибоа” ОД иск по чл29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на вписано по партидата на дружеството обстоятелство – качеството на К. като съдружник.
В жалбата се посочва, че определението е неправилно, като в изложение по чл284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие и на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Следва ли съдът да тълкува стеснително разпоредбата на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, отричайки процесуална легитимация на напусналия по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ съдружник по предявяване на иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано обстоятелство. 2. Притежава ли процесуална легитимация напусналият по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ съдружник за предявяване на иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ дза установяване несъществуването на вписано обстоятелство, а именно качеството му на съдружник. 3. Съществува ли процесуален ред, по който напусналия по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ съдружник да заяви за вписване в ТРРЮЛНЦ заличаването му като съдружник.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписано обстоятелство, като целената правна последица е прилагането на чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ – заличаване на вписаното обстоятелство. Посочил е, че съобразно задължителното за съдилищата тълкувателно решение №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, като в зависимост от момента на възникване на обстоятелството са направени разграничения между две хипотези: липсващо, невзето решение, за което е допуснато вписване и вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Изложил е съображения, че не е спорно, че членственото правоотношение на ищеца с ответното дружество е възникнало валидно, обстоятелството е съществувало и е отразено в търговския регистър, а правоотношението е прекратено по-късно, по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ. Достигнал е до извод, че с това настъпва промяна в обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър и търговецът е задължен на основание чл.6 от ЗТРРЮЛНЦ да заяви за вписване тази промяна в седмодневен срок от настъпване на обстоятелството, като представи изискуемите от ТЗ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. документи. Изразил е становище, че да се допусне установяване на подлежаща на вписване промяна, чрез предявяването на специалния установителен иск по чл.29 от ЗТР, означава да се заобиколи създадения със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №1 специален ред за вписване в търговския регистър, а фактът, че легитимираният да поиска вписване, орган на управление на дружеството, не заявява за вписване промяната, не прави искът допустим.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По третия от поставените в изложението въпроси, липса формирана воля в обжалваното определение, а възприетото в последното от въззивния съд становище, е изцяло в съответствие с константната, в т.ч. и задължителна практика на ВКС – ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС /наличието на която изключва бланкетно въведеното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Последователно се приема от ВКС, че активно легитимирани да проведат иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ са както членове на дружеството, така и трети лица, които имат правен интерес от предявяването му. За процесуалните предпоставки /вкл. правния интерес/, обуславящи съществуването на правото на иск, съдът е длъжен да следи служебно, като допустимостта на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за вписване на обстоятелство, което не е възникнало валидно /съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС/, а при липса на твърдения на такива факти /изрично се твърди в случая, че обстоятелството е валидно възникнало /, ищецът няма правен интерес от предявяване на посочения иск.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №54 от 30.01.2019 г. по в.ч.т.д.№708/2018 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.