О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 08.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №95/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 във вр. с чл.396, ал.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез адвокат Г. Г., с вх.№ 10279 от 27.12.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Определение №2257 от 05.12.2011 год. по ч.гр.д.№4155/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV състав, с което след отмяна на първоинстанционното определение с правно основание чл.390 ГПК в отхвърлителната част, е допуснато обезпечение и на бъдещия иск на молителя [фирма], [населено място], срещу настоящия жалбоподател с правно основание чл.92 ЗЗД чрез налагане запор върху банковите му сметки до размера на цената на иска- 64 830.05 лв. и представяне на гаранция в размер на 6 500 лв., представляваща 10% от цената на иска.
Частният жалбоподател [фирма] [населено място] твърди, че обжалваното определние в тази му част е неправилно, постановено в противоречие с чл.391, ал.1,т.1 ГПК, тъй като предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД не е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Подържа, че клаузите на сключения между страните договор за наем, уреждащи дължимата неустойката за забавено плащане, са нищожни, претендира се неустойка върху вземания, за които страните не са предвидили да се начислява такава. Жалбоподателя навежда възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.”Б” ЗЗД, което според него, прави бъдещият иск вероятно неоснователен. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 във вр. с чл.396, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Въпросите, отправени от жалбоподателя до ВКС, съдържащи питане дали съдът следва да допусне обезпечение на бъдещ иск, без наличност на убедителни доказателства, при неуточнена искова претенция на молителя и без да е обоснована с конкретни обстоятелства, не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Те не са относими към правните аргументи на въззивния съд, а изразяват несъгласието на жалбоподателя с приетата от съда основателност на молбата на молителя [фирма], [населено място] с правно основание чл.390 ГПК. По този начин касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тази за достъп до касация по чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. При това дали са налице достатъчно доказателства за основателността на предявения иск, дали е уточнена претенцията на молителя с правно основание чл.92 ЗЗД и дали той е обоснован с доказателствата по делото, е въпрос на конкретно установяване на конкретната фактическа обстановка, а значението на правния въпрос, който представлява основание за достъп до касация, се извежда от правните изводи на съда, а не от приетите за установени конкретни факти и обстоятелства.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В приложеното определение №293 от 05.06.2009 год. по ч.гр.д.№245/2009 год. на ВКС, ІІІ Г.О. са изброени общите предпоставки по чл.391, ал.1,т.1 ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск, които в обжалваното определение на Софийския апелативен съд са намерили конкретно приложение. Съдът е приел, че бъдещият иск с правно основание чл.92 ЗЗД е индивидуализиран по размер и падеж чрез приложената към делото справка за дължими наеми и неустойки, обсъдена във връзка със сключените между страните договори. Не е налице и противоречие с окончателното Определение №4990 от 05.04.2011 год. по ч.гр.д.№4033/2011 год. на СГС, АО, ІІІ-Б, защото между него и обжалваното определение на САС липсва идентичност. Софийският градски съд е свързал неоснователността на молбата за обезпечение на иска с нередовност на исковата молба.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради навеждания довод за постановяването му противоречие с ТР1-2010-ОСТК относно нищожността на клаузата за неустойка. Изискването за вероятна основателност на бъдещия иск с правно основание чл.92 ЗЗД не означава, че съдът в производството по чл.390 ГПК може да се произнася по твърдяната нищожност на договорните клаузи за уговорената неустойка.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2257 от 05.12.2011 год. по ч.гр.д.№4155/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: