О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 09.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5361 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано по молба вх. Nо 6488 / 04.08.2015 год. на Управителя на търговско дружество [фирма] [населено място] [община] Б., заявена чрез адв.Т.К. – АК П. с искането отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на Решение Nо 438 от 14.10.2014 година по гр.В.д. Nо 691/2014 година на ОС- Пазарджик досежно уважения иск по чл. 75 ЗС.
С молбата за отмяна се поддържа довод, че с посоченото решение молителят е осъден на основание чл. 75 ЗС да предаде на С. М. А. от [населено място] владението на имот- част от имот No 131 кв. 20 по плана на [населено място] и преустанови действията по изливане на бетон и поставяне на ограда, с което нарушава владението на С. А.. Поддържа се теза , че след приключване на делото са налице нови обстоятелства предвид на нотариално- заверените свидетелки показания на лица , свидетелстващи за обстоятелства по повод на придаваеми части от имота на М. Х.- баща на С. А. и уреждане на сметките по регулация и нови писмени доказателства – Протокол нас комисията по парагр.85 от ППЗПИНМ от 17.03.1967 год. се иска отмяна на влязлото в сила решение, които сочат , че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Ответникът по молбата за отмяна С. М. А. , чрез адв.Х. С. АК-П. оспорва процесуалната допустимост на подадената молба от [фирма] С.Ф. , [община] с довод , че търговското дружество- молител не е страна по делото и влязлото в сила решение не го ангажира. Алтернативно се поддържа довод, че не може , при липса на изрично посочване кога молителя е узнал за „новите обстоятелства“, да се направи извод за спазен преклузивен срок по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК. Мотивирано се оспорва и основателността на релевираните основания. Претендират се разноски за защита в отменителното производство.
По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Съгласно действащата правна уредба – чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство , като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна/ но не и по допустимостта на самото отменително производство/.
При липсата на законоустановени предпоставки за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира , че проверката на допустимостта на молбата за отмяна , следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна , както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК.
При данните по заявената молба за отмяна , настоящият състав на ВКС намира , че молбата за отмяна на [фирма] [населено място] е процесуално недопустима.
Правото да се иска отмяна на едно влязло в сила съдебно решение, на ограничително изброените в закона основания по чл. 303 ал.1 т.1- 7 ГПК , принадлежи на първо място на страната по делото, която е останала недоволна от постановеното съдебно решение.
Законодателят в разпоредбата на чл. 303 ал.1 ГПК сочи , че правото да се иска отмяна принадлежи на заинтересованата страна – това е страната по делото, засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение, изпълнителна му сила или конститутивно му действие. В тази група са и лицата- универсални правоприемници на страната като наследниците по закон и по завещание , когато се касае до постановен съдебен акт , засягащ страна , която е починала в хода на делото, без това да е отразено по съответния процесуален ред- чл. 227 ГПК.
По реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права- т.е. на накърнения интерес на лицето- насрещна по спора страна , която е участвала по делото или на лице , което не е било участник в процеса, но е следвало да участва, и което лице има самостоятелен път на защита.
Заинтересованата страна по чл. 303 ал.1 ГПК е страната по един гражданско-правен спор , чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна по делото като носител на субективното материално право или като лице, спрямо което е насочена търсената защита.
С чл. 304 ГПК се уреждат хипотези , при които правото на отмяна на влязлото в сила решение може да се упражни от “лицето , спрямо което решението има сила”, независимо , че то не е било страна по делото. Касае се до случаите , когато силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение засяга правната сфера на лице , което не е участвало като главна страна по делото ,но с оглед естеството на спорното правоотношение или на разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо него в качеството му на необходим другар т.е. това са хипотезите когато предмет на спора са общи права или задължения на повече от едно лица, или при наличието на права и задължения на няколко лица , произтичащи от едно и също основание.
При данните по делото не може да се направи извод , че е налице нито една от двете хипотези , за да се приеме , че правото на отмяна е упражнено от надлежно процесуално легитимирана страна.
Търговското дружество [фирма] [населено място] не е участвал като главна –надлежна страна по делото. Ответник по заявения и уважен иска по чл. 75 ЗС е лицето П. К. В. и именно той е осъден да предаде нарушеното владение и преустанови действията , с които е нарушил същото , смущавайки упражняваната фактическата власт на ищеца С. А..
Не може да се приеме , че по иска по чл. 75 ЗС молителя- [фирма] , макар и собственик на съседен недвижим имот , на този , чието владение е нарушено е лице , чиято правна сфера се засягат от уважения владелчески иск. Искът по чл. 75 ЗС дава т.н. посесорна защита на лицето , чиято фактическа власт по отношение на конкретен недвижим имот е нарушена спрямо лицето-нарушител. Доколкото правото на собственост на титуляра на правото – търговското дружество е накърнено, то е налице самостоятелен път на защита на вещното право на собственост. В случая за [фирма] липсва всякакъв правен интерес от защита в рамките на иска по чл. 75 ЗС с оглед характера на иска е неговия предмет, наведените твърдения по исковата молба и заявения петитум на иска.
По искането за разноски от защитата на ответника на С. А.- искането е направено своевременно, с становище отговор на молбата за отмяна , изрично е развита и защитена тезата за недопустимост на производството, поради което и с оглед изхода на делото, искането за разноски е основателно- арг. чл. 78 ал.4 ГПК и чл. 81 ГПК. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие 015989/17.09.2015 година за защита в отменителното производство С. А. е заплати, адвокатско възнаграждение за адв. Х. С. АК П. в размер на 800 лв. / осемстотин лева/, за която сума искането следва да бъде уважено, като доказано и по размер.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд- ВТОРО отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. Nо 6488 / 04.08.2015 год. на Управителя на търговско дружество [фирма] [населено място] [община] , С. Б., заявена чрез адв.Т.К. – АК П. с искането отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК и чл. 304 ГПК на Решение Nо 438 от 14.10.2014 година по гр.В.д. Nо 691/2014 година на ОС- Пазарджик , постановено по иск по чл. 75 ЗС, като процесуално недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС , в едноседмичен срок от съобщението до страната , че е изготвено и обявено.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от определението да се изправи на молителя [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [община] ЕИК[ЕИК] , представлявано от Управителя на търговското дружество С. Б. да заплати на С. М. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] [улица]No 4 сумата 800 лв. / осемстотин лева / , разноски за производството по отмяна , на основание чл. 78 ал.4 ГПК и чл. 81 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :