О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 23.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1544 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №274 от 08.07.09г. по гр.д. №547/09г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №254/07.04.09г. по гр.д. №382/08г. на Великотърновския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Т. К. М. срещу М. И. Т. и И. И. Н. иск за делба на залесена горска територия с площ от 7 дка в местността „К”, с. Х., община В..
В. съд е приел, че процесният имот е възстановен на страните по реда на ЗВСГЗГФ, в качеството им на наследници на П. К. Н. Първата ответница М. Т. се е отказала от наследството на баща си И, пряк наследник на общия наследодател П. В. ответница И. И. Н., действайки лично и като пълномощник на ищеца Т. К. М., е продала процесния имот на трето лице с нотариален акт №378 от 08.05.2008г. и поради това имотът вече не е съсобствен между тях. Ищецът не е доказал в процеса твърдението си, че оттеглянето на даденото от него пълномощно е достигнало до знанието на упълномощената И. Н. Съдът се е позовал на обстоятелството, че отпратената до нея нотариална покана е връчена на друго лице. Във въззивното производство не са допуснати исканите от ищеца свидетели за установяване факта на предаване на поканата на И. Н. , поради забраната на чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като въззивникът не е твърдял наличието на новооткрити или новонастъпили факти, които да бъдат установени с исканите свидетели – определение от 09.06.09г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Т. М. В нея се поддържа, че като не допуснал исканите свидетели, въззивният съд го лишил от възможността да установи фактите, за които носи доказателствена тежест. Развиват се и доводи, че връчването на нотариалната покана е редовно, по реда на чл.46, ал.1 от ГПК. В изложението към жалбата се сочи, че районният и въззивният съд без мотиви отказали да допуснат искания свидетел и че не били съобразени текстовете на чл.46, ал.4 от ГПК и чл.592 от ГПК. Жалбоподателят счита, че тези разпоредби са нови и няма съдебна практика по прилагането им – т.е. навежда се довод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Ответниците в производството – М. И. Т. и И. И. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Разглеждането на касационните жалби при действието на новия ГПК не е задължително, а факултативно. Това означава, че ВКС допуска касационно обжалване на въззивното решение само в хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят следва да формулира кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и да го свърже с някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, като го мотивира, а в случаите по т.2 – да представи и противоречивата съдебна практика, на която се позовава. ВКС не може сам да определя въпроса, по който допуска касационно обжалване. Освен това – този въпрос трябва да е свързан с правен проблем, а не с изясняване на фактите по делото. Следва да се има предвид и това, че оплакванията за неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон представляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК и не следва да се смесват с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание възниква тогава, когато има неясни или противоречиви разпоредби на закона, чийто смисъл не е изяснен в съдебната практика, или пък когато вече формираната практика се нуждае от промяна, с оглед настъпилите междувременно изменения в обществено-икономическата обстановка.
В настоящия случай жалбоподателят не е формулирал правния въпрос, по който иска допускане на касационно обжалване. Твърденията му, че въззивният съд немотивирано е отказал да допусне свидетелски показания, както и че не е съобразил разпоредбите на чл.46, ал.4 от ГПК и чл.592 от ГПК, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение и могат да бъдат разглеждани само при допуснато касационно обжалване. Но дори да се извлекат конкретни въпроси, свързани с посочените текстове от закона, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Вярно е, че разпоредбите са сравнително нови, но те са ясни, не се нуждаят от тълкуване и разглеждането на спора от ВКС няма да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Проблемът по конкретното дело е в това, че ищецът не е изяснил своевременно дали лицето М. П. Т. , на което е била връчена нотариалната покана до ответницата И. И. Н., е лице от кръга на тези по чл.46, ал.2 от ГПК и този проблем няма да бъде разрешен чрез тълкуване смисъла на тази разпоредба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №274 от 08.07.09г. по гр.д. №547/09г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: