ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179
София, 10,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1051 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 37/13.07.2009 г. по в.гр.д. № 43/2009 г. на Бургаски АС се: 1. Осъжда Ив. С. от Бургас да заплати на Хр. Х. от Ст. Загора допълнително обезщетение 8 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, и 320 лв. д.такса на Бургаски АС., 2. Оставя в сила решението в останалата обжалвана част, с която: а/ Ив. С. е осъден вече да заплати 8 000 лв. ведно със законната лихва, б/ се отхвърля този иск за разликата над уважения размер от 16 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв., както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.2003 г. до 17.07.2005 г. върху главницата от 35 000 лв. и за законната лихва върху разликата над 16 000 лв. до 35 000 лв. за периода от 17.07.2005 г. до окончателното изплащане.
Против решението в осъдителната част са подадени две касационни жалби. От ответника Ив. С. и от третото лице-помагач на ответника. Д. з. АД-София.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от Ив. С. се твърди, че въпросите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл.52 ЗЗД и дължи ли прекия причинител на вредата обезщетение, когато такова е изплатено от застрахователя въз основа на подписана спогодба между него и правоимащите, са решавани противоречиво от съдилищата.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. В случая, за нито едно от представените съдебни решения няма данни да е влязло в сила.
В изложението от. Д. з. АД-София се поставя само втория въпрос и се твърди, че има значение за точното прилагане на закона. Въззивният съд, като е отчел, че се касае за различни страни и различни основания, е приспаднал изплатеното от застрахователя по споразумението обезщетение от определения общ размер.
Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия-т.4 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 37/13.07.2009 г. по в.гр.д. № 43/2009 г. на Бургаски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: