О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 610 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. А. от гр. С. срещу решение № 106 от 17.06.2008г. по гр. д. № 809/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставено в сила решение № 109 от 17.08.2007г. по гр. д. № 121/2005г. на Благоевградски окръжен съд и К. И. А. от гр. С. е осъден да заплати на „П” АД, гр. Г. сумата 500 лв. – разноски на основание чл. 64 от ГПК /отм./. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от К. И. А. от гр. С. срещу „П” АД, гр. Г. искове за установяване на недопустимост на извършеното вписване с решение № 2722/24.09.2004г. по ф. дело № 1173/1999г. на Благоевградски окръжен съд на следните обстоятелства: освобождаване на ищеца като изпълнителен директор и представляващ „П” АД, гр. Г., избора на И. Й. Д. за изпълнителен директор, определянето на П. Г. за председател на СД, а на ищеца за зам. председател на СД, както и за установяване несъществуване на вписаните обстоятелства.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В писменото изложение касаторът чрез процесуален представител адв. Н сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Излага доводи, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС – ТРОСГК № 1/2002г., т. 3 и разрешените с него съществени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът „П” АД, гр. Г. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди доводите на касатора и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
По иска за установяване недопустимост на извършеното вписване въззивният съд е изложил съображения, че едно вписване е недопустимо в следните случаи: когато е постановено по искане на неоправомощено в охранителното производство лице; когато съдът е вписал някакво обстоятелство, без да бъде сезиран с искане за вписване на това обстоятелство; когато органът, чието решение е вписано, не е провеждал заседание за приемането му; когато този орган е приел решения, различни от вписаните в регистъра. Решаващият съдебен състав е приел, че вписването е допустимо, защото е поискано от оправомощено лице, избрано на заседание на орган на дружеството – ответник, а именно от Съвета на директорите – И. Д. и са вписани обстоятелства, подлежащи на отразяване в регистъра, за които е взето решение с необходимия кворум. Според въззивната инстанция обстоятелството, че ищецът не е присъствал на заседанието на СД, не опорочава провеждането му; подписването на протокола от заседанието от двама от общо тримата членове на СД не представлява порок, защото съгласно чл. 238, ал. 2 от ТЗ и устава СД може да приема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете на съвета, а в случая са присъствали повече от половината членове и решенията са гласувани единодушно, с мнозинството по чл. 238, ал. 2 от ТЗ и чл. 28, ал. 2 от устава. Изложени са съображения, че обстоятелството, че ищецът не е присъствал на процесното заседание на СД, не означава, че заседанието не е било проведено. Евентуалното неуведомяване на ищеца за заседанието, неполучаването на поканата за заседанието или неистинността на поканата не правят решенията на СД недопустими за вписване, защото дори и да е присъствал на заседанието на СД на 21.09.2004г. и да е гласувал „против” вписаните решения, ищецът би бил малцинство по отношение на останалите членове.
По иска за установяване несъществуването на вписаните с решение № 2722/24.09.2004г. по ф. дело № 1173/1999г. на Благоевградски окръжен съд обстоятелства /решенията от заседанието на СД от 21.09.2004г./ въззивният съд е изложил доводи, че несъществуващо обстоятелство е липсващото /невзетото/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В конкретния случай гласуваните решения на заседанието на СД от 21.09.2004г. са съществуващи и подлежащи на вписване – същите са материализирани в протокола от заседанието, подписан от присъстващите на него членове, заседанието на СД е проведено на 21.09.2004г. при наличието на необходимия кворум и решенията са гласувани с необходимото мнозинство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, се отнасят до хипотезите, при които извършеното от регистърния съд вписване е недопустимо, до изясняване кои обстоятелства са несъществуващи, валидността на взетите от СД решения, ако някой от членовете му не е уведомен за заседанието и представляват ли решенията на СД несъществуващо обстоятелство, ако заседанието, на което са приети, не е редовно свикано поради неуведомяването на ищеца.
Посочените съществени материалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Изложените от въззивния съд съображения, че едно вписване е недопустимо в случаите, когато е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, когато съдът е вписал обстоятелство без да е бил сезиран, когато органът, чието решение е вписано, не е провеждал заседание за приемането му и когато този орган е приел решения, различни от вписаните в регистъра, както и доводът, че несъществуващо обстоятелство е липсващото /невзетото/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, са съобразени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, т. 3.
Многократно ВКС на РБ е поддържал становището, че при иск за установяване недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, като в този смисъл е и посоченото Тълкувателно решение. Поради това решаващият съдебен състав не е имал задължение да изследва законосъобразността на свикването и провеждането на заседанието на СД. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че въпросът дали заседанието на СД е свикано редовно не е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Изложените от Софийски апелативен съд съображения, че евентуалното неуведомяване и неприсъствието на ищеца на процесното заседание на СД не означават, че заседанието не е било проведено, са обосновани и постановени в съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. С извършеното с ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК авторитетно тълкуване на разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ е гарантирано точното й прилагане от съдилищата при предявени искове за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното в търговския регистър обстоятелство и не се налага изоставяне на това тълкуване.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 17.06.2008г. по гр. д. № 809/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.