4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 10.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 862 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.02.2010 година по гр.д. № 3896/2008 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. М. К. гр. София против Национален осигурителен институт, С. управление „С. осигуряване” за отмяна за дисциплинарно уволнение, извършено със заповеди № 191 и 301 от 27.06.2006 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2149,92 лева. В решението е прието за установено, че през 2006 година ищцата Н. М. К. е работела по безсрочен трудов договор в сектор „трудови злополуки” към дирекция „Краткосрочни плащания и контрол” на С. управление „С. осигуряване” на длъжност „инспектор трудови злополуки”. Със заповед № 301 от 26.07.2006 г. и е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснати в периода 07.03.2006 г. – 30.05.2006 година дисциплинарни нарушения. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено незаконно, тъй като описаните в заповедта за уволнение действия: неправилно съставен акт за извършено административно нарушение и подаване на жалба, уронваща доброто име на институцията и сочеща неуважение към личността на представляващия работодателя, не съставляват дисциплинарни нарушения – подаването на жалба до Министъра на труда и социалната политика с изложени оплаквания срещу ръководителя на дирекцията е право на служителя, уредено в чл. 45 от Конституцията, а съставянето на акт за административно нарушение във връзка с настъпила трудова злополука е в рамките на трудовите и задължения по длъжностна характеристика. Прието е, че извършването на дисциплинарните нарушения: предизвикване на конфликт с длъжностно лице от Ц. за спешна медицинска помощ; забавянето на завеждане на декларация за трудова злополука, закъснение; преждевременно напускане на работа и несвоевременно изпълнение на разпореждане на началника на отдела, не е доказано.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Национален осигурителен институт, С. управление „С. осигуряване”. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 107, ал.2 ГПК (отм.), а именно: съставлява ли основателна причина за отлагане на делото внезапното заболяване на процесуалният представител на страната е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като процесуалният въпрос: допустимо ли е заличаване на допуснато доказателствено средство без направено искане от страната е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване и с оглед точното тълкуване на смисъла, вложен в чл. 187, т. 8 КТ и какви са проявните форми на „уронване на доброто име на предприятието”, който въпрос е от значение за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Н. М. К. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Софийски градски съд по гр.д. № 3896/2008 г.
Повдигнатият в изложението въпрос по приложението на чл. 142, ал.2 ГПК (107, ал.2 ГПК отм.) не е от значение за точното приложение на текста и развитието на правото. Текстът не е непълен, неточен или неясен, поради което не налага тълкуване, а по приложението му е налице трайно установена единна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил с процесуалните си действия по даване ход на делото в съдебно заседание на 17.02.2010 година. Съгласно установената практика по приложението на чл. 142, ал.2 ГПК (чл. 107, ал.2 ГПК отм.), съдът отлага делото само в случаите, когато и страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, т.е., когато препятствието е възникнало както по отношение на пълномощника, така и по отношение на страната, която не е била в състояние да се яви лично или да организира защитата си чрез друг процесуален представител. Съгласно утвърдената съдебна практика, когато процесуалният представител на юридическо лице е внезапно препятстван да се яви по делото, то това не е основание за отлагането му, тъй като юридическото лице може да бъде представлявано и от законния си представител, който разполага с правомощието да упълномощи друг процесуален представител. В съответствие с така установената съдебна практика по приложението на чл. 107, ал.2 ГПК (отм.), въззивният съд е дал ход на делото в съдебно заседание на 17.02.1010 година при доказателства за заболяване на началник отдел „правен” при СУ ”С. осигуряване” с оглед възможността страната да бъде представлявана от законния си представител, от друг служител с юридическо образование при отдел „правен” или от упълномощен адвокат.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване поради противоречиво разрешаване на въпроса допустимо ли е заличаване на допуснато доказателствено средство (свидетел, допуснат при довеждане) без направено искане от страната. Съгласно чл. 111, ал. 3 ГПК (отм.), целяща своевременно решаване на споровете, без да се дава възможност недобросъвестната страна да забави решаването на делото, свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание, а внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото. Съгласно утвърдената съдебно практика по приложението на чл. 111, ал.3 ГПК (отм.), доказателства за противоречие с която не се представят или сочат от касатора, когато страната не е внесла разноски за призоваване на свидетелите, нито ги е довела в съдебно заседание, съдът заличава допуснатите свидетели. С това, че свидетелите не се разпитват за фактите, съставляващи основанието на иска или възражението на противната страна, поради невнасяне на разноски за тяхното призоваване или недовеждането им в съдебно заседание, съдът не допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила – за съда не съществува задължение служебно да призовава и разпитва свидетелите и вещите лица, за които не са били внесени разноските по тяхното призоваване или не са били доведени от страната. В съответствие с така установената практика по приложението на чл. 111, ал.3 ГПК (отм.), въззивният съд е заличил допуснатите свидетели, за призоваване на които не са били внесени разноски, нито са били доведени от страната за заседанието за разглеждане на делото по същество.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по отношение на повдигнатият материалноправен въпрос: какви са проявните форми на „уронване на доброто име на предприятието” по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 8 КТ и в частност подаването на жалба, съдържаща изявления за негативни явления в предприятието работодател съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т.8 КТ. Съгласно утвърдената практика на съдилищата, в съответствие с която е постановен и обжалваният съдебен акт, уронване на доброто име на работодателя е нарушение, насочено към доверието на трети лица; злепоставяне пред трети лица, което може да се отрази негативно на ефективността на предприятието работодател; нарушението може да бъде осъществено чрез различни проявни форми, в т.ч. чрез изнасяне на невярна, злепоставяща работодателя информация пред трети лица. Подаването на жалба до ресорно министерство с оглед защита на лични права на работника не съставлява уронване на доброто име на работодателя, а е израз на правото на жалба за защита на правата на гражданите, тъй като противното би означавало да се приеме, че всяка жалба до висшестоящата организация или до централата на юридическо лице, в чиято структура е работодателя на подалия жалбата съставлява дисциплинарно нарушение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 24.02.2010 година по гр.д. № 3896/2008 година на Софийски градски съд, Втори „Д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: