О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 10.01. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1833/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 716 от 29.03.2017 г., постановено по т. д. № 5792/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1536 от 29.08.2016 г. по т. д. № 3930/2015 г. на Софийски градски съд, с което по предявени от Б. Г. М. против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 15.04.2015 г., за изключване на Б. М. като съдружник и за освобождаването му като управител на дружеството, за поемане на дяловете на изключения съдружник от другия съдружник с определен срок за извършване на вноска в капитала на дружеството, за приемане на нов учредителен акт и за управление и представителство на дружеството занапред единствено от И. С..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него са разгледани недопустими искове, предявени извън преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Поради това прави искане за обезсилване на решението и за прекратяване на производството по делото с присъждане на разноски. При условията на евентуалност моли за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне на исковете с произтичащите от това последици. Навежда оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, че на ищеца не са връчени надлежно предупреждение за изключване по чл.126, ал.3 ТЗ и покана за провеждане на събранието, че не е доказано ищецът да е извършил действия, насочени против интересите на дружеството, и че към датата на провеждане на събранието, на което са взети оспорените решения, лицето И. С. не е имал качеството на съдружник в дружеството.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Б. Г. М. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 20.07.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от Б. М. искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 15.04.2015 г., Софийски апелативен съд е приел, че са доказани твърдените в исковата молба нарушения на закона и на дружествения договор при провеждане на събранието и приемане на решенията.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е направил извод, че събранието е проведено в нарушение на разпоредбите на чл.139 ТЗ и чл.126, ал.3 ТЗ, тъй като ищецът не е уведомен своевременно с нарочна писмена покана за датата и дневния ред и не му е връчено писмено предупреждение за изключването му като съдружник с посочване на конкретните действия против интересите на дружеството, заради което е предприето изключването. Като е съобразил обстоятелството, че в дружествения договор на [фирма] не е уреден изрично способ за връчване на съдружниците на покана за общо събрание и на предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, съдът е приел, че не е имало пречка поканата и предупреждението да се връчат по всякакъв подходящ начин, включително чрез нотариус, но е преценил, че не е установено те да са получени лично от ищеца. Съдът е констатирал, че в представените по делото две нотариални покани, с които е отправено предупреждението за изключване и е изпратена покана за събранието, е удостоверено връчване по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на входната врата на адресата, а третата покана е оформена като връчена при отказ на адв. С. Т., който е отказал да я приеме с изявление, че не е пълномощник на Б. М.. По отношение на връчването, извършено чрез адв. Т., съдът е изразил становище, че то не може да обвърже ищеца, тъй като отказът да се приемат поканата и предупреждението не изхождат лично от него. Относно другите две нотариални покани съдът е приел за доказано оспорването от страна на ищеца на предпоставките по чл.47 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление. Изложил е съображения, че редовното връчване по реда на чл.47 ГПК предполага връчителят да е посетил адреса поне два пъти в различно часово време и да е установил фактическо отсъствие на адресата, което обективно препятства възможността поканата да му бъде връчена лично или чрез друго лице, съгласно да я приеме. След обсъждане и преценка на показанията на свидетелите М. /баща на ищеца/ и К. /приятел на ищеца, изпълняващ функциите на председател на ЕС на [улица] [населено място]/, съдът е направил извод, че те опровергават удостовераната от връчителя обективна невъзможност изпратената до ищеца покана да се връчи на адреса на [улица] като предпоставка за залепване на уведомление по чл.47 ГПК. За нередовно е счетено и връчването на нотариалната покана на адрес ул. „6-ти септември” [жилищен адрес] предвид отбелязването от връчителя за две посещения на адреса на близки дати – 13-ти и 15-ти март 2015 г., без посочване на данни за фактическо отсъствие на адресата.
В зависимост от преценката на посочените факти и доказателства въззивният съд е направил решаващия извод, че ответникът не е доказал ищецът да е бил редовно уведомен за свиканото на 15.04.2015 г. общо събрание най-малко седем дни преди провеждането му, както изисква чл.139 ТЗ, и да е получил писмено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ за изключването му като съдружник, което съставлява основание по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите от събранието решения.
Въззивният съд е приел за доказани и другите две основания за отмяна на дружествените решения, поддържани в исковата молба – липса на материалноправните предпоставки по чл.126, ал.1, т.1 и т.3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник и вземане на решенията в нарушение на чл.136 ТЗ и чл.137 ТЗ от лице, което не е имало качеството на съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на общото събрание. Изводът за недоказаност на предпоставките по чл.126, ал.1, т.1 и т.3 ТЗ е мотивиран със съображения, че показанията на свидетелите С., Х. и С. разкриват конфликти и неразбирателство между ищеца и другия съдружник И. С. досежно дейността на дружеството, довели до спиране на търговската дейност, но не установяват ищецът да е действал във вреда на дружеството и преустановяването на дейността да е по причина на негови неправомерни действия против интересите на дружеството. Нарушението на чл.136 ТЗ и чл.137 ТЗ е аргументирано с доказания по делото факт, че общото събрание е проведено от И. С., който е бил изключен като съдружник в [фирма] с предходно решение на общото събрание от 03.04.2015 г. Възражението на ответника, че решението за изключване на И. С. не е било вписано в търговския регистър към момента на провеждане на общото събрание от 15.04.2015 г., е преценено като ирелевантно за спора с оглед задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./ в решение № 149/30.12.2016 г. по т. д. № 846/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 157/03.01.2017 г. по т. д. № 2219/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., според която независимо дали е вписано или не, взетото от общото събрание на О. решение за изключване на съдружник проявява действие в отношенията между съдружниците от момента на неговото гласуване, когато настъпва и самото изключване.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника за недопустимост на исковете по чл.74 ТЗ поради предявяването им след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е посочил, че няма доказателства ищецът да е бил уведомен редовно за датата на провеждане на събранието и да е узнал за взетите решения преди твърдяната в исковата молба дата 26.05.2015 г. Тезата на ответника за узнаване на решенията от подаденото на 16.04.2015 г. заявление за вписването им в търговския регистър не е възприета от съда с мотив, че законът не придава на подаването на заявлението за вписване оповестително действие по отношение на заявените за вписване обстоятелства.
По допускане на касационното обжалване :
С касационната жалба са въведени оплаквания за процесуална недопустимост на въззивното решение поради предявяване на разгледаните с него конститутивни искове по чл.74 ТЗ след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. За допустимостта на въззивното решение касационната инстанция следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но от данните по делото не може да се направи предположение обжалваното решение да е недопустимо на поддържаното от касатора основание. По делото не е имало спор, че ищецът не е присъствал на общото събрание от 15.04.2015 г., на което са взети решенията, и с оглед разпоредбата на чл.74, ал.2 ТЗ преклузивният срок за предявяване на исковете е започнал да тече от датата, на която той е узнал за решенията. В исковата молба ищецът е заявил, че е узнал за решенията /които са вписани в търговския регистър на 02.06.2015 г./ на 26.05.2015 г., а от доказателствата по делото не се установява узнаването да е станало преди тази дата, включително в хода на подготовката на събранието и/или в процедурата по подаване на заявление за вписване на решенията в търговския регистър. Исковата молба, с която са предявени исковете по чл.74 ТЗ, е постъпила в съда на 08.06.2015 г., т. е. преди изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, броен спрямо датата 26.05.2015 г., което изключва вероятността обжалваното решение да е недопустимо и не се налага процесуалната му допустимост да бъде проверявана по реда на чл.290 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; 2. Може ли съдът да формира изводи, без да обсъжда доказателства, които опровергават или не съответстват на този извод; 3. Има ли и какви са критериите за установяване на състоянието на обективна невъзможност адресатът да бъде намерен на адреса за да му бъдат връчени лично книжа (брой посещения, период и време на извършването им) и какви са конкретните предпоставки за пристъпване към връчване на книжа чрез залепване; 4. Съставлява ли състояние на обективна невъзможност за лично връчване на покана, предпоставящо залепване на съобщение, неоткриване на адресата след еднократно посещение на адреса за връчване на покана, но в три различни дни и три пъти, в продължение на период от 20 дни, за връчване на три различни покани; 5. Може ли да се счита за редовно връчена покана, която посочен от адресата адвокат е отказал да приеме; Има ли значение дали този адвокат, преди и след отказа за приемане на поканата е бил в доверени отношения с адресата по разрешаването на спорове, свързани с тази покана и с нейния изпращач; 6. Съставлява ли злоупотреба с право посочването на адресат за получаване на кореспонденция (покани), в случая адвокат, ако този адресат отказва получаването на такава кореспонденция (покани) и лицето, за което е предназначена кореспонденцията, се позовава на този отказ в своя полза; 7. При изпращането на покани на три различни адреса, получаването им на един от тези адреси, макар и фингирано, може ли да се приеме за постигане на целения резултат; 8. Ако съдружник в О. бъде изключен с решение на ОС, което ОС е свикано в очевидно нарушение на установения от закона минимален 7-дн. срок, за получаване на покана, поражда ли действие едно такова решение; 9. Необходимо ли е изричното му оспорване по исков ред за да се преодолее неговото действие; Ако такова решение не е вписано в TP или ако е отказано вписването му; 10. Може ли неговата недействителност да бъде предявена под формата на възражение; 11. Може ли/длъжен ли е съдът служебно да съобрази последиците от
такъв порок в развиващо се пред него производство по друг спор”. Допускането на касационно обжалване по първите два въпроса е обосновано с твърдение, че те са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителната съдебна практика в решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и в Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС. За останалите въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че липсва задължителна практика, която „да спомага за разкриване на установеното от закона правило по тях”, и с необходимостта чрез разрешаването им да се преодолее „трудността от приложението на високо абстрактни норми при конкретни хипотези” и да „интерпретира установеното от закона правило в конкретни фактически състави”.
Първите два въпроса са значими за делото, но не са обуславящи за неговия изход и не са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителната съдебна практика в решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и в Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС. Изводите на въззивния съд, че на ищеца не са връчени редовно покана за провеждане на общото събрание и предупреждение за изключването му като съдружник по чл.126, ал.3 ТЗ, са формирани след съвкупна преценка на всички доказателства, относими към факта на връчването и към предпоставките за неговата редовност. Дали преценката на доказателствата е достатъчно задълбочена и правилна, е въпрос от значение за правилността на въззивното решение, която не се проверява в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. След като съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички относими доказателства, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въпросите от т.3 до т.7 са поставени във връзка с изводите на въззивния съд за ненадлежно връчване на поканата по чл.139 ТЗ и на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ на изключения съдружник – ищец. Дори да се приеме, че отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда по съществото на спора, въпросите не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като изходът на делото не е обусловен единствено от тяхното разрешаване. За да уважи исковете по чл.74 ТЗ, въззивният съд е взел предвид не само констатираните нарушения на разпоредбите на чл.139 ТЗ и чл.126, ал.3 ТЗ относно връчването на поканата и на предупреждението за изключване. Съдът е отменил решенията и на други основания, имащи самостоятелно значение за изхода на спора по чл.74 ТЗ – отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.126, ал.1, т.1 и т.3 ТЗ, с оглед на които е предприето изключване на ищеца като съдружник, и участие в събранието, респ. в гласуване на решенията, на лице, което към датата на провеждане на събранието не е имало качеството на съдружник в дружеството. При наличие на изводи в посочения смисъл касационното разглеждане на въпросите относно редовността на връчване на поканата по чл.139 ТЗ и на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ няма да доведе до промяна на постановения с обжалваното решение правен резултат, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
При произнасяне по исковете с правно основание чл.74 ТЗ въззивният съд не е обсъждал и не е формирал изводи по въпросите, формулирани в т.8 – т.11, поради което те не са от значение за изхода на делото и не могат да послужат като общо основание за достъп до касационен контрол. Във връзка с тези въпроси следва да се отбележи, че практиката на ВКС по приложението на чл.74 ТЗ е категорична, че нарушенията на закона при провеждане на общо събрание на търговско дружество и при вземане на решение за изключване на съдружник могат и следва да бъдат релевирани пред съда чрез предявяване на конститутивен иск по чл.74 ТЗ в установения за целта преклузивен срок.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по въпросите от т.3 до т.11 е и ненадлежното обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. По релевантните за конкретното дело въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, съществува трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, в т. ч. и задължителна по чл.290 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./, в която са изяснени изискванията относно редовното връчване на поканата по чл.139 ТЗ и на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ. Създадената практика не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 5792/2016 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 28.06.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 716 от 29.03.2017 г., постановено по т. д. № 5792/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на Б. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.39, сумата 1 000 лв. /хиляда лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :