– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. София 10.01.2020 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.10.2019 (шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2593 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1730/07.05.2019 година, подадена от С. М. Л. и М. В. Л., против решение № 53/22.03.2019 година на Окръжен съд Габрово, постановено по гр. д. № 23/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Габрово е потвърдил първоинстанционното решение № 222/23.07.2018 година на Районен съд Габрово, постановено по гр. д. № 1666/2017 година в частта му, с която по иск предявен от Е. Ф. Ф. против С. М. Л., М. В. Л., И. П. Х. и Г. Г. А., на основание чл. 40 от ЗЗД, е обявена недействителността на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, оформени с нотариален акт № …, дело № 436/2016 година; нотариален акт № …, дело № 163/2016 година и нотариален акт № …, дело № 65/2016 година, трите на П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Габрово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключени между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л., в качеството му на продавач и М. В. Л., в качеството му на купувач (първите два договора) и между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л., в качеството му на продавач и И. П. Х. и Г. Г. А., в качеството им на купувачи (третия договор).
В касационната си жалба С. М. Л. и М. В. Л. излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено като бъде постановено друго, с което предявените от Е. Ф. Ф. искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Е. Ф. Ф. е подал отговор на същата с вх. № 2268/17.06.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 53/22.03.2019 година на Окръжен съд Габрово, постановено по гр. д. № 23/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
С. М. Л. и М. В. Л. са бил уведомени за обжалваното решение на 05.04.2019 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 1730/07.05.2019 година, като е подадена по пощата на 03.05.2019 година, като 05.05.2019 година и 06.05.2019 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Освен това същата е подадена от надлежни страни, но се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено.
Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2 от ГПК при искове за съществуване на договор, който има за предмет недвижим имот, каквито са тези по настоящето производство, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота. Недействителността на всеки един от трите договора може да бъде установявана чрез иск в отделно производство, самостоятелно и независимо, от недействителността на другите два договора. Затова при искане за обявяване на недействителност на трите договора в едно производство е налице съединяване на искове. В тези случаи от значение за определяне на това, дали решението на Окръжен съд Габрово подлежи на обжалване или не, е цената на всеки един от предявените искове, взета отделно, а не сбора от цената на всички искове. Както е посочено в първоинстанционното и във въззивното решение общата данъчна оценка на двата имота, предмет на първия от посочените по-горе договори е 201.19 лева, данъчната оценка на имота, предмет на втория договор е 92.12 лева, а на този предмет на третия договор е 1091.86 лева. Затова нито един от посочените по-горе искове не е с цена над 5000.00 лева, като същевременно не е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключение, тъй като не са налице предявени искове за собственост. Поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила и подадената срещу него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Габрово е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Габрово е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 1730/07.05.2019 година, подадена от С. М. Л. с ЕГН [ЕГН] и М. В. Л. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адвокат Б. Г., срещу решение № 53/22.03.2019 година на Окръжен съд Габрово, постановено по гр. д. № 23/2019 година като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2593/2019 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.