О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 10.01.2020год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 3143 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е: 1/ по касационна жалба на ищците Т. Х. С., действаща лично за себе си и като настойник на малолетните М. Ренов И., И. Р. И. и Р. Ренов И., всички от [населено място] срещу решение № 1840 от 13.07.2018г. по в.гр.д. № 714/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която е частично потвърдено решение № 7173 от 27.10.2017г. по гр.д. № 445/2016г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част, в резултат на което са отхвърлени исковете им с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за сумата над 100 000 лева до 200 000 лева за Т. С. и над 130 000 лева до 200 000 лева за всеки един от останалите ищци, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на тяхната дъщеря и майка, Р. А., настъпила при ПТП, реализирано на 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.06.2015г. до окончателното изплащане на сумите.; 2/ по касационна жалба на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД срещу същото въззивно решение, в резултат на което се уважават исковете на ищците с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 50 000 лева до 100 000 лева за Т. С. и над 70 000 лева до 130 000 лева за всеки един от останалите ищци, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.06.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищците по делото и настоящи касатори твърдят, че атакуваното решение е частично неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат, че съдът е определил обезщетенията в занижен размер, тъй като не е изследвал действителното съдържание на връзката между пострадалата и касаторите, практиката на съдилищата по сходни случаи, както и конкретните социално – икономически условия в страната към дата на деликта – 18.06.2015г. Намират за недооценено обстоятелството, че загиналата е била едва на 33 години, оставила сирачета три невръстни деца и животът на една майка е почернен завинаги. Претендират направените разноски в производствата пред трите инстанции.
Ответникът по делото и настоящ касатор твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД и необоснованост. Претендира направените разноски в производствата пред трите инстанции.
Ответните страни по жалбите в писмени отговори излагат становище за липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация по жалбата на насрещната страна, съответно за неоснователност на жалбата на другата страна.
От третите лица помагачи на страната на ответника по исковете, отговор по жалбата на ищците е депозиран само от ЗД „Евроинс” АД, което оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно излага доводи за неоснователност на жалбата на ищците. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В атакуваното решение съдът е приел за безспорно установени следните факти: На 18.06.2015г е настъпило процесното ПТП, при което е починала Р. И. А. (на 33 год.), дъщеря на Т. С. (на 68 год.) и майка на М. И. (на 8 год.), И. И. (на 2 год.) и Р. И. (на 1 год.). Починалата е пътувала като пътник в автомобил „Рено“, модел „М.“, управляван от В. Л. Р., който водач е ползвал задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника. Установено е противоправното поведение на водача на л. а. „Рено”, което се явява основание, при причиняване на вреди, да се ангажира деликтната отговорност на виновното лице, съответно функционалната отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Спорни по делото са размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на пострадалия.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото трима свидетели съдът е установил, че Р. А. е живеела заедно с майка си Т., децата си и мъжа си В.. Р. била добра майка, грижела се за децата си, семейството й било сплотено. Когато ищците узнали за смъртта при ПТП на Р. и мъжа й В., в дома на Т. настанали рев и писъци. Т. плачела, скубела си косата. Всички трудно приели смъртта на Р., тежко са го преживели и продължават да тъгуват за нея. На погребението по-големите деца плачели, сега питат за родителите си. М. се е затворил. Децата изпитват, както липсата на майка си, така и са лишени от финансовата подкрепа на родителите. Те питат за майка си и търсят нейното присъствие. Бабата сега се грижи за децата и най -тежко преживява липсата на Р.. Въз основа на изслушаната СПЕ е установено, че ищцата Т. С. е преживяла остра реакция на стрес при узнаване факта на смъртта на дъщеря си, продължила няколко дни, изразяваща се в зашеметеност, стесняване полето на ясното съзнание, непълен и неподреден спомен. Последвала е протрахирана реакция на траур, но няма данни за развитието на психично заболяване.
Въз основа на установените по делото обстоятелства, а именно: настъпилата внезапна и неочаквана смърт на млада жена, дъщеря и майка на ищците; близките семейни отношения между ищците и починалата, изводими от общото им съжителство и създадения навик за ежедневно виждане и взаимно помагане; децата са разчитали на своята майка за издръжката си; шока от смъртта на починалата С.; все още непреодоляната тъга и чувството на липса от нейното отсъствие, окончателната ранна загуба на майката в семейството и обстоятелството, че децата ще растат без майчина любов и подкрепа; невъзможността на ищците да се върнат към своя предишен живот, съдът е приел, че справедливото паричното обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Т. С. възлиза на сумата от 100 000 лева, а на всяко от децата – е в размер от по 130 000 лева. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав се е съобразил с конкретните индивидуални изживявания на ищците и със стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Въз основа на заключенията от САТЕ и СМЕ, въззивната инстанция е приела за неоснователно направеното от ответника – застраховател възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Изложени са съображения, че независимо, че поведението на починалата Р. е противоправно – пътувала е без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП, няма доказана по категоричен начин пряка причинна връзка между него и настъпилото увреждане. Решаващият състав се е позовал, на първо място, на констатацията на САТЕ, че ударът, при който е починала пострадалата, е бил страничен, при което силно се намалява ефективността на обезопасителния колан, като при механизма на ПТП – удар в ляво, пътничката от дясната седалка полита наляво и напред и тялото може да се измъкне от диагоналната част на предпазния колан. Съдът се е мотивирал и със заключението на СМЕ, според което черепно-мозъчната травма, получена от починалата Р., е била смъртоносна, като страничният удар между автомобилите и положението на тялото на пострадалата позволяват дори и при поставен колан тя да получи тежка черепномозъчна травма, като травмата е могла да доведе до смърт, а би могло и пострадалата да оцелее. Решаващият състав се позовава и на допълнението на заключението, направено от вещото лице Т. в откритото заседание, че обезопасителният колан предпазва ефективно при ниски скорости.
По касационната жалба на ищците:
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторите, са от значение за изхода на спора: „1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, които търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?” Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008 на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011 на ІІ т.о. на ВКС, ППВС № 4/1968г., решение № 149/2.05.2011г. по гр.д. № 574/2010 на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 121/9.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 532/20.03.2013г. по в.гр.д. № 3374/2012 на САС, решение № 67/27.12.2012г. по в.гр.д. № 1158/2012 на САС, решение по в.гр.д. № 1319/2013г. на САС, решение по в.гр.д. № 4071/2013 на САС, решение от 12.10.2014г. по гр.д. № 4239/2012 на СГС, решение от 20.07.2014г. по гр.д. № 13142/2013 на СГС, решение № 1572/04.07.2017г. по в.гр.д. № 1739/2017 на САС, решение № 236/13.12.2017г. по т.д. № 1200/2017 на І т.о. на ВКС и решение № 101/18.06.2018г. по т.д. № 1858/2017 на ІІ т.о. на ВКС.
По касационната жалба на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД:
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторите, са от значение за изхода на спора: „1/ Изводът за наличие или липса на принос на пострадал при транспортен инцидент допустимо ли е да се основава на обсъждане на вероятността от настъпване на същите вреди в хипотезата на липса на противоправно поведение от страна на пострадалия, или преценката се извършва само с оглед на обстоятелството, дали е установено поведението на пострадалия да е противоправно?; 2/ В случаите, при които не е установено като юридически факт, че вреди, като осъществилите се, със сигурност ще настъпят, и ще настъпят по начин, идентичен с начина и последиците по конкретния казус, дължи ли съдът обсъждане на вероятности за настъпване на вреди от сходно естество като установените, с оглед произнасянето си по заявено възражение за съпричиняване?; 3/ В случаите, при които е установено като юридически факт противоправно действие / бездействие на пострадалия и същото е обусловило тежестта на вредите, допустимо ли е изключването на този факт при произнасяне по възражението за съпричиняване, поради вероятност от настъпване на подобни на заявените вреди при липса на извършено от пострадалия противоправно действие / бездействие?; 4/ В случаите на конкретно поведение на пострадалото лице, което не съответства на предписаното от закона, което поведение е установено като пряка и непосредствена причина за настъпване на произлезлите вреди и без който принос не би се стигнало до осъществяване на вредоносния резултат в конкретната му проява, кои са основните елементи от поведението на пострадалия за определяне на конкретно изражение на неговия принос и каква е тяхната тежест при оценката на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието?; 5/ Кои обстоятелства определят по – голяма тежест в причинния процес, довел до уврежданията за пострадалия и относно критериите за съпоставяне на същите по отношение на деликтното поведение?; 6/ Следва ли дадената оценка да се основава само на установени конкретни факти и обстоятелства, и допустимо ли е даденото обсъждане да съдържа общи оценъчни понятия за житейски отношения, с оглед определяне на съдържанието, вложено в отделните критерии за приложение на чл.52 ЗЗД?” Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане до касация на въззивното решение в обжалваната част, предвид следното:
Първо, всички въпроси, поставени от ищците, и въпрос шести от изложението към касационната жалба на ответника, касаят приложението на чл.52 ЗЗД. Тези въпроси не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като е невярно съдържащото се във въпроса на застраходателното дружество твърдение, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен само въз основа на „общи оценъчни понятия за житейски отношения”, доколкото даденото от състава на апелативния съд разрешение се основава на установените конкретни обстоятелства по делото, включително на възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, и интензитета на търпените душевни болки, противно на твърдението на ищците във въпрос втори от изложението им, че тези факти не са съобразени. Следва да се има предвид, че въззивният съд не е отчел наличие на „влошено психично здраве”, така както се поддържа от ищците във втория им въпрос, но това е следствие на установеното от СМЕ, че няма данни за развитието на психично заболяване, като същевременно в решението са взети предвид всички индивидуални негативни изживявания на ищците, установени въз основа на свидетелските показания, отразяващи интензитета на търпените душевни болки. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са и застрахователните лимити. С оглед изложеното, по отношение на въпросите не е осъществен допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът е съобразил и анализирал всички критерии, посочени в ППВС № 4 /1968г. и в практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Съобразяването на задължителната практика на ВКС – ППВС № 4 /1968г. по приложението на чл.52 ЗЗД, изключва проявлението на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочен от застрахователя, тъй като на основание чл.130 ЗСВ, тази практика е задължителна и за съставите на ВКС. Не може да бъде взета предвид и приложената към изложението към жалбата на ищците практика на съдилищата, тъй като, на първо място, противоречието с нея, след изменението на чл.280, ал.1 ГПК със ЗИДГПК с ДВ бр.86/2017г., не представлява основание за допускане на касационния контрол, а на второ място, постановяването на обжалвания акт в съответствие със задължителната практика на ВКС изключваше и преди отпадане на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК неговото проявление – т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 182009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид и факта, че разликата в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, произтича не от неточното прилагане на закона, поради трудности по приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, а от разликата във фактите, на които се основава решението по всяко конкретно дело.
Второ, останалите въпроси на застрахователя в приложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съгласно дадените от ВКС с Тълкувателно решение № 1/2014г. по т. д. № 1/2014г на ОСТК разяснения, за да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от страната, направила възражението, не само, че е налице противоправното поведение на пострадалия, но и пряка причинно – следствена връзка между това поведение /действие или бездействие/ и настъпилия вредоносен резултат. Въззивният състав е приел, че починалата е имала противоправно поведение по чл.137а ЗДвП, но няма доказана връзка между него и настъпилата смърт, тъй като не се доказва при условията на пълно доказване, че смъртта е могла да се избегне при наличието на поставен обезопасителен колан при конкретния механизъм на ПТП. Ето защо, въпрос четвърти от приложението към жалбата на застрахователното дружество, в който, противното на мотивите на въззивното решение, се твърди, че съдът е установил, че поведението на пострадалата е пряка и непосредствена причина за настъпване на произлезлите вреди, не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въпросът не е обусловил изхода на делото. Поставеният от ответника по исковете пети въпрос също не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като за „по-голяма тежест в съпричинителния процес” може да се говори само, ако е прието, че съпричиняване е налице, което в конкретния случай е отречено. Въз основа на въпроси № 1-3 от приложението на застрахователя, независимо, че са обуславящи за изхода на спора, не може да бъде допуснат касационния контрол в обжалваната от ответника част от въззивното решение, тъй като не са осъществени наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, с оглед на това, че атакуваният акт е постановен в съответствие с посочената от настоящия състав задължителна практика на ВКС /вкл. за съставите на ВКС/, изключваща и прилагането на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато,
Отговорността за разноските за настоящото производство, при недопуснат касационен контрол по жалбите на всички насрещни страни и при общ предмет на касационното производство от 150 000 лева по иска на Т. Х. С. и от 120 000 лева – по исковете на всеки от останалите трима ищци, се определя от настоящия състав на ВКС при условията на чл.78 ГПК, както следва: Застрахователното дружество дължи разноски, съобразно чл.78 ГПК, на Т. Х. С. в размер на 1412 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение /от платен на процесуалния представител хонорар от 4236 лева с вкл. ДДС/ и на всеки от останалите трима ищци – разноски от по 2215лева с вкл. ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение /от платени от всеки от тях по 5316 лева с вкл. ДДС хонорар на процесуалния им представител/. Ищцата Т. Х. С. следва да заплати на застрахователното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като всеки от останалите ищци дължи на ответника по исковете разноски за юрисконсултско възнаграждение от по 175 лева. Независимо от недопускане на касационното обжалване по жалбата на ищците, на основание чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице помагач ЗД „Евроин” АД /на страна на ответника по исковете/ не се дължат разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1840 от 13.07.2018г. по в.гр.д. № 714/2018г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. Х. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 1412 лева с вкл. ДДС, както и по 2215 лева с вкл. ДДС на М. Ренов И., ЕГН [ЕГН], И. Р. И., ЕГН [ЕГН], и Р. Ренов И., ЕГН [ЕГН], действащи чрез Т. Х. С., представляващи разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Т. Х. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 200 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА М. Ренов И., ЕГН [ЕГН], И. Р. И., ЕГН [ЕГН], и Р. Ренов И., ЕГН [ЕГН], действащи чрез Т. Х. С., ЕГН [ЕГН], да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], по 175 лева всеки един от тях – разноски за настоящото производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.