О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр.София, 11.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №718/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на А. за с. к. /АСПК/, гр. С. срещу решение №19 от 18.03.2009г., постановено по в.гр.дело №30/2009г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №111/4.12.2008г., постановено по т.дело №1/2008г. на Сливенския окръжен съд, в частта, с която не са уважени исковете на А. по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.5.т.1.1 и чл.5.1.2 на шеста и седма годишна разсрочена вноска за разликата до пълния предявен размер съответно за 30 491.58 лв. /за шеста вноска/ и 16 670.58 лв. / за седма вноска/. Касаторът излага оплаквания за неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон/ чл.23, ал.3, т.3 ЗППДОП отм. и П. №72 на МС от 8.04.1994г./, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Решението е обжалвано и в частта, с която е потвърдено определение №4/6.01.2009г. на Сливенския окръжен съд и в частта, с която е оставено без уважение искането на А. за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът “Р” АД в ликвидация гр. Н. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба, в частта, с която е обжалвано решението, с което са отхвърлени частично исковете за неустойка, е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което “Р” АД, в ликвидация е осъдено да заплати на АСПК неустойка за неизпълнение в срок на шеста разсрочена вноска от цената на договора за приватизация от 4.01.1999г. за периода от 1.01.2006г. до 2.01.2008г. в размер на 30 128.03 лв. като е отхвърлен искът за сумата до 30 491.58 лв., и за седма разсрочена вноска в размер на 16 465.19 лв. за периода от време 1.01.2007г. до 2.01.2008г. и отхвърлен искът като неоснователен за разликата до 16 670 лв.
С касационната жалба е обжалвано въззивното решение само в частта, с което са отхвърлени исковете за неустойка съответно за шеста разсрочена вноска от цената за сумата от 363.53 лв. и за седма разсрочена вноска от цената за сумата от 205.38 лв. Посочените суми са били предмет на въззивната жалба пред апелативния съд.
Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая обжалваемия интерес на касатора е под 1000 лв., поради което касационната жалба като недопустима ще следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК условие за допустимост на касационната жалба е обжалваемият интерес. Обжалваемият интерес не е обвързан с цената на иска, а се формира съобразно размера на присъдената, респ. отхвърлената част на всеки отделен иск, предмет на касационното обжалване.
Решението на въззивния съд е обжалвано в частта, с която е оставено без уважение искането на АСПК да й бъдат заплатени разноски за въззивната инстанция, предвид изхода от въззивното обжалване. В тази част касационната жалба също е процесуално недопустима. Решението за разноски, което по своя характер е определение, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението/ чл.248, ал.3 ГПК/. В случая решението не подлежи на касационен к. , поради което не подлежи на касационен к. решението / определението/ с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за въззивното производство.
По касационната жалба, която има характера на частна касационна жалба, в частта, с която е обжалвано въззивното решение, с което е оставено в сила определението на първоинстанционния съд, с което на ответника “Р” АД в ликвидация са присъдени разноски в размер на 189 лв. Частната касационна жалба е недопустима. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационен к. определенията с обжалваем интерес под 1000лв., какъвто е настоящия случай.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на А. за с. к. срещу решение №19 от 18.03.2009г., постановено по т.дело № 30/2009г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението от АСПК пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: