О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр.София, 12.01.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №353/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
О. е определение №643 от 1.08.2008г., постановено по ч.гр.дело № 1580/2008г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждането на Софийски градски съд, І-5 състав по гр.дело №1650/2008г., с което е отказано на жалбоподателите освобождаването им изцяло от ДТ по предявените от тях осъдителни искове. Определението, с което е уважено частично искането им за освобождаване от дължимата ДТ, не е предмет на касационно обжалване. В изложението към частната жалба жалбоподателите се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че съдът служебно е следвало да прецени, че за конкретния казус е приложима разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.4 ГПК с оглед на правопораждащият факт на претенцията им – вреди от извършено престъпление. Според жалбоподателите е справедливо по аналогия цитираната разпоредба да се приложи и за случаите, в които е прекратено наказателното производство поради смърт на причинителя на вредата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- чл.273, ал.1,т.1 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част, по следните съображения:
Доколкото предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд, с което е отказано на ищците-жалбоподатели по делото да бъдат освободени от ДТ и което има характер на преграждащо производството по делото / ТР 1/2001г. на ОСГК на ВКС т.5, ал.2 /, за да се допусне разглеждането на частната жалба по същество, то следва да са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Според същата подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. В случая жалбоподатилете се позовават на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като искат да им бъде дадено тълкуване на чл. 83, ал.1т.4 ГПК дали не следва по аналогия разпоредбата да се прилага за случаите, когато наказателното производство е прекратено с постановлението на прокурора, поради смърт на причинителя на вредата. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на определението, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, което ще е от значение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Поставеният от жалбоподателите правен въпрос не е съществен, тъй като пред съда те са искали да бъдат освободени от ДТ на основание чл. 83, ал.2 ГПК и съдът е направил преценка на материалното им състояние, за да откаже освобождаването им от заплащане на ДТ изцяло. От друга страна разпоредбата на чл.83 ал.1,т.4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. От заплащане на ДТ се освобождават ищците, предявили искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, установено с влязло в сила присъда. Само влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието/ чл.300 ГПК/. От изложеното следва отсъствие на основанието по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска разглеждането на частната жалба по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №643/1.08.2008г., постановено по ч.гр.дело №1580/2008г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: