О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София,12.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №6204/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8012/13.08.2014г.,подадена от Д. Д. Д.,чрез пълномощника му адвокат И. Р.,против решение №333/04.07.2014г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№335/2014г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №113/14.02.2014г. по гр.д.№2067/2013г. по описа на Хасковски районен съд,в частта,в която са допуснати до делба описаните в решението движими вещи.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му обжалвана част.
Ответницата по касационната жалба М. М. Д.,чрез пълномощника си адвокат Т. В.,в депозирания писмен отговор,счита касационната жалба за процесуално недопустима на основание член 280,ал.2 ГПК,тъй като според последната обжалваната част от решението касае 32 броя делбени искове с предмет различни движими вещи представляващи самостоятелен обект на собственост,всеки с цена под 5000 лева,като моли жалбата да бъде оставена без разглеждане,а по същество счита жалбата за неоснователна.
По допустимостта на касационната жалба:
Възражението,изложено в отговора на ответницата по жалбата за недопустимост на касационната жалба на основание член 280,ал.2 ГПК е неоснователно.Съдебната делба има за предмет право с определен имуществен интерес,като производството е особено и протича в две фази.С решението,с което се допуска делба,каквото е решението,предмет на настоящата касационна жалба,се подготвя окончателната подялба на имуществото и към този момент то няма парична оценка,като стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете.Аргумент в тази връзка е и определянето на дължима държавна такса при подадена жалба срещу решение за допускане на делба,като съгласно възприетото в задължителна практика на ВКС-т.17 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС-по жалба срещу решение по допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл.18,ал.1,вр. с чл.3 от Тарифата за държавни такси,които се събират от съдилищата по ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
С изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Процесуалноправните въпроси от значение за изхода на делото са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС,а също така част от тях са и от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона/чл.280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК/.
1.С обжалваното въззивният съд е допуснал до делба описаните в решението движими вещи,като е приел,че същите съществуват и се намират във фактическа власт на доверителя ми,без обаче този извод да почива на събраните по делото доказателства и без в самото съдебно решение да се съдържа в действителност произнасяне по въпроса къде се намират допуснатите до делба вещи.”,във връзка с което твърди,че/цитирам/:
„Формирайки решаващите си мотиви,в отговор на релевантния на спора въпрос,а именно може ли да се допусне делба на движими вещи,за които не е установено по безспорен начин дали съществуват и в чие държане се намират към момента на постановяване на съдебното решение,въззивният съд е отговорил в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС,обективирана в решение №223 от 16.03.2010г. по гр.д.№522/2009г.,ГК,І го на ВКС.В цитирания съдебен акт изрично се приема,че ако не е доказано по категоричен начин-при условията на пълно и главно доказване,че движимите вещи съществуват към момента на заявяване на делбения иск и къде се намират,то и делбата на такива вещи е недопустима.”
В точка първа от изложението си касаторът изцяло излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за неправилни изводи на въззивния съд,както и формулирания от него въпрос е такъв по съществото на спора,който се решава от съда с оглед на събраните по делото доказателства,и след тяхната преценка съдът прави своите изводи.
В точка втора от излжението си касаторът отново навежда доводи,че ищцата не е успяла, според неговата преценка,при условията на пълно и главно доказване за установи местонахождението на вещите,които съдът бил основал само на факта че не се намират при ищцата,и следователно се намират при ответника/настоящ касатор/,като твърди,че /цитирам/:
„ Така при условията на пълна немотивираност при разрешаване на обуславящия за изхода на делото въпрос,допустимо ли е да се приеме,че движимите вещи-предмет на иска за делба съществуват и са във фактическа власт на единия от съделителите,само въз основа на доказаност на факта,че вещите не са във владение на ищцата.”,разрешването на който въпрос според касатора обуславя хипотезата на член 280,ал.3 ГПК.
И в тази част от изложението на касатора липсва формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а само се навеждат касационни оплаквания и твърдения за недоказаност на иска за делба,които освен че не кореспондират с изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,нямат отношение към наличието на предпоставките по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Същото се отнася и за посоченото в следващите две точки от изложението си/3 и 4/,в които отново се правят оплаквания за формиране на изводи на въззивния съд при неправилна преценка на доказателствата по делото,или въз основа на „косвени доказателства/показания за заинтересовани свидетели/”според израза на касатора,е била формирана преценка за доказаността на спорния факт-съществуват ли и къде се намират движимите вещите,предмет на делбата.
В следващата част от изложението си касаторът поставя въпроси за задължението на съда относно преценката на депозирани противоречиви свидетелски показания,при които решаващия съд следва да основе крайния си извод,като ги обсъди и извърши преценка на достоверността им/точка 6 и 7 от изложението/,в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1 т.1 ГПК по така поставените въпроси,тъй като в решаващите си мотиви въззивният съд е съобразил тази задължителна съдебна практика,като е направил анализ и оценка на всички гласни доказателства относно този спорен факт-местонахождението на движимите вещи,мотивирайки се защо дава вяра на показанията на едни от тях и защо не на други от разпитаните свидетели.
В останалата част от изложението си,касаторът отново навежда касационни оплаквания,като сочи задължението на въззивния съд да мотивира обжалвания съдебен акт,което видно от изложените мотиви въззивният съд е направил обстойно и подробно,въпреки че се е позовал на разпоредбата на член 272 ГПК,е изложил своя анализ и правни изводи,като същевременно подробно е обсъдил и всички доводи по въззивната жалба.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба М. М. Д.,на основание член 78,ал.3 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 16.10.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333/04.07.2014г. на Хасковски окръжен съд,гражданско отделение,трети състав,постановено по в.гр.д.№335/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. да заплати на М. М. Д. сумата от 1200 лева/хиляда и двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: