Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
6386_14_opr_288_124gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 12.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6386 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 162 от 10.06.2014 г. по гр.д. № 213 /2014 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 108 от 07.02.2014 г. по гр.д. № 2084 /2013 г. на Сливенския районен съд, с което са уважени установителни искове за собственост на [фирма] срещу [фирма] и В. И. П. за две ниви в землището на [населено място], индивидуализирани в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Въз основа на фактическите изводи въззивният съд е приел за установено, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил правото си на собственост с влязлото в сила постановление на ЧСИ, с което процесните ниви са му възложени след като ги е спечелил на търг, ответникът [фирма] не е придобил правото на собственост върху процесните ниви, т.к. е сключил договор за покупко-продажбата им с В. И. П. на 23.11.2010 г. след вписана още на 14.09.2009 г. възбрана върху процесните имоти в службата за вписвания [населено място]. Извършените от длъжника – ответник В. И. П. разпореждания с процесните имоти са недействителни. В. е била вписана въз основа на обезпечителна заповед (всъщност постановление) съгласно изискванията на чл.400,ал.2 ГПК и към момента на сключване на сделката между П. и [фирма] не е била заличена. Въззивният съд е намерил за неоснователен довода за незаконосъобразност на вписаната възбрана поради нарушение на нормата на чл.6,ал.3 от Правилника за вписванията, като е приел, че разпоредбата не се отнася за случаите, в които възбрана се налага от овластено длъжностно лице. Вписване по наложена от съдебен изпълнител възбрана е уредено от чл.26, а не от чл.6 от П.., и в чл.26 не се предвижда изискване за прилагане на скица. Действията на съдебния изпълнител по извършване на опис и налагане на възбрана на имота са регламентирани в разпоредбите на чл.483 вр. чл.484, вр. чл.449,ал.2 ГПК и в тях също не се съдържа изискване за скица на поземлените имоти, спрямо които се предприемат действия по принудително изпълнение. Постановените от съдебния изпълнител актове не са сделки и по отношение на тях не се прилагат по аналогия текстовете, касаещи действителността на гражданско правните сделки. Неоснователен е и доводът, че възбраната не е породила действие, т.к. не е била съобщена на длъжника. Разпоредбата на чл.451,ал.1 и ал.2 ГПК касае отговорността, която длъжникът носи за разпореждане след вписване на възбрана, която не се разглежда в настоящия случай.
От изведените от касационния жалбоподател правни въпроси, свързани с вписването на възбрани върху земеделски земи, обуславящ е въпросът дали възбрана може да бъде вписана и произвежда правно действие без да е приложена скица – копие от кадастралната карта. Този въпрос обаче е разрешен в съответствие с приетото в т.2 от ТР 7 /13 ОСГТК на ВКС : Разпоредбата на чл.6,ал.3 от Правилника за вписванията е неприложима в производството по вписване на вече наложена възбрана по реда на Глава V от Правилника за вписванията. За вписване на възбраната не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият имот да бъде описан съобразно изискванията на чл.60 т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и да бъде представена скица-извадка от кадастралната карта, достатъчно е имотът да бъде описан съгласно изискванията на чл.6,ал.1,б.„в” от Правилника за вписванията. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос, както и по обусловените от този въпрос въпроси за евентуалните пороци на вписването без скица.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос от кой момент съгласно чл.451,,ал.2 ГПК възникват за длъжника правните последици от забраната да се разпорежда с вещта, върху която е наложена възбрана, не е обуславящ,доколкото съдът е приел, че в това производство не се разглежда въпроса за отговорността на длъжника за действия след вписване на възбрана.
Обуславящ е въпросът дали извършените от длъжника разпореждания с недвижимия имот след вписване на възбраната са действителни (или относително недействителни) спрямо взискателя, ако възбраната не е била съобщена на длъжника (по приложението на чл.452,ал.1 и ал.2 ГПК). Също така в посочените от жалбоподателя съдебни решения : решение от 03.02.2014 г. по гр.д. № 4033 /2013 г. на Софийския апелативен съд, в което е отбелязано, че подлежи на обжалване, но няма данни да е влязло в сила, поради което не може да обоснове основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК; решение от 21.01.2013 г. по гр.д. № 2404 /2012 г. на Бургаския окръжен съд; решение от 09.01.2013 г. по гр.д. № 18549 /2013 г. на Пловдивския районен съд, за което също няма данни да е влязло в сила и в решение от 14.07.2010 г. по гр.д. № 616 /2010 г. на Софийския окръжен съд, този въпрос не е разглеждан и не е разрешен в противоречие с приетото от въззивния съд.
От изложеното следва, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна [фирма] за разноски е основателно за сумата 440 лева за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представен договор за процесуално представителство (л.28).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162 от 10.06.2014 г. по гр.д. № 213 /2014 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 440 (четиристотин и четиридесет) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.