О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 12.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4154 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3784/22.06.2017 г. и частна жалба вх. № 5325/12.09.2017 г. /последната уточнена с молба от 20.09. 2017г./, подадени от адв. С. С. – особен представител на ответниците Д. В. Георгиева, В. Г. Георгиева и А. Г. Г., срещу определение № 350/12.06.2017 г. и определение № 488/24.08.2017 г., постановени по възз.ч.гр.д. № 163/2017 г. на Варненския апелативен съд, с които са оставени без уважение исканията на адв. С., а именно: 1/ за допълване по реда на чл.248, ал.1 ГПК на определение № 269/05.05.2017 г. на АС – Варна по същото дело с присъждане на възнаграждение на особения представител за въззивното частно производство за сметка на ищеца; 2/ за определяне на възнаграждение на особения представител за касационните производства във връзка с изготвените от него – частна жалба срещу въззивното определение от 12.06.2017 г.; и за отговора по подадената частна касационна жалба на КОНПИ.
В частните жалби са изложени твърдения за неправилност на обжалваните актове и се иска тяхната отмяна с определяне на дължимото на адвоката възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба с вх. № 3784/22.06.2017 г., насочена срещу определение № 350/12.06.2017 г. на ВнАС, постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК, е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С атакуваното определение апелативният съд е оставил без уважение молбата на особения представител адв. Ст. С. за определяне и присъждане на възнаграждение за осъществената от него защита на ответниците във въззивното частно производство за сметка на ищеца. Посочил е, че производството по възз.ч.гр.д.№ 163/2017 г. е било образувано по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу определение от 16.02.2017 г. на първоинстанционния съд, с което частично било прекратено производството по делото и е оставен без разглеждане като недопустим, предявеният от КОНПИ иск срещу ответниците Г., представлявани от адв. С.. Прието е, че на особения представител с акта за назначаването му – определение № 422/28.10.2016 г. на Шуменския окръжен съд е определено възнаграждение за първата инстанция в размер на 3 151,25 лева, което е внесено предварително от ищеца и то обхваща и последващите процесуални действия и представителството във въззивната инстанция. С тези мотиви е отказано присъждане на разноски за особения представител във въззивното производство.
Определението е неправилно. Назначаването на адв. С. с акта на окръжния съд за представляващ ответниците Г., определя наличието на представителна власт за особения представител до края на съдебното производство във всички съдебни инстанции. Възнаграждението за процесуално представителство, включително когато то се осъществява от особен представител, се дължи за всяка инстанция съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е приложимата в случая. Внасянето му се дължи от ищеца по спора, тъй като се касае за разноски във връзка с осигуряване на защитата на ответника по образуваното производство, а при условията на чл.47, ал.6 от ГПК разноските за особения представител на ответника са за сметка на ищеца и се внасят предварително – преди приключване на делото пред съответната инстанция. Ако такива по някаква причина не са определени и внесени, при направено от особения представител своевременно искане, съдът ги определя с акта, с който приключва производството и осъжда ищеца да ги заплати на особения представител. В същата насока е и приетото по т.6 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което разрешение, възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК се определя при условията на Наредба №1/2004 г. за М.. Представителството е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката, назначен за особен представител, се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено и като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице.
Предвид изложеното, като е отказал да уважи своевременно направеното искане на адв.С. за определяне на възнаграждение за въззивното производство, апелативният съд е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. На особения представител, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 вр. с чл.11 от Наредба №1/2004 г. за М. следва да се определи възнаграждение за въззивната инстанция, платимо от ищеца, в размер на сумата 300 лв., съобразно етапа, на който приключва производството по отношение на ответниците Г. и фактическата и правна сложност на делото.
Направеното от адв. С. особено искане във връзка с подадената частна жалба вх. № 3784/22.06.2017 г. за присъждане на допълнително възнаграждение за особено представителство, дължимо за обжалването на определение № 350/12.06.2017 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е неоснователно. В производството по чл. 248, ал.1 ГПК се изменя или допълва съдебният акт в частта за разноските, дължими на страната, респ. и за възнаграждението на особения представител, когато то не е предварително определено от съда и внесено от ищеца. В случая, ВКС се произнася като втора инстанция по искането на особения представител за определяне на дължимото му се за въззивното производство възнаграждение. В производството пред ВКС, определяне на ново възнаграждение за особено представителство не се дължи, доколкото в тази хипотеза обжалването на неблагоприятния за особения представител резултат не обосновава отговорност на лицето по чл.47, ал.6 ГПК за предварително внасяне на разноски по обжалването, нито задължение на съда да определя такива разноски в тежест на ищеца, който не е дал повод за такъв спор.
Втората частна жалба вх.№ 5325/12.09.2017 г., уточнена с последваща молба от 20.09.2017 г., и насочена срещу определение № 488/ 24.08.2017 г. на ВнАС, е недопустима за разглеждане, поради липса на предмет и правен интерес от обжалването.
С атакуваното определение, апелативният съд е отказал да уважи молбата на особения представител адв. С. и да му определи възнаграждение за касационните производства, във връзка с изготвените от него частна жалба срещу въззивното определение от 12.06.2017 г. постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, по която жалба е образувано настоящото ч.гр.д. №4154/2017 г.; и за изготвения отговор по подадената частна касационна жалба на КОНПИ, предмет на образуваното ч.гр.д. №4153/2017 г. по описа на ВКС, III г.о. И двете искания за определяне на допълнителни възнаграждения на особения представител, касаят цитираните частни производства, образувани и разпределени за разглеждане на настоящия състав на ВКС. В този смисъл, компетентен да се произнесе по исканията за определяне на възнаграждение за особеното представителство е съдът, пред който то е осъществено, което е и сторено по двете дела / ч.гр.д.№4153/2017 г. и ч.гр.д.№4154/2017 г./, предвид изрично формулираните от адв.С. особени искания. В случая, с определението си, постановено по ч.гр.д.№4153/2017 г. съставът на ВКС, III г.о. се е произнесъл по искането на адв. С. за определяне и присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство и защита на ответниците по подадената от КОНПИ частна касационна жалба.
Относно възнаграждението на особения представител за подадената от него частна жалба вх. № 3784/22.06.2017 г., по която е образувано настоящото касационно производство – съставът на ВКС го е разгледал и се е произнесъл по основателността му по-горе, в мотивите на това определение.
Поради това, частна жалба вх.№ 5325/12.09.2017 г., уточнена с последваща молба от 20.09.2017 г., подадена срещу определение № 488/ 24.08.2017 г. на ВнАС е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес и предмет на обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
I.По подадената от особения представител адв. С. С. частна жалба с вх. № 3784 от 22.06.2017 г.:
ОТМЕНЯ въззивно определение № 350 от 12.06.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 163/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.7, ал.1, т.7 вр. с чл.11 от Наредба№1/ 2004 г. за М., вр. с чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение от 300 лева на особения представител на ответниците Д. В. Георгиева, В. Г. Георгиева и А. Г. Г. – адв. С. С. за въззивното производство пред АС –Варна по възз.ч.гр.д.№163/2017 г., като ОСЪЖДА на основание чл.47, ал.6 ГПК Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – София да заплати на адвокат С. Й. С. от Адвокатска колегия – [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.4, сумата от 300 лева.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
II. По частна жалба вх. № 5325/12.09.2017 г., уточнена с молба от 20.09. 2017г., подадени от особения представител адв. С. С.:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима, поради липса на предмет и интерес от обжалване частна жалба с вх. № 5325/12.09.2017 г., уточнена с молба от 20.09. 2017г., подадени от особения представител адв. С. С. срещу определение № 488/24.08.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 163/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.