О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 14.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.№467 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №2533 от 11.08.10г. по ч.гр.д.№1581/10г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение №10365 от 07.07.2010г. по гр.д.№7715/10г. на Варненския районен съд, с което производството по предявения отрицателен установителен иск е прекратено като недопустимо.
Въззивният съд е приел, че след като ищците са изкупили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ само предвидените по закон 600 кв.м. от предоставения им за ползване имот, те нямат правен интерес да отричат правата на бившите собственици, признати с решение от 26.01.2000г. на ОСЗ В., за разликата от 545 кв.м., обособени в отделен имот, тъй като с установителния иск могат да се бранят само съществуващи, а не бъдещи права.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците Н. Е. и М. Е.. Те считат, че правният им интерес от предявения иск се обосновава с възможността да изкупят спорната част от 545 кв.м. по реда на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Имало противоречива практика по въпросите: допустим ли е отрицателен установителен иск, когато ищците не са собственици на процесния имот, но имат евентуален /бъдещ/ правен интерес от водене на делото и дали е допустим такъв иск при извънсъдебно оспорване на правата на ищците. По първия въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът С. Ш. С. оспорва частната жалба.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Първият въпрос – дали отрицателният установителен иск е допустим, ако с него се бранят бъдещи права на ищците, не е обуславящ изхода на конкретното дело с оглед неговата специфика и затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване нито по чл.280, ал.1, т.2, нито по т.3 от ГПК. В случая няма такива бъдещи права, каквито ищците биха могли да придобият по реда на §4з, ал.2, изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като спорният имот има необходимата площ над 250кв.м., самостоятелен е и следователно не подлежи на изкупуване от бившите ползуватели. Очевидната липса на такова евентуално бъдещо право върху процесния имот, което да бъде защитено посредством предявения отрицателен установителен иск, отличава процесния спор от тези, разрешени с представените от жалбоподателите решения на ВКС, затова няма и противоречива съдебна практика по въпроса. В решение №855 от 12.06.02.г. по гр.д.№95/01г. на ВКС, ІV ГО е посочено най-общо, че от преценката на ищеца зависи дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Разглежданият случай по това дело обаче е друг, тъй като с предявения иск се цели защитата на едно признато от поземлената комисия право на ищците да си възстановят собствеността върху спорния имот. По настоящото дело с отрицателния установителен иск се цели да се защитят права на ищците, които не са признати по никакъв начин, не са възникнали по реда на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и по дефиницията на самата правна норма не биха могли да възникнат. Аналогичен е случаят, разрешен с решение №1942/15.01.02г. по гр.д.№298/01г. на ВКС, ІV ГО. При него предмет на защита са права в съсобствен парцел, образуван по регулация – т.е. отново се бранят права, за които се твърди, че са съществуващи, а не бъдещи права. И на последно място – в определение №466 от 30.12.08г. по ч.гр.д.№1657/08г., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, е прието, че отрицателният установителен иск е допустим в хипотеза, при която ищците са завели иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за спорния имот, но той все още не им е възстановен. Тук отново става въпрос за защита на едни бъдещи права на ищците, предявили отрицателния установителен иск, за които обаче не може предварително да се каже, че очевидно няма да възникнат.
По същите съображения няма противоречива съдебна практика и по втория въпрос – за правния интерес от отрицателен установителен иск при извънсъдебно оспорване на правата на ищците. Във вече посочените от жалбоподателя решения №855 от 12.06.02.г. по гр.д.№95/01г. на ВКС, ІV ГО и №1942/15.01.02г. по гр.д.№298/01г. на ВКС, ІV ГО, правният интерес от отрицателния установителен иск се обуславя от необходимостта чрез него да се защитят едни признати или съществуващи права на ищците, които се оспорват извънсъдебно, докато по настоящото дело няма такива права на ищците, които в бъдеще могат да възникнат, за да бъдат те защитени посредством отрицателния установителен иск.
И на последно място – като резултат обжалваното определение съответства на задължителната практика на ВКС, че бившите ползуватели на земи по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не разполагат с възражението, че лицата, на които се възстановява собствеността по реда на ЗСПЗЗ не са били собственици на имотите към момента на образуване на ТКЗС. В този смисъл са решения №185 от 28.05.2010г. по гр.д.№65/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №540 от 13.07.2010г. по гр.д.№1837/09г. на І ГО и др., постановени в производство по чл.290 от ГПК, които са задължителни съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тази практика е още един аргумент за недопустимостта на предявения отрицателен установителен иск, с който се цели разглеждането на такова недопустимо възражение срещу правото на възстановяване на собствеността на ответниците.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2533 от 11.08.10г. по ч.гр.д.№1581/10г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: