Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 14.01. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.11.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъбина Генчева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2871 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба от М. Н. Н. срещу въззивно решение № 295 от 07.03.2019 г. по възз. гр. д. № 2763 /2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 3974 от 05.10.2018г. по гр. д. № 6559 /2017 г., 43 ти състав на РС Варна в частта, с която е отхвърлен искът на И. Б. Д. срещу М. Н. Н. с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и вместо него е постановено друго, с което въззивният съд на основание чл. 124 от ГПК е признал за установено в отношенията между И. Д. и М. Н., че И. Д. Н. не е собственик на новообразуван имот № ….. (земеделска земя) с площ от 600 кв.м поради придобиване на същия от ответника М. Н. и наследодателя на останалите ответници Н. М. Т., чрез изкупуване по реда на пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и последваща съдебна делба, нито по давностно владение, осъществявано от 15.08.2012 г. и е осъдил М. Н. да заплати на ищеца сторените по делото разноски пред двете инстанции.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е уважен по отношение на останалите ответници К. Т., П. Т. и М. Н..
Ответникът по жалбата И. Б. Д. твърди в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, за който след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
По предявения отрицателен установителен иск за собственост на основание изпълнена процедура по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд приема, че ищцата следва да установи само наличието на правен интерес, докато ответниците следва да установят по пътя на пълно и главно доказване принадлежността на правото си на собственост на твърдяното придобивно основание, а именно, че е осъществен фактическият състав на придобиването по реда на параграф 4 от ЗСПЗЗ. Относно едната от предпоставките – брой жители, въззивният съд приема, че релевантен е моментът на приемането на закона, а не моментът към който е завършен фактическият състав по изкупуването. От изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд намира, че наследодателят на ищците не е могъл да придобие процесния имот по реда на параграф 4б. ЗСПЗЗ, тъй като имотът се намира на разстояние по-малко от 30 км. от град с население над 300 000 жители към 1992 г. В резултат от това съдът приема, че Н. Т. не е могъл да придобие право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, следователно това право не би могло да се придобие при прекратяване на съпружеската имуществена общност (с.и.о.) чрез делба от М. Н..
Въззивният съд приема, че липсват и материалноправните предпоставки за уважаване на направеното възражение за придобиване на имота по давност, доколкото фактическият състав, от който произтича правото на собственост на ищцата е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, следователно в този случай придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се индивидуализира обектът на собственост като конкретна вещ и че от датата на одобряване на плана за новообразувани имоти през 2012 г. до предявяване на иска 19.05.2017 г. не е изминал предвидения в закона 10 годишен период.
По предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване:
В касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивното решение е недопустимо и че това е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Обосновава недопустимостта с аргумента, че спорът е за материално право и страната разполага със специален ред да установи и реализира правото си съгласно § 4к,ал.8,т.1,пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя когато планът съдържа явна фактическа грешка), тази разпоредба включва искане за установяване съществуването на вещно право на собственост в патримониума на ищеца към момента на установяването на правото, следователно е недопустимо предявяване на иск с правно основание чл.124 ГПК по общия ред за установяване съществуването на правото. Позовава се на т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС,.
Настоящият състав намира че приетото от въззивния съд не е в противоречие, а е в съответствие с разрешението в посоченото тълкувателно решение, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права (на оригинерно основание или по реституция), ако отрече правата на ответника, в която именно хипотеза попада разглежданият случай.
Приетото от въззивния съд е в съответствие и с приетото в решение № 122 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 6902 /2013 г. на ВКС, І г.о., и решение № 62 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 294 /2011 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, че лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
Настоящият състав споделя тази практика, поради което приема, че няма съмнение за недопустимост като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят извежда и следния материалноправен въпрос, за който твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК:
Към кой момент следва да се прецени наличието на релевантните за възникване на правото на изкупуване (по § 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ) факти и обстоятелства и дали това следва да се преценява към момента, в който лицето заяви искането си за издаване на предвидения в закона акт или следва да се съобрази и формалната промяна на правнорелевантните факти към момента на завършване на процедурата по изкупуване?
Визирана е частта от разпоредбата на § 4б,ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, с която е предвидена отрицателна предпоставка (пречка) за придобиване на правото от ползвателя – ако земята е на по-малко от 30 км. от градовете с население над 300 хиляди жители, независимо в общината, в която се намира.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд поставеният въпрос е обуславящ, в разпоредбата не е посочен момент, в който да се преценява броят на жителите. Но настоящият състав намира, че разпоредбата на § 4б,ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е ясна, доколкото в нея не е посочен различен момент, релевантен е моментът на влизане в сила на разпоредбата, която е обнародвана в ДВ бр.28 от 3 април 1992 г., в който възниква правото на изкупуване.
Така е защото съдържащата се в закон уредба на обществените отношения трябва да е трайна (чл.3 ЗНА), разпоредбите на закона трябва да бъдат формулирани кратко, точно и ясно (чл.9 ЗНА), а при изработването на проекта за нормативен акт трябва да се зачитат принципите на предвидимост и стабилност (чл.26 ЗНА).
Законодателят трябва да уреди правото на изкупуване от ползвателите при еднакви предпоставки за всички ползватели. Броят на населението на едно населено място (предвиден като юридически факт във фактическия състав на правото на изкупуване) е променлива величина, промяната му зависи от множество фактори, които далеч не се изчерпват с броя на ражданията и смъртта на жителите и които могат да бъдат предвидени само най-общо и донякъде. Промяната е непрекъсната, броят е различен в отделните моменти. Същевременно упражняването на уреденото право на изкупуване не е ограничено до един отделен момент (ден). Следователно и доколкото в разпоредбата изрично не е посочен момент, в който да се прецени броят на населението на едно населено място, нито е предвиден юридически факт, осъществяването на който да води до промяна на този момент, следва да се приеме, че този момент е един и същ (не се променя в резултат на осъществяването на определен юридически факт), поради което не е било необходимо този момент да се посочва, за да не се утежнява формулировката на разпоредбата, този момент следва да бъде моментът на влизане в сила на разпоредбата (1992 г.), в който възниква правото на изкупуване.
В този смисъл е и тълкуването, отразено и в определение № 371 от 03.07.2019 г. по гр.д. № 1250 /2019 г. на ВКС, ІІ г.о. и в определение № 364 от 02.07.2019 г. по гр.д. № 1395 /2019 г. на ВКС, ІІ г.о., на които се позовава ответникът, в които се приема, че по въпроса има установена съдебна практика. Въззивният съд е приел същото.
Поради това настоящият състав приема, че не е налице касационно основание по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК съгласно тълкуването, дадено в т.4 от ТР 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Крайният извод е, че не е осъществено основание по чл.280,ал.2 и ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева съгласно представен списък за разно ски е основателно и доказано с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение въззивно решение № 295 от 07.03.2019 г. по възз. гр. д. № 2763/2018г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда М. Н. Н. да заплати на И. Б. Д. сумата 500 (петстотин) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.