О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№18
Гр.С., 15.01.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5646 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. А., Е. П. Ш., Е. Г. С., Е. П. Ш. и Роза Г. Й. против Решение № ІV-62/ 26.05.2015 г. по в. гр. д. № 732/2014 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 222 от 17.12.2013 г. по гр.д. № 932/2012 по описа на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Национална спортна академия „В. Л.” срещу касаторите отрицателен установителен иск за собственост, вместо което е постановено уважаване на същия, като е признато за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на поземлен имот от 1 дка с идентификатор 51500.510.132 по кадастралната карта на [населено място]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като се моли за неговата отмяна.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. решавани са противоречиво от съдилищата. Въпросите, уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, са следните:
1. Допустимо ли е съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, изготвено въз основа на свидетелски показания, ангажирани от едната страна, без да обсъди заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото съгласно чл.172 ГПК, както и без да прецени изнесените от свидетелите данни съвкупно с всички събрани по делото доказателства? Така формулираният процесуалноправен въпрос е поставен с оглед оплакването на касаторите, че при постановяване на решението си въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза, според което към датата на възстановяване на процесния имот в полза на ответниците по реда на ЗСПЗЗ същият е бил зает от проведено комплексно строително мероприятие- учебна база на Н. „В. Л.”, включваща сгради с различно предназначение, кортове игрища, инженерна инфраструктура, бунгала, алеи, мостик, покрит асфалтиран паркинг и други, като конкретно върху спорния имот попада изграден закрит паркинг. Въз основа на тази констатация е формиран решаващият правен извод, според който е налице пречка за възстановяване правата на бившите собственици по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, поради което по реда на косвения съдебен контрол въззивният съд не е зачел конститутивното действие на административния акт за възстановяване на собствеността.
2. Как следва да се цени заключение на вещо лице, основано не на обективни данни, а на предположения? Този процесуалноправен въпрос е формулиран предвид оплакването на касаторите, че заключението на Съдебно-техническата експертиза относно състоянието на процесния имот към датата на възстановяването му в полза на ответниците е дадено единствено въз основа на данните, изнесени от свидетелите Х. К. и Н. А., поради което това заключение представлява просто възпроизвеждане на събраните гласни доказателства и не като такова не е самостоятелно доказателствено средство, въз основа на което съдът да направи фактическите си изводи по спора.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по същество обективира и твърдение за недопустимост на обжалваното въззивно решение поради формирана сила на пресъдено нещо относно предмета на спора, като се поддържа, че предявеният от Н. „В. Л.” отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като с решения по гр.д.№ 753/05 г. на Несебърския районен съд и гр.д.№ 912/07 г. на Бургаския окръжен съд е прието по отношение на ответниците, че държавата не е собственик на процесния имот.
Ответникът по касация Национална спортна академия „В. Л.” е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касаторите за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за това. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд на релевираните от касаторите основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Формулираните от касатора въпроси- относно необходимостта от преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК, съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и оценката на експертното заключение наред с всички данни по делото по съществото си не представляват принципни процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и да обсъди заключението на вещото лице ведно с всички останали доказателства следва от пределно ясните формулировка на чл.236, ал.2 и чл.202 ГПК, които не допускат колебания при тяхното тълкуване и изясняване на действителния им смисъл. На практика въпросите са поставени в контекста на релевираните от касаторите оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същите имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. Независимо от това, въпросите са и неотносими, доколкото от мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е кредитирал даденото експертно заключение относно статута на процесния имот като кореспондиращо с всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени /вкл. актове за държавна собственост № 382 и № 383 от 20.01.1974 г., в които са посочени границите на реализираното мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ/, както и данните по кадастралния план на [населено място] от 1979 г.- 1985 г. и Плана за черноморското крайбрежие от 1956 г., именно въз основа на които е изготвено заключението. Същевременно показанията на свидетелите Х. К. и Н. А. относно изграждането на мероприятието през 1974 г. са възприети като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, без да е посочено, че Съдебно-техническата експертиза се основава на изнесените от свидетелите данни, още повече, че самото заключение не обективира каквото и да е позоваване на същите. По тези съображения следва да се приеме, че формулираните от касаторите процесуалноправни въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като не съответстват на изложените във въззивното решение мотиви в частта им относно преценката на събраните по делото доказателства.
Не е налице и вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение като основание за допускане на касационното обжалване съобразно задължителните указания на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, доколкото от приложените към касационната жалба съдебни актове не се установява наличие на формирана сила на пресъдено нещо като процесуална пречка за допустимост на производството. С Решение № ІІІ-137 от 24.06.2008 г. по в.гр.д.№ 912/07 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решението от 25.07.2007 г. по гр.д.№ 753/05 г. на Несебърския районен съд, с което са отхвърлени искове за собственост на държавата за имоти в [населено място], м.”А.”, предоставени за стопанисване и управление на Н., но нито един от тези имоти не е идентичен с процесния /същите са заснети по кадастралната карта на [населено място] с №№ 51500.510.51, 51500.510.55, 51500.510.98, 51500.510.57, 51500.510.58, 51500.510.59, 51500.510.60, 51500.510.99, 51500.510.82, 51500.510.56 и 51500.510.83/, при които не е налице и идентичност между ответниците по двете производства/.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не са налице.
Предвид изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените от последния разноски, а именно сумата 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е съобразен с фактическата и правна сложност на дейността по изготвяне на отговор по касационната жалба.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № ІV-62/ 26.05.2015 г. по в. гр. д. № 732/2014 г. на Бургаски окръжен съд, по касационната жалба на Н. П. А., Е. П. Ш., Е. Г. С., Е. П. Ш. и Р. Г. Й..
ОСЪЖДА Н. П. А., Е. П. Ш., Е. Г. С., Е. П. Ш. и Р. Г. Й. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на Национална спортна академия „В. Л.” – [населено място] сумата 500 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: