4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 18
гр. София 16.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6253/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Варненския апелативен съд № 95 от 17.06.2013 г. по гр.д.№ 188/2013г.
Доводите в касационната жалба са за нарушение на основни принципи на ГПК – служебно начало, равенство на страните и установяване на обективната истина.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение поради отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Изложени са доводи, че не е налице противоречие в съдебната практика по поставените правни въпроси , освен това част от въпросите са извън предмета на произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд № 1341 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 2292/2010 година, с което са отхвърлени исковете на [община] срещу [фирма] [населено място] за предаване владението върху 1005 и 733 кв.м. реални части от УПИ с идентификатор 10135.1507.1030, които са били съответно части от ПИ № 9683 и № 9682 по кадастралния план на район „О.” [населено място] от 2003 година, както и за обявяване на нищожността на нотариален акт № 53, т.ІІ, рег.№ 3840, д.№ 248/2009 година по описа на нотариус Т. М. от [населено място] .
Въззивният съд е приел, че [фирма] [населено място] е придобило спорните имоти по правоприемство от бившето държавно предприятие Параходство ”Б.”, а последното ги е придобило от държавата и са били част от неговото имущество към деня на влизане в сила на ЗМСМА обн. Д.В бр. 77/1991г. По своето предназначение двата имота се използвани и се използват и сега за ведомствен паркинг и не са част от общинската инфраструктура. Този извод е основан на изслушаните по делото експертизи, които в хронология са проследили градоустройствения и финансово-счетоводен статут на двата имота и са констатирали , че те са част от патримониума на дружеството. Издадената през 1981г. заповед за преотреждане на имотите за улици е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт , от което следва, че не е породила нито административно-правни, нито вещно-правни последици. Фактическото положение, че спорните имоти са асфалтирани и по този начин практически е осъществено преотреждането им за улици според съда не дава основание да се приеме, че имотите следва да се третират като общинска инфраструктура. По тези съображения е направен решаващият извод, че са налице отрицателните предпоставки на §7 ал.2 във връзка с ал.1 т.4 ЗМСМА и [община] не е придобила правото на собственост върху процесните имоти.
След обсъждане на доводите в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да се допусне касационно обжалване на въззивно решение според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК касаторът следва да формулира правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд. В случая първият поставен от касатора правен въпрос за допустимостта на косвения съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административния акт, когато лицето, на което е противопоставен може да обжалва същия по реда на АПК, не е формирал решаващите изводи на съда, защото в мотивите на решението не се съдържа собствена преценка за валидност на административен акт, а са разгледани последиците на съдебно решение на административен съд, с което по повод на жалба е обявен за нищожен административен акт. По тези съображения и вторият въпрос, свързан с приложението на чл.17 ГПК не е обуславящ за делото и съответно не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване.
Въпросът следва ли общините да провеждат доказване относно това дали е държавен един имот или това обстоятелство може да бъде изведено по силата на закона, е свързан с разпределяне на тежестта на доказване в гражданския процес и засяга приложението на разпоредбата на чл. 154 ГПК , съгласно която всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. Според цитираното от касатора решение № 358 /2009г. по гр.д.№ 364/2008г. на ВКС, І г.о. доказването на наличието на предпоставките, които изключват приложението на §7 ал.1 ЗМСМА е в тежест на страната, която твърди, че определен имот не е общинска собственост, следователно няма противоречие с разрешението в обжалваното решение, в което съдът е приел за доказани твърденията на ответника за неприложимост на хипотезата на §7 ал.1 т.4 ПЗР ЗМСМА. Няма противоречие между разрешението в обжалваното решение и посоченото от касатора решение на ВКС, І г.о. № 186 /2010г. по гр.д.№ 830/2009г. , в което е прието по реда на чл.291 ГПК, че за да се извърши преценка дали са налице предпоставките на §7 ал.3 ПЗР ЗМСМА за трансформация на държавната в общинска собственост първо трябва да се изясни статутът на имотите, а след това да се изследва тяхното предназначение. В случая съдът е спазил тази последователност като е приел, че имотите са били предоставени на държавното предприятие и на основание § 7 ал.2 ПЗР ЗМСМА не са били държавна собственост. Това тълкуване съответства на приетото в решение № 64/2010 г. по гр.д.№ 2612/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. за тълкувателния характер на посочената разпоредба и произтичащата от това необходимост предпоставките й да се преценяват към влизане в сила на ЗМСМА. Именно прилагайки това разрешение, съдът е преценявал статута на имота към момента на влизане в сила на ЗМСМА като е приел, че той е бил включен в имуществото на държавно предприятие.
По въпроса дали е необходимо имотът фактически да се ползва за нуждите на общината съобразно посоченото в § 7 ал.1 ПЗРЗМСМА предназначение , за да премине в нейния патримониум по силата на закона , решението не противоречи на представеното от касатора решение № 94/2009г. по гр.д.№ 6265/2007г. на ВКС, І г.о., защото не е налице идентичност на случаите. Фактическото ползване на имота не може да има вещноправни последици, защото при изключението на §7 ал.2 ПЗР ЗМСМА когато не е проведено надлежно градоустройствено мероприятие /в случая улица/ поради нищожност на заповедта за отреждане на терена, имуществото, предоставено за управление на държавно предприятие не е държавна собственост, за да може по силата на закона да се трансформира в общинска собственост.
Останалите правни въпроси не са принципни, а засягат решаващата дейност на въззивния съд, поради което представляват доводи за неправилност на решението по чл.281 ГПК, които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Отделно от това според същото тълкувателно решение обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол на основания , различни от формулираните в жалбата. В случая в нея се съдържат само доводи за нарушение на процесуалните правила при разглеждане на спора , следователно материалноправните въпроси не пораждат необходимост за допускане на касационното обжалване, след като проверката на решението ще се извърши съобразно разпоредбата на чл. 290 ал.2 ГПК само по посочените в жалбата основания.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски и такива са поискани, но няма данни да са направени за касационното производство, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 95 от 17.06.2013 г. по гр.д.№ 188/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: