3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 16.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 2502 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на ищеца Г. М. Г., срещу определение № 19360 от 14.08.2019г. по в.ч.гр.д. № 10509 / 2019г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата му против определение от 23.05.2019г. по гр.д.№ 74360/2018г. на Районен съд – София, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Враца.
В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приложил особената подсъдност по чл.113 ГПК, тъй като ищецът няма статут на потребител на финансови услуги, поради това, че производството по чл.439 ГПК не е свързано с договора за потребителски кредит и задълженията по него, а с настъпили правопогасяващи обстоятелства след издаване в полза на „Банка ДСК” ЕАД заповед за изпълнение № 812 от 11.03.2013г. и влизането й в сила.
Ответникът по жалбата и по делото, „ОТП Факторинг България” ЕАД, в писмен отговор изразява становище, че изложените в жалбата доводи са основателни и атакуваното определение е неправилно. Финансовото дружество счита, че подсъдността следва да се определи на основание чл.105 ГПК, вр. чл.108, ал.1 ГПК, а именно – по седалище на ответника, което е в [населено място], а местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – София.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е установено, че с искова молба от 22.11.2018г., въз основа на която е било образувано производството пред Районен съд -София, Г. М. Г. е поискал да бъде установена по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД недължимост, на основание чл.439 ГПК, на сумите по издадени заповед за изпълнение от 11.03.2013г. и изпълнителен лист от 12.03.2013г., за които е образувано и е висящо изпълнително производство, тъй като: 1/ вземанията са погасени по давност; 2/ взискателят в изпълнителното производство – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, няма качеството на кредитор, поради неуведомяване на ищеца-длъжник от цедента „Банка ДСК“ ЕАД за прехвърляне на вземанията и 3/ цесионерът не е банка, с оглед на което не се ползва от привилегията по чл.417 ГПК.
Районен съд – София, на основание чл.113 вр. чл.119, ал.1 ГПК, в първото по делото открито съдебно заседание е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Враца, в чийто район е постоянният и настоящият адрес на ищеца, за което е била извършена служебна справка от съда.
Въззивният състав на Софийски градски съд е приел, че в случая ищецът има качеството потребител по договор за издаване на кредитна карта на „Банка ДСК” ЕАД от 04.07.2007г., вземанията по който договор се оспорват като погасени по давност, след издаване и влизане в сила на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, като се оспорва и надлежното уведомяване на длъжника за прехвърляне на тези вземания от цедента по договор за цесия. Изложени са съображения, че ищецът е физическо лице и като страна по договора за кредит е действал извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което на основание чл.113 ГПК, доколкото се касае до иск на потребител, същият се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на такъв – по постоянния адрес, които са в [населено място].
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, който, според касатора, се явява значим за изхода на делото и е включен в предмета на спора, поради което е обусловил правните изводи на съда: „Приложима ли е специалната хипотеза на чл.113 ГПК или следва да се приложи общата подсъдност при иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване на нововъзникнали правопогасяващи обстоятелства на задължение, установено със заповед по чл.417 ГПК, в производството по издаването на която заповед ищецът е имал качеството на потребител на финансови услуги, и дали това му качество се запазва и в производството по чл.439 ГПК, или тъй като в производството по чл.439 ГПК, вече не се установява дължимост на суми, свързани пряко с договора за кредит (тъй като това задължение е установено безспорно със заповед по чл.417 ГПК), то ищецът няма качество на потребител на финансови услуги и следва да се приложи общият принцип на подсъдност?”. Позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол.
В поставения въпрос, от една страна, в него се твърди, че с иска по чл.439 ГПК се сочат нововъзникнали правопогасяващи обстоятелства по отношение на именно на задължение по договора за кредит, по който се признава, че ищецът има качеството на потребител, но от друга страна, се поддържа, че тъй като тези правопогасяващи обстоятелства са нововъзникнали, ищецът няма качеството на потребител. Спрямо въпроса не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, поради липсата на произнасяне на въззивния съд, дали за качеството „потребител” на ищеца е от значение настъпването на нови правопогасяващи задължението по кредита обстоятелства. Не е налице и посоченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като липсва неяснота относно приложението на чл.113 ГПК вр. чл.439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл.439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, като съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице.
В оглед изложеното, въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19360 от 14.08.2019г. по в.ч.гр.д. № 10509 / 2019г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.